Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (47)

46
Вик за помощ

Мълчанието, което последва, беше ужасно неловко за смачкания и засрамен от скарването Гус. Родителите му го гледаха тъжно, наранени и безсилни. Съзнаваха, че му бе нужно малко време, за да приеме, че са го държали в неведение, но знаеха, че той щеше да се справи. По-късно. Засега страдаше. „Реакцията му е съвсем основателна… На негово място и ад щях да постъпя точно така…“, утешаваше се Пиер.

— Ние задължително трябва да решим какво ще предприемем с Ортън! — намеси се изведнъж Брюн Кнут със забележителния си басов глас, настанил се удобно в коженото кресло. — Положението е доста сериозно…

— Какво да правим? — попита Мари.

— Боя се, че нямаме кой знае какви възможности — отговори Абакум. — И дума не може да става да се обадим в полицията, ще ни вземат за луди…

— Луди за връзване… — обади се от ъгълчето си Тугдуал.

— Или по-лошо, ще станем опитни мишки в ръцете на учените — продължи Абакум, без да обръща внимание на подмятанията на момчето. — Всички го разбираме. Вижда ми се безсмислено да махнем децата от колежа.

— А и няма да доведе до нищо, след като Ортън така и така е вече по петите ни — допълни Драгомира.

Тя посочи списъка, който все още държеше в ръка, и каза:

— Вижте, успял е да се добере до повечето от нас. Освен да сменим самоличността си и да избягаме накрай света…

— И за какво вече толкова пъти бягахме? — кипна Павел. — Като сега ни грози още по-голяма опасност!

— Не, най-важно е да останем сплотени — продължи Драгомира и погледна сериозно сина си. — Сплотени и верни. Да сме готови да посрещнем и най-лошото. Да обединим силите си в борбата срещу Ортън и главното — да защитим Окса. От това зависи съдбата на всички ни!

— Но Окса не ви принадлежи! — заяви твърдо Павел. — И не вие ще решавате съдбата й. Престанете да я свързвате с вашата!

— Павел, моля те, сега не е моментът — сухо възрази Драгомира.

— Повтарям ви, Ортън няма да й причини нищо лошо… — каза тихо Леомидо и гласът му потрепери от вълнение. — Не е в негов интерес. Той желае същото, което и ние: да се върне в Едефия!

— И дума да не става! — възпротиви се Павел.

Той стана и закрачи напред-назад, далече от групата. Окса го виждаше идеално от мястото си. Бе пребледнял и хвърляше угрижени погледи към Мари. Изглеждаше тъй уморен, тъй разтревожен. И всичко беше заради проклетата Следа… „Да си бях замълчала, вместо да я показвам на баба!“, помисли тя, хапейки вътрешната страна на бузите си. Откакто тайната за произхода им беше разбулена, беди и опасности сполитаха семейството й. Едефия им носеше единствено главоболия. А тя, Окса, която оттогава наричаха Надежда, само усложняваше без друго ужасно трудното положение… Въпреки старанието на Сукла-пукла, страхът и гневът се свиваха на болезнена топка в стомаха й. И тя се раздуваше, раздуваше и изливаше люта жлъч в цялото й тяло. Изведнъж безпокойството помете мълниеносно последната й задръжка.

— АКО ТОВА ПРОДЪЛЖАВА, ЩЕ СЕ ОТКАЖА ОТ ВСИЧКО! — извика бясно Окса.

Думите й отекнаха в четирите краища на салона. Тя скочи от дивана и понечи да избяга от опротивялото й място, където отново бе станала център на внимание. Попречи й ярък взрив, който блесна внезапно в помещението и разтърси стените и тавана. Дъжд от гипсови парченца се посипа отгоре й и я покри с бял прах. Изпращяха електрически светкавици и се стрелнаха зигзагообразно право към Спасените, но не ги докоснаха. Мари извика точно в мига, когато една от тях стигна до навъсеното й лице и го озари в призрачна светлина. Окса не се уплаши, само замръзна на място. Знаеше какво е това. Вече го беше преживявала. Нямаше никакво съмнение: Всесъщите феи бяха дошли в самата нея. Чуваше гласовете им дълбоко в себе си, там, където тупкаше сърцето й. За разлика от предишния път не само тя разбра за присъствието им — всички Спасени станаха свидетели на чудото, което напълно ги смая…

— Не се страхувай — прошепна й Абакум и я хвана за ръката. — Не ти искат злото.

