Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (51)

50
Скелет и обезумяла Сукла-пукла

Краят на кратката ваканция наближаваше. След като се бяха случили толкова много неща, на Окса й се струваше, че е продължила с месеци. Почувства се особено, когато облече панталона и пуловера на зимната си униформа, върза ролерите и пое към Гус, който я чакаше пред къщата. Той не беше сам — родителите му се бяха уговорили да се редуват с Оксините и децата нямаше повече да ходят сами до училището. „Сбогом, сладка свобода…“ — тъжно си каза девойката. Тази сутрин щеше да ги изпрати бащата на Гус.

— Здравей, Пиер, как си? — поздрави го тя. — Имаш супер колело!

— Здравей, Окса! Да, виж, измъкнал съм го от мазето специално заради теб и Гус. Надявам се да успея да ви догонвам…

— Преспокойно ще минем и без придружител! Големи сме вече! Можем сами да се защитаваме!

Почти петдесети път, откакто се бяха върнали от Уелс, Окса поставяше въпроса, а Пиер Беланже даваше също толкова пъти приблизително един и същ отговор:

— Не там е проблемът, Окса. Щом си имаме работа с личности като Ортън, не е излишно да се вземат допълнителни предпазни мерки.

— Не ми напомняй, татко — намеси се Гус. — Поболявам се само като си помисля, че ще го видя отново. Ако имаме малко повече късмет, той вече може и да не е там…

Но този ден късметът не бе на тяхна страна. Както всяка понеделнишка сутрин, учениците от четвърти „Водород“ се отправяха към класната стая с наведени глави и влачеха крака, сякаш отиваха на заколение. Макгроу енергично пишеше нещо на дъската и дори не си направи труда да ги погледне, когато те влязоха в класната стая.

— Сядайте и пазете тишина! — кресна вместо поздрав той. — Тишина, казах! Или думата определено отсъства от речника ви? Госпожице Бек, можем ли да се надяваме, че ваканцията ви се е отразила добре и че повече няма да ни пречите с шума на падащи моливи, което е обичайно за вас?

Горката Зелда се изчерви до уши, седна и задържа дъха си, както и един молив, който вече се търкаляше към ръба на чина. Окса я погледна усмихнато и се престори, че бърше челото си с опакото на ръката. Но всъщност не се чувстваше в най-добрата си форма. Тъкмо заради победата си над Ортън/Макгроу тя ужасно се боеше от срещата си с него. Когато той се обърна, тя прехапа устни, за да не извика от изненада: ръката на омразния учител беше превързана през врата, а окото му беше насинено и подуто! Гус побутна с лакът приятелката си и прошепна:

— Каквото повикало, това се обадило, Макгроу!

Макгроу огледа класа, избягвайки старателно Окса и Гус, после каза с гробовен глас:

— Извадете листове, контролно!

Неодобрителен ропот се разнесе от редиците. Да даде контролно още в първия учебен ден можеше само Макгроу! Но от това не им стана по-леко.

— Няма да търпя никакви възражения, нито оценка под среден — заяви хладно той. — Имали сте достатъчно време през ваканцията да си преговорите уроците, така че не приемам оправдания!

Всички се наведоха и се съсредоточиха над въпросите, изписани на дъската. Когато вдигаше поглед, Окса съвсем съзнателно не поглеждаше учителя, който седеше на бюрото си. Чувстваше се силна, а усилието, което той видимо полагаше да я отбягва, тя приемаше като потвърждение за властта си над него. Една нова и омайваща власт! Впрочем Окса не чака дълго да я изпита… В ъгъла на класната стая между прозореца и дъската беше закачен скелет и именно той провокира у нея неудържимото желание да мине към действие. Като начало скелетът помаха с ръка, сякаш поздравяваше учениците. Движението му привлече вниманието на някои от тях и те се огледаха, за да видят кой правеше номер на Макгроу. Учителят усети оживлението на децата и вдигна глава. Но скелетът стоеше абсолютно неподвижен. Както всички уважаващи себе си скелети. А Окса се бе навела прилежно над контролното с полузакрито от косите й лице. Но щом Макгроу отново се зае със записките си, тя повтори още по-дръзко изпълненията си. Този път скелетът сложи ръце на кръста, клекна и затанцува казачок. Гус я сръга яко с лакът, а половината клас прихна, докато другата половина затаи дъх в очакване на реакцията на ужасния учител.

