Ан Плишота, Сандрин Волф
Невидимият свят (31)

30
Необикновени подаръци

Настроението в този късен следобед беше като слънцето — топло и светло. Гостите си тръгнаха скоро след идването на Мари, оставяйки семейство Полок и Абакум да се нарадват един на друг. Всички се върнаха на Бигтоу Скуеър бодри и щастливи. За да скрепи възвърнатото семейно единство, Драгомира реши да отвори за пръв път вратите на своята супер-тайна-работилница пред Окса и майка й. Което за Баба Полок беше голям жест.

— Леле! — изумяваше се Окса, докато прекрачваше калъфа на контрабаса, през който се стигаше до тайната таванска стая. — Много е яко! Има ли код? Как се управлява?

— Няма код — отговори баба й, изкачвайки витата стълба. — Но калъфът е неприкосновен, той се подчинява само на трима — на верните ми Фолденготи, пазители на съществата, които живеят под този покрив, и на мен. Достатъчно е да поставим ръката си на дъното му и проходът се отваря.

— С дигитална команда ли? — изпадна във възторг Окса.

— Та това е висока технология, виж ти!

— А ти какво си мислиш, съкровище! Ние сме високотехнологични! Този метод е стар като света… Всъщност искам да кажа, че в Едефия го използвахме, откакто свят светува.

— Ехаа! Значи си имала същото нещо и в Париж?

— Да, на тавана, точно над твоята стая… Ето че стигнахме — звънко обяви Драгомира. — Окса, Мари, представям ви моята супер-тайна-работилница!

— О! Боже… — ахна Мари и сложи ръка на устата си.

— Олеле, майчице! Това било, значи… — възкликна Окса и замръзна на стълбищната площадка.

Защото Окса виждаше нещо, което би накарало всеки да занемее… Пред очите й се разкри помещение с чудати обитатели, потънали в спокоен сън в стенните си ниши. Някакво подобие на дебел космат картоф, жабки с прибрани крилца, надиплено джудже морж, миниатюрна кокошчица, завита в памучно валмо… Но най-трудно й бе да осъзнае, че винаги е живяла с удивителните съседи, настанени само на метри от нейната стая в тайник, който приличаше на вълшебно леговище!

— Влизайте, влизайте… — подкани ги Драгомира. — Не се притеснявайте, моите създания спят непробудно.

Окса пристъпи и разгледа отблизо работилницата, през чиито големи стъклени капандури проникваше приятна естествена светлина. Както и в останалите стаи на Баба Полок, тук цареше неописуема бъркотия. Типично в „Драгомирин стил“. Застлана с килими, една ниша беше обзаведена с петроленосиньо канапе и малки, боядисани в бронзов цвят, мебели. Октоподът, който Окса бе видяла в съдбовната вечер, се беше настанил върху конзола от ковано желязо и размахваше дванайсетте си пипала със светещи като малки фенери връхчета. Ефектът беше чудесен. Тежката свилена тъкан по стените поглъщаше и най-малкия шум и придаваше уютна атмосфера на уединение, Фолденготите също бяха там, застинали като статуи в ъгъла.

— Невероятно… — прошепна Мари в ухото на Окса.

— Настанявайте се, моля! — покани ги Драгомира и им посочи дълъг двоен диван, тапициран с мораво кадифе.

Мари хвана ръката на мъжа си, а Окса се сгуши на рамото на майка си. Тримата представляваха затрогваща гледка след дългите седмици на раздяла… Абакум стоеше отстрани и им се любуваше.

Драгомира извади от джоба си малко пакетче, което Окса нетърпеливо разопакова.

— Какво е това, бабо? Гривна ли? Супер е! И колко е мека!

— Това е Сукла-пукла, скъпа — уточни баба й.

Окса недоумяващо я погледна.

