Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (65)

64
Серия нагласени ходове

Колата на Пиер Беланже удари спирачки и поднесе точно пред входа на колежа в мига, в който Окса и Гус изскочиха от сградата. Но тежката врата беше заключена и да излязат се оказа невъзможно!

— Окса! Направи само още едно последно усилие, няма как, налага се да прескочим стената, попаднахме в капан! — каза на пресекулки Гус.

Усилието изискваше да забрави нечовешката болка и нечувания ужас, които раната й причиняваше, и да се мобилизира за Вертиполет. Трябваше да успее на всяка дена.

— Гус, застани отпред и ме прегърни здраво…

Гус се подчини, притисна се към нея и я обгърна през кръста. Излетяха веднага. Първоначално се издигнаха на сантиметри, после се наклониха и скоро стигнаха до върха на почти триметровия зид. Отвън Пиер беше подготвил терена, като беше угасил уличното осветление — токът прекъсна съвсем навреме и скри двете деца в непрогледната тъмнина. Всеки свидетел на сцената би бил повече от нежелан, не беше моментът да ги наблюдават любопитни очи…

— Браво, миличка! — тихо подвикна Пиер на момичето, което едва пазеше равновесие до Гус на стената. — Още малко остана, дръж се!

Прегърнати здраво, двамата приятели се спуснаха също тъй неравномерно, както се и качиха. Щом стъпиха на земята, силите напуснаха Окса и ако Гус не я беше подхванал, щеше да рухне на тротоара. Пиер скочи, вдигна ранената на ръце и я положи на задната седалка на колата.

— Легни, Окса, страшното свърши, вече си на сигурно място!

Гус седна отпред до баща си, който бясно подкара.

— Я виж! Господин Бонтемпи идва!

— Не можем да го предупредим, Гус, трябва да се махаме по-бързо оттук и да се погрижим за Окса!

Отзад момичето стискаше зъби, за да не вика. Много я болеше. Непоносимата болка се разпростираше по тялото и в душата й като безжалостна отрова. Окса се престраши да погледне коляното си и изтръпна: кожата беше подпухнала и беше добила противен кафяв цвят, който не вещаеше нищо добро. Миришеше отвратително. Гадната воня на гнило се смесваше с мириса на кръв и химикали. Сукла-пукла бясно се усукваше в желанието си да утеши младата си, изплашена до смърт, господарка.

— Дръж се, Окса! Пристигнахме!

Пиер гушна момичето и изкачи като стрела каменното стълбище на семейство Полок. Гус забарабани по вратата, блед като платно.

— Деца! Господи! Какво се е случило? — извика Драгомира, като видя плачевното състояние на внучката си.

— Драгомира, бързо донесете Раночистача, мисля, че Окса е улучена с Гранокс-гнилокс! — каза Пиер.

Докато Драгомира тичаше нагоре към апартамента, заедно с Павел той настани Окса на дивана в хола.

— Вината е изцяло моя — каза тихо Павел с разстроено лице. — Никога няма да си простя…

— Недей, Павел! — успокояваше го Пиер.

— Моля те, Павел… — намеси се Драгомира, която се бе върнала в хола с флаконче в ръка. — Сега не е моментът!

После се обърна към момичето:

— Окса, ще сложа това на коляното ти…

Със свъсено от тревога чело и трепереща ръка, Баба Полок отвори флакона. Изсипа едра капка оранжево вещество и разтри внимателно раната.

— Пари, бабо! — изстена момичето и се преви от болка.

Майка й притисна ръката й до себе си.

— Гус, постой при Окса — помоли Драгомира, след като размаза лепкавата течност, която сякаш бълбукаше. — Сега се връщам…

Тримата Полок и Пиер Беланже се усамотиха във вестибюла. Макар че обсъждаха доста тихо, Окса чу целия разговор. Страхотен бе тоя Шепотил…

— Мари, длъжна съм да ви кажа, че след Големия хаос за пръв път се сблъскваме с Гранокс-гнилокс — шепнеше Драгомира. — Никога не сме лекували такова нещо. Раночистачът идеално почиства рани, инфекции и дори гангрена. Отвън прилагат терапия с личинки, може би вече сте чували. Но що се отнася до Гранокс-гнилокс, не познаваме прецедент и не мога да гарантирам, че Раночистачът ще се справи и детето ще оздравее…

— Разбирам — отвърна разтреперана Мари. — Но знам и че ще направите всичко, което е по силите ви.