— Напомням ви, че правите контролно, в случай че сте забравили! — не закъсня да изръмжи Макгроу. — Какво сте се разкудкудякали като истерични кокошки? Госпожице Гукер, вие, например, може ли да ми обясните?

Девойката едва сподави смеха си и отговори:

— Скелетът, господине…

— Госпожице Гукер — изсъска презрително Макгроу, — думите ви не съставляват смислено изречение, а още по-малко ясен отговор. Какво скелетът?

— Той танцува, господине.

— И КАКВО? — кресна учителят и стовари толкова силно книгата си върху бюрото, че учениците подскочиха. — Някой или някоя от вас си играе със скелета, а вие всички сте неспособни да се съсредоточите върху контролното! Или си мислите, че сте на извънградски лагер? Предвид нивото ви, бих казал дори в детска градина!

Макгроу огледа класа с мрачен поглед, който се плъзна през Окса, сякаш тя не съществуваше. Окса отлично знаеше, че той се преструва и че е наясно кой си прави шега, чиято цел бе да го предизвика и да го извади от кожата му. И радостта, която изпита, си беше истинско щастие!

Часът по точни науки мина по същия начин: контролно! Въздишките бяха още по-тежки, ропотът по-осезаем. Това накара Макгроу буквално да изреве:

— Аз съм ваш учител! Аз решавам как ще проведа урока си! Щом не можете да понесете две контролни едно след друго, не давам и пет пари за образованието ви. Забележките и недоволството ви са последната ми грижа. Но бъдете сигурни, че следващият, когото чуя да се оплаква, ще отнесе три наказателни часа след училище! Колкото до вас, господин Беланже, не съм забравил предимствата, с които се облагодетелствахте последния път, когато седяхте на един чин с блестящата госпожица Полок… Затова ще ви помоля да седнете сам на последния чин в дъното на класната стая.

Скован и почервенял от яд, Гус стана и отиде на посоченото място, като се опитваше да запази спокойствие. Окса вдигна очи и ги стрелна в Макгроу. Но той продължаваше да избягва погледа й и взе на прицел Гус. Което не предвещаваше нищо добро… Окса не искаше Гус да понася мръсните удари вместо нея! Обърна се, направи му окуражителен знак и се зае с контролното. Но скоро Сукла-пукла стегна китката й. „Ама нали аз съм спокойна! Какво става?“ — почуди се Окса. Запретна леко ръкава си и видя, че муцунката на живата гривна изглежда необичайно: миниатюрното езиче висеше отстрани, а очите бяха страшно оцъклени! Погали я, но това не помогна. Разнесоха се гръмки, красноречиви и смущаващи шумове. Нямаше никакво съмнение — куркаха черва. Някои ученици се огледаха подозрително, други се осмелиха да се засмеят. Колкото до Макгроу, той вдигна глава и потърси източника на звуците, но не успя да го открие. „Олеле! Не може да бъде, забравила съм да й дам гранула! — ужаси се Окса. — Колко съм загубена! Ето какво е искал да каже Абакум, когато ме предупреди, че недоволството и няма да мине незабелязано… Трябва да издържа до обяд!“ Тя буквално залегна върху листа и притисна ръката си, за да заглуши чревната пукотевица на Сукла-пукла. Същинска канонада!

Щом звънецът удари за обедната почивка, учениците предадоха работите си и набързо събраха вещите си. Бяха нетърпеливи да се откъснат час по-скоро от Макгроу и напуснаха класната стая, без да кажат дума на преподавателя. Един-двама обаче никога не пропускаха случай да се представят добре. Най-бързо излезе Окса. Изхвърча като стрела до шкафчето си и взе резервните гранули, които за щастие беше складирала там за спешни случаи. А това си беше истински спешен случай! Сукла-пукла глътна дневната си порция и куркането моментално спря, за най-голямо облекчение на неразумната й господарка.

