Джеймс Патерсън
Високи залози (13)

10.

Еди Тучи знаеше, че този път здраво се бе издънил. Невероятно! Страхотна грешка се оказа да повери тази работа — или каквато и да е задача — на племенника си Джони. Неслучайно го наричаха Джони Нервака. Сега бе изчезнал безследно и Еди прахоса последните три дни в очакване адът да се отприщи.

При все това, не му направи кой знае какво впечатление, когато светлините в бара му угаснаха веднага, след като затвори в сряда вечерта. Сградата се рушеше, заедно с всичко наоколо. Постоянно ставаха някакви аварии.

Заключи чекмеджето на касата и излезе иззад бара в мрака. Премина през въртящата се врата в задната стая. Там, върху стената, имаше кутия с бушони. Трябваше да ги намери.

Но Еди не стигна до тях.

За миг, в непрогледната тъмнина, една торба се нахлузи на главата му. В същото време някой силно го удари отстрани в дясното му коляно. Преди да падне, Еди чу как коленната му става изхрущя и простена от болка.

Продължи да стене. Някой го стисна през врата в мъртва хватка, докато друг му завърза глезените. Не можеше да се съпротивлява, нито веднъж не успя да удари нападателите. Просто застина, с вързани ръце и нозе.

— Мръсни шибаняци! Ще ви убия. Чувате ли ме? Чувате ли ме?

Очевидно не го чуха. Завлякоха го до голямата маса в дъното и закопчаха за дървените й крака ръцете му с белезници. Еди се опита да се освободи от белезниците, но те само още повече се впиха в китките му. Дори и да успееше да се отскубне, коляното май никога повече нямаше да му се подчинява. Вече бе сакат.

Тогава един кран беше завъртян — докрай.

За какво бе всичко това?