Джеймс Патерсън
Високи залози (53)

50.

Никой не предвиди това, което последва. Беше може би половин час по-късно и аз още продължавах с огледа на „Блаксмит Фармс“.

Чухме някакви оживени разговори от всекидневната към апартамента. С Нед излязохме, за да проверим какво става. Неколцина техници се бяха събрали около един свой брадат колега, който се бе покатерил до тавана върху една къса стълба, опряна до вратата. Той държеше в едната си ръка пластмасовия капак на сензора към противопожарната инсталация. Сега всички гледаха оголения апарат.

Техникът се пресегна с един молив и посочи някаква съвсем невинна наглед пластмасова кутийка, свряна сред жичките към сензора.

— Сигурен съм, че това е камера. От най-добрите.

И ето че колелата на разследването се задвижиха.

Нед се разпореди незабавно за второ, още по-подробно претърсване на цялата къща. Всички изключиха мобилните си телефони. Прекъснахме захранването на телевизорите и компютрите, които открихме в къщата. Така нямаше да реагират на детекторите за претърсване на целия спектър на радиочестотите.

Веднъж, след като електронното следене започна, всичко нататък се разви много бързо. Час и половина по-късно повечето от екипите, претърсващи къщата, се събраха във фоайето на главната сграда за допълнителен анализ на ситуацията. Видях познати лица, включително заместник-директора Люк Хамел и Илейн Куан от подразделението за анализ на поведението, където доскоро работех и аз.

Изненадах се, че случаят още не бе обявен от първостепенна важност, след като видях колко многочислени и добре подбрани бяха нашите екипи.

Претърсването сега се ръководеше от Шоана Спиърс. Тя беше специален агент от екипа за събиране на свидетелства, висока и кокалеста блондинка, със силен бостънски акцент и дребна татуировка във вид на бръшлян, едва подаваща се над бялата й оксфордска яка. Стоеше изправена в подножието на голямото стълбище, за да я чуват и виждат всички.

— В общи линии в къщата не остана нещо, което да не е претърсено. Открихме камери във всяко помещение, включително в баните и тоалетните, както и в апартаментите отзад.

— Как ще разберем какво е било заснемано с тези камери? — зададе Хамел въпроса, който вълнуваше всички.

— Трудно е да се каже. Това са безжични устройства, способни да предават сигнала до всяка базова станция на разстояние до триста метра, а може би и повече. Намерихме компютър на третия стаж със софтуер, подходящ за управление на камерите, но не открихме архивни файлове. Това означава, че всяко наблюдение е било само на живо или — което е по-вероятно — някой е копирал файловете, преди да ги изтрие от твърдия диск.

— В такъв случай какво да търсим? — провикна се Махони от дъното на помещението. — Дискове? Или някакъв лаптоп? Или имейли?

— Ще продължите да търсите — кимна му агент Спиърс. — Няма нищо сложно с такива файлове. Но могат да се съхраняват навсякъде.

Възбудата в помещението нарасна. Всички очаквахме по-добри новини. И те не закъсняха.

— Невероятно, но е факт — продължи Спиърс, — според резултатите досега по хардуера на горния етаж са открити отпечатъци само на един човек. Вече ги проверяваме в Ай Ей Еф Ай Ес^[1].