— Прости ми, Сукличке моя — прошепна Окса и затвори вратичката. — Вече ще внимавам, разчитай на мен!

Най-после тя се появи на двора, където я очакваха приятелите й. Коментарите вече бяха в разгара си…

— Когато скелетът започна да кляка и да танцува, помислих, че ще умра от смях! — каза Зелда.

— Аз си хапех бузите, за да не се изхиля, и нарочно си мислех тъжни неща, но дори като си представих каква оценка ще получа по математика, не се сдържах и направо избухнах! — призна друг ученик.

— Някой от вас ли беше? — попита Мерлин Поакасе.

Колежаните поклатиха отрицателно глава, а Окса бе по-уклончива и се задоволи да сведе невинно поглед.

— Ще ми се да науча кой е — каза Мерлин и настойчиво се взря в нея. — За да му поискам джаджата… Трябва да е адски хитра машинка, без никакви кабели, гледах аз. Може би се задвижва от разстояние с магнити, а може да е с дистанционно или електромагнитно управление. Във всеки случай резултатът е налице, това си е чиста магия…

Окса се направи, че не обръща внимание на уместните подхвърляния на Мерлин. Не за пръв път той правеше намеци от този род. И неотменно я обливаше студена пот, а сърцето й затуптяваше учестено. Ами ако е отгатнал всичко?

— Магия или не, който го е направил, заслужава страхотна награда! — отговори Зелда.

— Макгроу надмина себе си! — възропта Гус, сменяйки темата. — Две контролни още от първия ден, на какво прилича!

— Не се учудвам! Откачен човек… — допълни Зелда. — А и започва да ми лази по нервите с тая история с падащите моливи. Дори и да съм малко непохватна, защо разиграва комедии! Толкова ме е стресирал, че щях да изпусна целия си несесер. Ужас… Предпочитам да не мисля…

— А на мен знаеш ли какво ми е? — оплака се той — Писна ми от дебилните му обвинения… Не преписвам! Никога не съм преписвал! Дойде ми до гуша…

Окса разпери ръце и развълнувано прегърна през раменете Гус и Зелда, любимите мишени на Макгроу.

— Не знам как не му посиних и другото око — продължи Гус.

— Не ми е ясно как си е счупил ръката, но явно си го е заслужил! Жалко, че инцидентът не го е направил по-добър — забеляза Мерлин и добави през смях: — Чухте ли? Май някой или някоя е преял със зелен фасул на закуска, ей какъв случай!

— Умрях си — добави Зелда. — Как се оцъкли Макгроу!

— Е, добре, че не откри виновника — каза Окса, опипвайки китката си. — Хайде, елате да си хапнем…

И групичката радостно се отправи към столовата.

— Беше твоята Сукла-пукла, нали? — прошепна в ухото й Гус, като поизостанаха.

— Да, същинска „пукотевица“ беше! — отвърна весело тя.

— Не само Макгроу прекали днес със заяжданията… Ама и ти не му оставаш длъжна, скъпа. Адски хубаво беше това с танцуващия скелет! Страхотно!

— Съжалявам, че ти го отнесе — каза Окса и засрамено наведе очи. — Ако знаех, че ще си отмъсти на теб, никога нямаше да го направя, уверявам те!

— Не се притеснявай… Толкова е зъл, че при всички случаи щеше да ме изпрати на последния чин. Скелетът няма нищо общо с това… нито ти — побърза да я успокои той.

През целия следобед Окса бе много мрачна. Противно на Гус, тя не беше убедена, че Макгроу щеше да смени мястото му, ако не се бе поддала на желанието си да го предизвика. И като си помисли за великодушието на Гус, за благородния му начин да повдига духа й и да я оневинява, се засрами от собственото си поведение. Истинските приятели не постъпваха така! Окса трябваше да се досети, че щом Макгроу съзнателно не й обръща внимание, ще си намери друга мишена и ще се обърне срещу Гус при първия удобен случай. Не само го отстрани, а и публично несправедливо го обвини. Окса знаеше колко дълбоко уязвява това. Да беше помислила, преди да действа… Колко много още имаше да учи! И не само по Граноксология…