Джеймс Патерсън
Високи залози (74)

71.

Тази вечер донесох на Нана музика — компактдиск с различни изпълнители, „Най-доброто от Ю стрийт“, все с прочути имена — Каунт Бейси, Сара Вон, Лена Хорн и самия сър Дюк, великия Елингтън, от времето, когато е ходела по клубовете с дядо ми и с приятелите си.

Пуснах музиката тихо от лаптопа на Бри, която беше дошла с мен.

Певците, майстори на джаза, не бяха единствените познати гласове в стаята. Чуваха се и гласчетата на Джени и Али. За пръв тази вечер медицинските сестри разрешиха на Али да види Нана. Той беше тих и почтителен, когато седна на стола до леглото й. Толкова добро малко момче…

— За какво е това, тате? — попита ме предпазливо. Личеше си, че е малко напрегнат и неуверен.

— Това е монитор за сърдечната дейност. Виждаш ли тези линии? Те показват сърдечния ритъм на Нана. Можеш да видиш, че точно сега е стабилен.

— А за какво е онази тръбичка?

— По нея Нана се храни, докато е в кома.

После Али внезапно добави:

— Искам Нана по-скоро да си дойде у дома. Искам го повече от всичко. По цял ден се моля за нея.

— Можеш сам да й го кажеш, Али. А ако искаш, сподели й още нещо…

— Тя чува ли ме?

— Вероятно… Поне така мисля. — Хванах ръката му и я поставих върху ръката на Нана. — Хайде.

— Здравей, Нана! — поздрави я той гръмко, сякаш старата недочуваше. Не се сдържахме и се разсмяхме.

— Говори й както си говориш у дома — посъветва го Бри. — Но със същия ентусиазъм като преди малко. Обзалагам се, че Нана ще те чуе.