Възрастните се събраха отново около болната, приковаха очи в пострадалото коляно и трепетно следяха дали ще подейства лекарството.

— Сложила си ми червеи, бабо… — каза Окса с изтънял гласец, но в него се прокрадваше упрек.

— Да, съкровище. Раночистачът прави чудеса — увери я Драгомира, но не бе много убедена в благотворното му действие срещу тази рана. — Червейчетата изяждат мъртвите клетки и възстановяват тъканите. Скоро коляното ти ще е като ново.

По лицето на момичето се изписа болка и отвращение при вида на стотиците червеи, които се откроиха вече съвсем ясно и пъплеха лениво по загниващата кожа.

— В състояние ли си да ни разкажеш какво се случи?

Павел произнесе напрегнато и с обезумели от тревога очи въпроса, който всички мислено си задаваха. Окса пое дълбоко въздух и описа до най-малката подробност събитията от момента, в който Макгроу й бе заповядал да му помогне да подреди лабораторията. Когато свърши, дойде ред на Гус.

— Щом Мерлин ми предаде бележката и видях, че батерията на Окса е изтощена, изтичах да те потърся на входа, Павел — започна той и погледна Оксиния баща, — но ти не беше там. Тогава се обадих и у вас, и на мобилния, но никой не отговори.

— Повикаха ни от болницата рано следобед, лекарят на Мари искал спешно да ни види — обясни покрусен Павел. — Там телефоните се изключват. Чакахме два часа, след което ни съобщиха, че никой не ни е викал. Помислихме, че е недоразумение. Но сега става ясно, че е бил номер, за да ни отстранят… Все още имаше време да стигна до училището. Но колата не запали. Прибрахме се с такси. А заради голямото задръстване пътувахме много дълго. Късно се сетих да включа телефона си и се опитах да ти се обадя, за да ти кажа да ме чакаш. Включи се гласовата поща. Свързах се с Гус, който ми обясни положението. Тогава помолих Пиер и той направо излетя. Никога няма да си простя тази небрежност…

— Не се обвинявай — намеси се Пиер. — Това е ужасно стечение на обстоятелствата…

— По-скоро е поредица от нагласени ходове! — отсече Драгомира. — Продължавай, Гус!

— Исках да бъда до Окса, но пазачът вече беше заключил вратата. Пак звънях у вас, пак — никой и чак сега разбирам защо. След като Павел ми телефонира, веднага се обадих в ресторанта да те повикам спешно, татко. Ти вече знаеше от него. Чаках отвън, пред колежа, умрях от притеснение. В този момент забелязах госпожица Кревкьор. Промуших се след нея, когато тя отключи преддверието, и така стигнах до първия етаж. Тъкмо ти, Окса, се измъкваше от лабораторията. Тогава изведнъж се появи Макгроу и крещеше след теб. Това привлече вниманието на госпожица Кревкьор. Съжалявам, Окса, не трябваше да те оставям сама, знаех го! Аз съм кръгла нула…

— Гус, ти не си виновен! — каза Мари. — Взел си най-правилното решение: да предупредиш родителите! Нали знаеш, че и да беше останал, за Макгроу нямаше да е от голямо значение. Щеше да бъдеш за него една разменна монета в повече…

— Да, знам — съгласи се Гус и наведе глава.

— Все пак без твоята помощ никога не бих успяла, вече едва се държах на краката си! Благодарение на теб избягах от Макгроу… Ти ми спаси живота — каза с жар Окса.

Гус се изчерви от смущение.

— Тревожа се за госпожица Кревкьор — продължи момчето. — Тя стана свидетел на всичко, а ние я оставихме сама с Макгроу, който в никакъв случай няма да допусне тя да проговори. Или той трябва да изчезне от полезрението, или тя, не мислите ли?

— Много се страхувам от това! — кимна угрижен Пиер.

— Видял си господин Бонтемпи в момента, в който вие сте тръгвали, така ли? А той забеляза ли ви? — попита Драгомира.

— Не, беше много тъмно. Имахме късмет…