Джеймс Патерсън
Високи залози (60)

57.

Веднага щом включих сирената, тъмносиният седан се отдалечи от сградата и зави зад ъгъла. Нямах представа кои бяха в колата — мафиоти, наемни убийци или някои други — но начинът, по който потеглиха, ми подсказа, че Никълсън и приятелката му сериозно са загазили.

Нед вече докладваше по телефона.

— Говори Махони. Получих заповед да се насоча към целта, към Никълсън. Преследваме син понтиак, модел Джей-6, с регистрационен номер от Вашингтон.

Завихме след следващия ъгъл и ги видях спрели на изхода от жилищния комплекс.

— Едно на нула за добрите! — възкликна Нед и стисна юмрук. По Айзенхауер авеню имаше много оживено движение и това ги блокира. За секунда си помислих, че ще приключим случая чисто.

Но тогава двете предни врати на синия понтиак се отвориха и онези двамата изскочиха едновременно. И едновременно откриха огън!

С глух тътен един куршум пръсна предното ни стъкло преди още Нед или аз да се измъкнем. Отворих рязко моята врата и се търколих по асфалта. Махони също се промъкна навън през вратата на шофьора и залегна до мен.

Случайно бях паднал върху водосточната канавка, така че можех да виждам само шофьора на седана. Стори ми се с военна стойка, висок, рус, късо подстриган. Продължаваше да стреля по нас. Аз не отвърнах на огъня, не посмях.

Проблемът бе в това, че автомобилите по авенюто спряха зад него. Нямаше как да съм сигурен, че няма да улуча някой невинен от колите отзад. Той, изглежда, осъзна това, и се втурна към най-близката сграда.

Щом задмина голямата реклама на Авалон пред сградата, аз изстрелях два бързи откоса. Няколко гилзи ме удариха по рамото. Русокосият падна в началото на втория откос.

Но още не бяхме в безопасност, още можехме да бъдем засегнати от куршумите им. Махони се изправи и откри огън. Сега видях и втория ни противник, паднал насред улицата. Панталонът му беше разкъсан, явно беше улучен в крака, но въпреки това се опита да се надигне.

— Хвърли оръжието! — извика му Махони, когато мъжът започна да се отдалечава.

Заобиколих колата, за да го взема на прицел от друг ъгъл, точно когато оня вдигна своя пистолет, четиридесет и пети калибър, за да стреля по Махони.

И аз, и Нед натиснахме спусъците преди него. Улучихме го, той се присви надве, но въпреки това стреля отново и едва не рани Махони, който приклекна и пак откри огън. Последният му куршум улучи непознатия в рамото.

Той още дишаше, когато стигнахме до него. Очите му бяха разширени, целият трепереше, но все още държеше пръст върху спусъка. Нед настъпи китката му и издърпа от ръката му пистолета, четиридесет и пети калибър.

— Стой така — казах му. — Линейката вече идва насам.

Но той беше зле, много зле. От раната в корема му бликаше кръв, едва ли щеше да издържи дълго. Докато Махони изтича до Никълсън и момичето в колата, аз свалих якето си и го притиснах към раната на бандита.

— За кого работиш? — попитах.

Не бях сигурен дали ме чу. Не изглеждаше изплашен, но очите му бяха странно разширени. Като се опита да преглътне, кървава пяна изби от устните му. Якето ми вече беше цялото просмукано с кръвта му.

— Кажи ми! — изкрещях му бясно накрая. — Кой те изпрати тук?

Дишането на престъпника се затрудни и накъса. Силно стисна ръката ми — миг преди да я отпусне. Умря, без да каже нищо, което можеше да ни помогне да разберем нещо за това, което се случваше.