Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (26)

25
Тайнственият списък

— Ортън/Макгроу, роден през 1960 година в Милуоки, Уисконсин, САЩ…

Гус седеше на леглото на Окса. Най-после! Следобедът се бе проточил убийствено бавно за двамата и веднага след часовете те се бяха стрелнали по-бързо от всякога на ролерите си, за да отидат час по-скоро в дома на начинаещата шпионка и да разгледат трофея си.

Втурнаха се без дъх в стаята на Окса, разстлаха навсякъде фотокопията на досието и се захванаха да го изследват подробно.

— Значи е четирийсет и девет годишен… — изчисли Окса. — Я чуй какво е записано на картона му: живее на улица „Франклин Рузвелт“, номер 12, супер за американец! Има жена и петнайсетгодишен син. Сигурно тях съм видяла на снимката.

— На каква снимка? — вмъкна се Гус.

— В портфейла имаше снимка на жена и момче. На фона на Капитолия във Вашингтон, разпознах ги. Какво още пише тук? А, ето! Същото, което казваше Мерлин — бил е изследовател в научна лаборатория към ЦРУ цели десет години. Работил е във връзка с НАСА върху фотоелектричния ефект и светлинните вълни. Майчице! Погледни само какъв поменик от дипломи! Много умен бил тоя Макгроу, бе!

Окса подаде нескончаемия списък на Гус и продължи да разлиства пръснатите по леглото документи. Изведнъж изпищя:

— Я виж! Макгроу е работил за американското правителство две години! Нали ти казвах, че е таен агент…

Гус шумно изпуфтя.

— А бе, Окса… — деликатно започна той — не всички правителствени служители са тайни агенти…

— Сигурно, но това спокойно може да е прикритие, нали?

— Във всеки случай, странното е, че човек като него днес е учител по математика и физика в колеж. Тук съм съгласен с теб — потвърди Гус, с автобиографията на Макгроу в ръка.

— Представяш ли си? От НАСА да мине към физиката, то си е направо откачено… — допълни Окса.

Гус се засмя.

— НАСА… Откачено… Браво, миличка! Колко си смешна! Виждам как мозъкът ти работи на пълни обороти…

Те разнищваха още известно време десетината листа, копирани от Окса. Младата шпионка остана малко разочарована, защото повечето се оказаха административни документи без особено значение. С изключение на един, който имаше личен характер: мотивираното искане за постъпване на работа, написано от бившия изследовател с равен, красив почерк.

— Чуй! Иска да бъде назначен в „Свети Проксим“ „по лични причини“! Лични причини, Гус! Уточнява, че желае да изпита въодушевлението от „обучението на младите поколения“! Не, ама виж го какъв е! — горещеше се Окса.

— Малко е пресилено — призна Гус и сбърчи вежди.

— Искаш да кажеш подозрително! — поправи го разпалено Окса.

Гус взе писмото и на свой ред го прочете внимателно. Подозренията на Окса се потвърждаваха, дума да няма. Остави го, излегна се на леглото, протегна се и се вгледа в приятелката си, която седеше по турски и продължаваше да чете добитите с големи рискове страници. Какво чудно момиче!… Такава силна, такава решителна! При това той знаеше колко труден период преживяваше сега. Обзе го силно чувство на възхищение и тревога. Дано само да издържи…

А Окса ликуваше. Дори да не беше узнала, колкото й се искаше, тя се радваше на успешния си ход. Да влезе в кабинета на Бонтемпи и да се рови в досието на Макгроу! Да бърка в портфейла на класния, без той да се усети! Беше си професионална работа, нищо, че сърцето й щеше да изскочи и я обливаше студена пот, особено по време на изумително дръзкото спускане от втория етаж…

— А успя ли да разгледаш какво има в портфейла? Нещо интересно? — попита Гус, все така изтегнат на леглото с очи, приковани в нея.

