Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (61)

60
Три на цената на един

Като чу това, Окса не издържа: Нок-бам изхвърча сам със страшна сила и изхвърли на двайсетина метра този, когото отсега нататък трябваше да нарича син на Макгроу. Той тупна тежко на плочите и глухо извика.

„Ох! — простена тя и разтри дланта си. — Заслужаваше си да го притесня Сукла-пукла!“

Якият Острогот леко се зашемети и макар да се надигна трудно, се приготви да си отмъсти. Позна по гневното му изражение, което не вещаеше нищо добро. Превит на две, той бавно и застрашително настъпваше, масажирайки долната част на гърба си. Окса не смогна да реагира, когато момчето внезапно полетя към нея като същинска стрела и преодоля двайсетте метра помежду им с фантастична, съвършено нереална скорост. Секунда по-късно се хвърли върху й с нараснала от тази скорост мощ. Приклещена под тялото на нападателя си, тя изохка от болка и гняв.

— Какво си мислиш? — пръскаше слюнки Мортимър Макгроу. — Че само ти си способна да…

Но нямаше време да довърши: Окса му нанесе удар, от който той изгуби и ума, и дума. Беше го праснала безмилостно в слепоочието с дясната си ръка, досущ, както орел, който връхлита с остри нокти върху плячката си. После се претърколи, както баща й я бе тренирал по карате, използва вцепенението на момчето от неочакваната й атака и се измъкна. Тъкмо щеше да го атакува отново, когато някой скочи върху гърба й и я притисна към земята! Успя само да протегне напред ръцете си, за да омекоти удара от падането!

— Да не си пипнала Мортимър, ясно! — изсъска тихо нечий глас.

С лице към земята, тя не разбираше кой я заплашва. В полезрението й попадаха само обувките на отрочето на Макгроу. Силен удар се стовари отдясно. С нечовешко усилие опита да се обърне. Хватката се разхлаби и Окса се изправи. Ребрата я боляха. Огледа се наоколо.

— Зое? Стори ми се, че чувам твоя глас! Помогни ми!

— Остави Мортимър на спокойствие! Не докосвай семейството ми! — изсъска в отговор Зое.

— Да не искаш да кажеш, че… Острогота ти е брат?

Малко по малко всичко й просветна. И тогава изпадна в шок.

— Значи Макгроу е и твой баща? Нали беше сирак! ТИ ИЗЛЪГА!

— Не, нищичко не си разбрала! — процеди Зое, пусна Окса и избяга.

В същия миг Гус се появи в коридора, разтревожен, от дългото отсъствие на приятелката си. Тя вдигна глава в мига, когато той се хвърли към Острогота като диво животно. Двете момчета застанаха едно срещу друго и се измерваха с поглед. Мортимър беше заел позата на боксьор, преди да нанесе решителен удар. Но Гус го отби, хвана за гърлото заклетия си враг и му направи марка. Макар едър и широкоплещест, Острогота залитна и почти изгуби равновесие. Задържа се едва-едва и сграбчи Гус за вратовръзката.

— Съветвам те да ме пуснеш! — заповяда му Гус, скърцайки със зъби.

Но вместо да последва разумния му съвет, Мортимър Макгроу затегна хватката и явно се готвеше да блъсне Гус в стената. Това не се хареса на Гус, който усети как силата му се удесеторява от яростта. Направи рязко движение и се освободи, после хвана Острогота за ръката, блъсна го в гърба и го просна на земята като чувал с картофи.

— Окса, ранена ли си? — задъхано попита Гус и се спусна към приятелката си, докато Острогота офейкваше.

— Не, добре съм… Всъщност изобщо не съм добре… — отговори Окса, която седеше на земята и закриваше лицето си с длани. — Оох! — изохка тя и се хвана за ребрата.

— Какво става? — викаше Мерлин и тичаше към тях заедно с група уплашени ученици. — Окса, ранена ли си? Да ти помогна ли?

— Недей, Мерлин — отвърна все още задъхан Гус. — Аз ще се погрижа за нея. Ела, Окса, ще те заведа в лечебницата…

Медицинската сестра отказа да повярва, че Окса е паднала и си е счупила ребро. Въртя я на шиш да изкопчи истината, но като не можа да се справи с упоритостта й, повика господин Бонтемпи, който дойде две минути по-късно.

— Окса, трябва да ми кажете кой ви причини това! — настоя той и приседна до нея на леглото.

— Паднах, господине… Уверявам ви! — побърза да добави Окса, като видя, че директорът никак, ама никак не й вярва.

Господин Бонтемпи въздъхна.

— Окса, просто човек не чупи ребро, като се спъне в коридора! Смятам по-скоро, че някой ученик ви е нападнал, за да ви сплаши, и вие не желаете да назовете името му от страх, че ще си отмъсти.

Момичето поклати глава: отговорът й бе окончателен.

— Густав, вие видяхте ли някого?

— Не, господине, когато пристигнах, тя лежеше на земята, нямаше друг.

— Разбирам…

Господин Бонтемпи стана и преди да напусне лечебницата, се обърна за последен път към двамата приятели:

— Ако искате да ми кажете нещо, знаете къде е кабинетът ми. Повтарям ви, че това, което се е случило, е много сериозно. Ще накажа строго виновника, само ако желаете да ми помогнете. Нужно ми е име! Топката е у вас, деца!

Завъртя се на токовете си и след малко тежките му стъпки заглъхнаха по стълбите. Сестрата се приближи до тях.

— Густав, можете да се върнете в клас, благодаря за помощта. Окса, обадих се у вас, баща ви ще дойде веднага и ще ви откара в болницата. Смятам, че имате счупено ребро, но трябва да си направите рентгенова снимка. Засега не ставайте, разбрахме ли се?

И седна зад стъкления плот на бюрото си, откъдето можеше да наблюдава посетителите.

— Благодаря, Гус — прошепна на приятеля си Окса. — Благодаря, че не ме издаде!

— Окса, кажи ми, че не сънувам! Зое ти попречи да се защитиш, нали?

— По-лошо е, Гус…

Той залепи ухото си до устните й и буквално щеше да падне, когато чу умопомрачителната новина. За него и за нея Макгроу се бе утроил само с един замах…