— Знам… Не се боя… — отвърна му Окса.

— Какво ти казват? — попита Драгомира, останала без дъх.

Светкавиците пропукваха безспир около Окса, която тъкмо се канеше да отвърне на въпроса на баба си, когато необикновена сила я поде и я издигна над земята. Мари запуши устата си с ръка, а очите й се изпълниха с паника и ужас.

— Окса! Веднага спри! — процеди през зъби тя.

— Не е тя — подшушна на ухото й Абакум. — Всесъщите феи искат да ни кажат нещо…

Окса покорно им се подчиняваше. Щом преполови височината на огромния салон, тя спря неподвижна във въздуха. Беше уверена в себе си. Невероятно уверена. Гласовете на феите се разливаха в нея и й вдъхваха тази сила и увереност. Внезапно прашенето спря и светкавиците изчезнаха. Спасените се вцепениха и се спогледаха. И тогава чуха топъл и завладяващ глас, който сякаш идеше едновременно от глъбините на всеки от тях и от четирите краища на салона:

Проклятието е към своя край,

Следа върху Надеждата се появи,

и пътя кът Едефия тя ярко освети!

Сияйните със двойна сила,

ще върнат свят, живот и рай!

Безпомощен е мракът,

властта да разруши!

И всеки се закле докрай:

Надеждата със щит и меч ще защити!

В следващия миг Окса се намери стъпила здраво на земята, смаяна, но с блажена душа. Никой не проговаряше, погледите се приковаха в лицето й. Драгомира я притегли към себе си, сложи ръка на рамото й и я прегърна в желанието си да я успокои.

— Съкровище мое… — промълви тя.

И млъкна, защото бе прекалено развълнувана, за да довърши мисълта си.

— Е, това вече си е нещо! — възкликна Окса и отупа гипсовия прах от себе си. — Не, ама видяхте ли ме?

— Нямаше как да не забележим… — едва произнесе Мари.

Тя наведе поглед и си пое дълбоко въздух, правейки усилие да се пребори със собствената си паника. Павел внимателно я хвана за ръката. Безграничната тревога, която изпитваха двамата, ги свързваше по-силно от всякога.

— Това бяха Всесъщите феи, мамо! — обясни Окса, изтощена от преживяното. — Смятам, че те…

Спря се и потърси точната дума. Колебаеше се между „ме напътстват“ и „ме викат“, когато Гус се намеси със светнали очи:

— Те знаят… — каза простичко той.

Окса го погледна с признателност, щастлива, че той беше отново момчето, което тя харесваше.

— Точно така, Гус — потвърди Абакум. — Всесъщите феи знаят коя си ти, Окса. А най-вече са наясно по-добре от всеки друг с какво си овластена, по-добре от теб самата дори. Стана нещо изключително: за пръв път феите се обръщат към няколко души директно. Доколкото Отвътрешниците помнят, подобно нещо никога не се е случвало! И несъмнено е знак на отчаяние. Приятели, зоват за помощ…

— Никога не съм вярвал, че ще доживея да ги видя — призна Нафтали. — Всесъщи… Невероятно… Давате ли си сметка какво стана току-що?

— Стана чудо — допълни Мерседика, — но е и много обезпокоително.

— Какво означава всъщност? — попита трескаво Окса.

— Боя се, че нищо добро — отговори Абакум и тъжно погледна Драгомира. — Те казаха „И Сияйните със двойна сила, ще върнат свят, живот и рай!“

— Щом Светът трябва да бъде спасен, значи е в опасност! Отива на зле…

— И защото много е възможно този Свят да не е само Едефия…