Джеймс Патерсън
Високи залози (52)

49.

Към обед на следващия ден Нана беше напълно будна и на самостоятелно дишане. Сърцето й обаче беше много увеличено и бе прекалено слаба, за да я пуснат от интензивното отделение, но имаше сериозни основания да се вярва, че отново ще й разрешат да се прибере у дома. Отпразнувах го, като вкарах скришом децата в стаята на Нана за най-бързото и тихо парти, устройвано някога от семейство Крос.

Имаше и други щастливи новини от фронтовата линия. Един юрист от ФБР, Линда Кол, беше установила, че федералните агенти са имали основания да извършат обиск, и така колегите от Бюрото се върнали в „Блаксмит Фармс“. Когато се свързах с Нед Махони по мобилния ми телефон, той ми съобщи, че ФБР вече разполагало с пълен екип за събиране на свидетелства, действащ в имението във Вирджиния.

Бри ме смени в дежурството в болницата — разбрахме се по-късно леля Тия да смени нея — затова в ранния следобед подкарах колата към Вирджиния, за да огледам още веднъж „Блаксмит Фармс“.

Нед ме посрещна отпред, за да ме вкара с пропуска си. Най-интересен беше малкият апартамент отзад. До там се стигаше по специална вътрешна стълба от подземния гараж.

Вътре мястото изглеждаше като от петзвездната хотелска верига „Хей-Адамс“. Мебелите бяха с кожена тапицерия или с дамаски от фини ленени тъкани, предимно в светли тонове. Таванът над трапезарията беше пищно украсен, имаше камина с полица над нея от изискано полирано орехово дърво.

Ако се абстрахирахме от техниците от екипа за събиране на доказателства със светлокафяви торби и сини блузи, помещението беше идеално чисто.

— Най-озадачаващото място тук несъмнено е спалнята — рече Нед. Последвах го през френските прозорци със спуснати завеси. — Няма килим, нито украшения, нито завивки, нищо — продължи той, макар да бе очевидно. В спалнята имаше само едно голо легло, гардероб и две нощни шкафчета, сякаш съвсем наскоро някой се бе изнесъл.

— Нищо не открихме от изследването на пръстовите отпечатъци и тъканните остатъци. Затова продължихме с луминал.

Това обясняваше наличието на преносими ултравиолетови лампи. Махони изключи осветлението на тавана и затвори вратата.

— Продължавайте, момчета.

След като техниците включиха ултравиолетовите лампи, спалнята заприлича на радиоактивна. Всичко се оцвети в синьо — както подът, така и оскъдната мебелировка. Това явно бе един от случаите, когато можех да се чувствам като участник в епизод от сериала „От местопрестъплението“.

— Някой е почистил тук, при това съвсем професионално — констатира Махони. — Като казвам това, нямам предвид фирмата за почистване „Мери Мейдс“ от Вашингтон.

Освен че можеше да открива следи от кръв, луминалът реагираше и на вещества, с които хората почистват кървавите петна, като най-обикновена белина. Именно на това бяхме свидетели сега. Все едно че цялото помещение е било обилно измито с почистващ препарат на компанията „Клоръкс“.

Това тук със сигурност приличаше на местопрестъпление. На място, където са извършвани убийства.