— Не — отговори Окса, без да вдигне глава. — Нищо съществено, обичайните кредитни карти, шофьорска книжка, касови бонове, надраскани бележки с телефонни номера, ей такива работи. А, прочетох странна мисъл, написана на картичка: „Ако мислиш, че си по-силен от мен, трябва да ми го докажеш.“

— Странно е, права си…

Двамата приятели замълчаха. Гус клатеше глава, замислен над Оксините думи. Тя постепенно се разтоварваше от напрежението, което през целия необикновен ден я присвиваше отвътре. Не смяташе, че е способна на подобни постъпки. Да си представя или да мечтае, това да! Без ни най-малко затруднение! Изпитваше удоволствие, че е преминала границата, но в същото време се ужасяваше. Осъзнаваше, че нечуваният риск се оказа в крайна сметка с посредствен резултат и преценяваше какви щяха да бъдат последствията, ако Макгроу или Бонтемпи са забелязали нещо. Не, по-добре да не мисли за това, освен ако не искаше наистина да изпадне в паника. Защото, както винаги, се страхуваше много повече от след това, а не по време. Тази нейна вечна хронология можеше да се превърне в проблем…

— Но пък си беше майсторско, скъпа! — наруши мълчанието Гус.

— А бе, малко си ме беше шубе… — призна Окса, подминавайки комплимента му.

— Ооооо, Окса! Вярно, че да проникнеш в директорския кабинет и да копираш досие на преподавател не е съвсем в реда на нещата, така си е. Но обстоятелствата са изключителни! А работата на Макгроу не е чиста и сега разполагаме с доказателства. Нищо лошо не си направила, просто си копирала документи и си погледнала в нечие портмоне, това не е престъпление. Не си откраднала!

— Ех… — въздъхна тя, оглеждайки жално изгризалите си нокти.

— Почакай… Не ми казвай, че си отмъкнала нещо от портфейла! — извика Гус и скочи като пружина.

— Ето… — призна Окса и извади от джоба си сгънат на осем, протрит по краищата, лист хартия.

— Не може да бъде… — изстена момчето, прекара ръце по лицето си и добави: — Побъркано момиче! И какво пише там?

Любопитството му надделя над тревогата.

Окса разгъна грижливо листа, приглади го с длан грижливо и двамата трескаво се надвесиха над него, за да прочетат следното съдържание:

Г. Л. 19/04/54 Кагошима (Яп.) 10/64+08/68

Г. Ф. 09/06/60 Лондон (Англ.) 09/73+05/74+01/75

Ж. К. 12/12/64 Пилзен (Чех.) 04/77+02/78

Х. К. 01/12/67 Манта (Фин.) 11/79+10/80

А. П. 07/05/79 Мардалсьокул (Исл.) 01/91+06/92

С. У. 16/03/88 Хюстън (САЩ) 12/99+05/01+10/01

З. Е. 29/04/96 Амстердам (Хол.) 07/08

О. П. 29/09/96 Париж (Фр.) 05/09

Приятелите се спогледаха объркани, после пак се вторачиха в тайнствения документ, опитвайки се да разгадаят всички тези букви и цифри.

— Прилича на списък — каза Гус. — На инициали и дати. Зачете внимателно. Изведнъж възкликна:

— Невероятно! Рождената дата на майка ми! И родният й град!

Слисаната Окса присви очи и проследи реда, който сочеше показалецът на Гус.

— Тук, виж! „Ж. К. 12/12/64 Пилзен (Чех.) 04/77+02/78“

— Ама това моминското й име ли е? — попита изумена Окса.

— Кало — въздъхна Гус и лицето му помръкна. — С „К“. Преди да се омъжи за баща ми, се е казвала Жан Кало и е родена на 12 декември 1964 година в Пилзен, Чехословакия… Как ли е попаднала мама в списъка на Макгроу?

— А най-важното защо! — добави задъхано Окса.

Двамата дълго се гледаха един друг с неспокойни и недоумяващи погледи.

— Гледай, гледай! — каза той и заби пръст върху последния ред. — „О. П. 29/09/96 Париж (Фр.) 05/09“ Това си ти, скъпа…

Гус изохка и забеляза как Окса пребледня.

— Та ти уцели в десетката… — прошепна тя потресена.

— Ако цифрите съответстват на дати, в твоя случай това означава май 2009-та…

— И ще рече, че Макгроу вече ме е познавал. Права бях! Дошъл е в „Свети Проксим“ заради мен!

— Много ме е страх, че е така — промълви Гус.

Окса потрепери. Беше доволна, че теорията, която беше изградила, се потвърждава. Но от сблъсъка с действителността я побиваха ледени тръпки. Зави й се свят, задиша тежко, просна се на свой ред на леглото и прикова очи в тавана.