Джеймс Патерсън
Високи залози (118)

115.

Не се шегувам, като казвам, че тази година не усетихме кога дойде времето за ваканциите. Деймън се прибра у дома за Коледа, а за новогодишната вечеря Нана вече се бе възстановила достатъчно, за да приготви печено за цялото семейство, с малко помощ от приятелите си. Беше чудесен начин да се сбогуваме с изтеклата година, само ние шестимата — макар че Али и Нана заспаха преди полунощ.

Първият ден от новата година също започна съвсем тихо. Заедно с Нана, в стаята й, изслушах няколко глави от „Свободен живот“ на Ха Джин, приготвих късна закуска на децата, а после попитах Бри дали би искала да излезе с мен следобед на разходка с колата.

— Едно пътуване в провинцията ще ни се отрази чудесно — отговори ми тя. — Добра идея.

Навън беше доста студено, но климатикът в колата работеше отлично. Пуснах диск на Джон Леджънд и потеглих на север. В продължение на около час само наблюдавахме как гледките на пейзажа се редуват край нас.

Бри дори не забеляза накъде се бяхме насочили, докато не отбих по шосе 270 в Мериленд.

— О, боже.

— О, боже ли каза?

— Чу ме. О, боже. Боже, боже, чудесно е. Обичам това място!

За нас Катоктин Маунтин парк символизираше нещо сантиментално и много скъпо. Това беше първото място, където отидохме с Бри, а след това още няколко пъти идвахме на къмпинг с децата или само двамата. Беше красиво през годината — и, както се оказа, затворено в навечерието на Новата година.

— Няма значение, Алекс — успокои ме Бри. — Пътуването дотук беше чудесно изживяване.

Отбих колата до портала от големи камъни и изключих двигателя.

— Нека все пак да се разходим. Какво ще ни направят, ще ни арестуват ли?