Джеймс Патерсън
Високи залози (102)

99.

Тъжно е да си го призная, но ме задвижваше единствено сместа от адреналин и кофеин по времето, когато се добрахме до кабинета на вицепрезидента в сградата „Айзенхауер“. Влязохме откъм западното крило. Вече наближаваше четири през нощта, но в Обединения център за контрол на операциите цареше трескаво оживление като посред бял ден.

Настроението в заседателната зала беше, меко казано, напрегнато. Следяха предаването на Си Ен Ен поне от една дузина плоски екрани, окачени по стената, като в горната част показваха бараката на Реми Уилямс, а отдолу висеше подзаглавието Агент на специалните служби намерен мъртъв.

Най-отпред в залата видях един агент, на около петдесет години, само по риза с къси ръкави, да крещи по телефона, достатъчно силно, за да го чуят всички наоколо.

— Пет пари не давам с кого трябва да говориш. Той не е от спецслужбите. А сега си промени проклетия график!

Вече видях неколцина познати лица, включително и Ема Корниш, отговаряща за връзката между вашингтонската полиция и специалното звено за тежки престъпления, както и Бари Фармър, единия от двамата агенти на специалните служби, временно прикрепени към отдел „Убийства“ на полицията във Вашингтон. Все едно че двата отдела внезапно се бяха слели, и то точно посред нощ.

Може би заради шоуто?

Още не бях уверен, че е точно така.

Всички се насъбрахме около дългата овална маса за първото заседание. Мъжът, който преди малко крещеше по телефона, се оказа Сайлоу Ридж, заместник-директор на специалните служби. Той ръководеше това заседание, изправен до Дан Корморан.

— Разпращам съобщението — започна Ридж, като раздели купа с листове на две половини за раздаване на присъстващите от двете страни на масата. — Името на субекта е Константин Бауи, известен още като Кони Бауи, известен още като Зевс. Повечето от вас вече знаят това, но трябва да припомня, че Бауи е служил като агент на специалните служби от 1988 до 2002 година.

На никого окото му не мигна. Единствено на мен. Може би и на Сампсън. Това бе съвсем ново разпределение в играта, точно сега разкрито пред нас. Вдигнах ръка.

— Алекс Крос, от вашингтонската полиция. Току-що пристигам и сега научавам всичко това, но известни ли са някакви връзки, ако въобще са съществували, между Бауи и Реми Уилямс? Освен това, че и за двамата се счита, че са бивши агенти на специалните служби.

— Детектив Крос, радвам се, че сте тук — кимна ми Ридж и с това принуди няколко глави да се обърнат към мен. — Фокусът на операцията е бившият агент Бауи. Всичко останало засега ще остане на заден план.

— Питам само защото…

— Както винаги, ние и сега оценяваме приноса на вашингтонската полиция. Това очевидно е донякъде чувствителна тема, но няма точно тук да я разнищваме. А сега да продължаваме.

Реших да не се занимавам със съмненията си относно правотата на Ридж, или поне засега. Това беше мост, който още не бях готов да прекося. Или да изгоря. На екраните се появиха копия от документите за самоличност на Бауи, издадени през 2002 година. За мен поне изглеждаше като милион други агенти — от бялата раса, с квадратна челюст и кафява коса, вчесана назад. Всичко беше типично, освен тъмните сенки под очите.

— Бауи е участник в убийствата най-малко на три жени — продължи Ридж, — като за всичките жертви знаем, че са били наемани от така наречения клуб за джентълмени в окръг Кълпепър. Тези жени са Каролайн Крос, Катрин Тенанкур и Рената Крус… — Видях как се изредиха снимките от разследването, които се бяха запечатали в паметта ми. — А тук е Сали Ан Пери.

Започна някакъв видеоклип и аз веднага го познах — същия, който бях дал онзи ден на Корморан. Както Ридж току-що спомена, специалните служби оценяват приноса на вашингтонската полиция.

— Докато изгледате това, нищо приятно няма да видите — предупреди ни Ридж, — но трябва да знаете с какво ще се заемем. Сега в спалнята ще влезе мъжът, чието име е Константин Бауи. И той ще извърши убийство.