Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (57)

56
Интензивен курс по Граноксология

Близо два часа Окса повтаряше добросъвестно формулите и имената на Граноксите, както учеше стихотворение наизуст. Двамата толкова се увлякоха, че не забелязаха как Метличинка се бе изправила на корените си и предава подробно видяното на останалите растения в оранжерията.

— Е, добре! — каза Абакум. — Ти си страхотно добра ученичка! Усвояваш бързо, пиша ти шестица.

— Йее, много съм доволна! — извика Окса и изпъна високо нагоре ръце. — Мисля, че Граноксологията стана любимият ми предмет! Благодаря ти, Абакум!

И се хвърли на врата на възрастния човек. Той я прегърна нежно, трогнат от спонтанността и обичта на младата си ученичка.

— Хмм… Абакум… Чудех се нещо…

— Да, слушам те!

— Преди малко ми говореше за взаимното уважение между растенията и Отвътрешниците, та се чудя как използваше листата, корените или соковете им. Сигурно ги е боляло, нали? Това не противоречи ли на убежденията ти?

Абакум погледна със сивите си очи право в очите на Окса и отговори:

— Много си наблюдателна, мила моя… Забележката ти е основателна. Аз, от своя страна, винаги съм се старал да дам на растенията и създанията под моя покрив уважението и прекрасното отношение, на които се радваха в Едефия. Знам, че Драгомира и Леомидо са също така добри като мен. А що се отнася до използването на листата им, просто ги отрязвам и, повярвай ми, ако е направено внимателно, растенията страдат толкова, колкото ти, когато фризьорът подстригва косата ти. С корените е същото и може да се сравни с рязането на ноктите. И с гребена на Глупи е така. Въпреки че расте бавно…

— Като мозъка му! — прекъсна го Окса и се разсмя.

— Да, като мозъка му — прихна на свой ред Абакум. — Гребенът му трябва да се изрязва редовно. По-сложно е да се добива сок, особено Горановият, който е изключително ценен. В продължение на десетилетия Отвътрешниците правели миниатюрни разрези в стъблата им, за да го събират, а представяш ли си колко мъчително е било за тях. Навярно заради това са стресирани генетично… Докато един умен ботаник изнамери нов метод и оттогава ги изстискваме.

— Какво! — възмути се тя. — Изстисквате Горанови ли? Това ли каза?

— Да, това! Процедурата е сложна, защото с тях никога и нищо не е просто. Но на практика принципът е такъв.

— Ще полудея! Да изстисквате Горанови…

След обясненията Абакум стана и затвори чекмедженцата, от които бе извадил Граноксите. Отвори друг шкаф и взе оттам една кръгла кутия.

— Ти спомена преди малко, че имаш в себе си Капацитори — каза той.

Окса кимна и със съгласието на Алармон, винаги готов да пусне сирената, извади стара метална кутия за пури, в която бе подредила Капациторите на Драгомира.

— Дръж, давам ти Ковчежето — каза Абакум. — Направих го специално за теб със същите материали като на Граноксомета ти. И след като доста поизцедих Горанова… — допълни, смигвайки, той. — Тук ще сложиш запаса си от Драгомирините Вендузи.

Ковчежето беше изключително красив предмет от морска пяна, с диаметър около осем сантиметра. Окса го пое с мълчалива благодарност и погали с върха на пръстите си гладката матова повърхност. После натисна миниатюрната закопчалка от розово злато с формата на преплетени букви „О“ и „П“ и то се отвори. Разкриха се десетина микроскопични отделения. Абакум порови в чекмеджетата на друг шкаф и напълни кутийката й с различни по форма и цвят желатинови капсули. Следващия час посветиха на истински урок по Капацитори, през който Окса се постара да обобщи новите си познания.

— А каква е онази мебел там? — попита тя и посочи с пръст един доста по-малък шкаф, закачен на стената на около два метра от пода.

Изражението на Абакум стана много загадъчно. Нещо, което, разбира се, не убегна от вниманието й и удвои любопитството й.

— О, кажи ми, Абакум, моля те! — умоляваше го тя със сключени ръце. — Моля те!

— Крайна, както винаги, с теб винаги е или всичко, или нищо — въздъхна Вълшебникът и поглади брадата си. — Знам си аз! — добави той и се усмихна. — Разбираемо е любопитството ти… В шкафчето, но те предупреждавам, че е блиндирано, има билки. Те в никакъв случай не бива да попадат в случайни ръце.

— Имаш предвид, че са опасни ли? Отровни ли са?

— Не, не точно. В естественото си състояние почти всички са безобидни. Но могат да станат страшни в зависимост от съединенията и дозировките. То важи и за много неща, които се срещат в природата — лекарствата и смъртоносните отрови често имат един и същи произход. В моето чекмедженце има буника и монашеска качулка, които притежават свойства от лечебна наркоза до, бих ги нарекъл, по-агресивни лекарства. Разбира се, имам беладона и мандрагора, които ми служат за различни Капацитори. Смъртоносно приспивателно, за чиято употреба лесно можеш да се досетиш, още татул и овчарски червен напръстник, две потенциално силно отровни растения. Разполагам и с други, чиито имена ще ми позволиш, мила моя, засега да запазя в тайна.

— Леле! — провикна се Окса, а после потъна в размисъл. — Кажи ми, Абакум… Правил ли си вече отрови?

— Ах, Окса, Окса… — отвърна Абакум, потупвайки ръба на работния плот. — С твое позволение, ще се позова на професионалната тайна и няма да отговоря.

— Колко жалко… — въздъхна момичето. — Но съм сигурна, че си правил! Във всеки случай знам, че можеш да правиш Черни глобуси!

На всички останали въпроси Абакум кимаше с непроницаема лека усмивка, което Окса прие като край на главата „токсични растения и отрови“.

— Ей, Абакум! — смени диаметрално темата на разговора тя. — Виж! Още не съм ти показала! Мога нещо невероятно! И отгоре на това без Капацитор!

Покатери се на парапета и седна на външния му ръб. Беше на четири метра от пода. Майка Горанова изписка:

— Тревога! Младата Сияйна ще се разбие в мен! Ще умра!

Окса се изправи, примига и протегна десния си крак в празното пространство с прибрани до тялото ръце. После пристъпи с левия и бавно започна да се спуска надолу, за да не плаши Горанова, която беше прибрала листата си до стъблото. Облакътен на перилата, Абакум ръкопляскаше оглушително заедно с Геторикс и с превърналата се в кастанети Моделина. Въодушевена от възгласите, Окса полетя към тавана на силоза с голяма скорост. Стрелна се светкавично и само за един миг стигна до стъкления купол. Но… не прецени силата си. А трябваше да го направи, защото главата й се удари яко в прозрачния таван. Зави й се свят, пред очите й притъмня, ушите й заглъхнаха и почувства как я поглъща бездънна черна дупка.