Джеймс Патерсън
Високи залози (43)

40.

За Суарес и Овъртън всяка работа по поръчка на Зевс беше като бъркане в тайна пощенска кутия — никакви срещи очи в очи, според взаимното им споразумение с този, дето им плащаше, който и да бе той. Влизаха след него в някогашната пристройка за карети в „Блаксмит Фармс“, почистваха грижливо всичко и отнасяха това, което трябваше да се отнесе, включително и телата.

Точно преди зазоряване понтиакът им Джей-6 още се друсаше по познатия черен път сред затънтените гори на Вирджиния. Отзад колата им беше малко клекнала заради тежестта в багажника.

— Нека те попитам нещо — каза Суарес на партньора си. — Очевидно този, нашият, е отвратително богат. Защо тогава рискува? Какво — да не е откачил съвсем?

— В някое отношение, сигурно…

— В някое отношение ли? Защо не кажеш, че той по триста шестдесет и пет пъти в годината е по-луд от плъх на амфетамини? Как успява да се измъква от цялата каша — как?

— Ами например, да започнем с едно нещо — ти знаеш ли кой е той, Суарес?

— Прав си, не знам. Но все някой трябва да знае. И някой ще го спре накрая.

— Какво мога да ти кажа — освен добре дошъл в откачения свят на богатите и известните. Май се показа вече дробилката за дърва?