— Разбрахме, че не можеш да се контролираш…

— Меко казано! — прекъсна я Мари Полок и я погледна с кадифените си очи. — Няма да крия, че бях силно шокирана от това, което баба ти ми разказа. Отначало не ми се искаше да повярвам и ужасно се притесних. Когато се омъжвах, знаех, че Полокови са леко ексцентрични… Но не чак до такава степен!… А и ти нищо не ми спести, малка вълшебнице!

Мари не се и опитваше да прикрие тъгата си и това изненада Окса. Тя никога не бе виждала печал на лицето на майка си, каквато сега се четеше съвсем ясно. Обикновено с такъв израз гледаше баща й…

— Не се тревожи, мамо — каза тихо момичето.

— О! Не, не съм разтревожена, а ужасена! — поясни Мари Полок.

В работилницата настъпи мъртва тишина, Фолденготите добиха странен зеленикав оттенък и се опитаха да излязат незабелязано от стаята. Но за зла беда, обхваналата ги тревога засили вродената им тромавост, двамата се спънаха във възглавницата на пода и се проснаха с цялата си снага.

— Ох, ох, оххх, каква злополука… — простена Фолденготът и побърза да помогне на спътницата си да стане. — Дискретността ни горко се провали!

Обърнаха се гърбом и решиха повече да не помръднат. Мари се развесели и попита:

— Кажи ми, Окса, онази вечер в кухнята цялата ти гама от умения ли узнах?

Ай, ай, ай! Окса погледна Драгомира, после баща си и се замисли как да отговори. Павел окуражително кимна.

— Ама честно, моля те! — подкани я Мари. — Край на тайните между нас, нали?

— Е, добре, мамо — събра целия си кураж Окса, — мога да премествам предмети или да ги мърдам от разстояние, да запалвам огън, да се издигам над земята и да се нося във въздуха…

— Така ли? Да се носиш във въздуха ли? — Мари Полок потресена прекара ръка през лицето си. — Не знаех… Значи било е за добро, че не си демонстрирала наведнъж всичко, което можеш. Май тогава щях да орева цял Лондон!

— Ъъъ… — поколеба се Окса, — има и още нещо, ама не съм много сигурна…

Четиримата се втренчиха настоятелно в нея.

— Говори, Окса! — помоли я баща й.

— Мисля, че мога да раздавам крошета от разстояние без ръце. Казвам, „мисля“…

— Крошета ли? — разтревожи се майка й. — Без ръце?

— Умението Нок-бам! Но това е прекрасно! — възкликна Драгомира, а Павел бърчеше вежди, явно не толкова убеден като майка си в ползата от тази дарба.

— Проблемът е, че не успявам да овладея чувствата си. Щом поискам нещо да се случи, то се случва от само себе си, без заклинания и вълшебна пръчица! Трябва непрекъснато да внимавам, защото усещам, че що е супермощно — обясни Окса.

— И то е! — потвърди Драгомира. — Ето защо днес ти давам тази Сукла-пукла. Много полезен подарък, ще се убедиш сама! Огледай я отблизо.

Мари се наведе, за да разгледа гривната заедно с дъщеря си. Беше широка около сантиметър, обвита с много тънка и мека рижа кожа на сини райета, а в средата й имаше меча главичка с искрящи кафяви очи. Когато Окса я сложи и потърси закопчалката, гривната сякаш оживя.

— Оооо! Какво става? — извика тя и подскочи.

Миниатюрните нокти се сключиха, живата гривна стегна китката й, излъкатуши лекичко и се намести удобно. После примига и доволно се усмихна. Мари едва не извика. Което Окса не успя да направи.

— Това е свръх-по-ра-зи-тел-но! Никога не съм виждала подобно нещо… Как действа? И за какво служи?

— Сукла-пукла е живо създание, съкровище — започна Драгомира. — Малко същество от Едефия. Безобидно е, ще видиш. Интересува го единствено твоето добро. Дарбите, които току-що откриваш у себе си, са подвластни не само на мисълта ти, но на гнева и обидата също. А това невинаги се овладява лесно…

— О, вече знам… — призна Окса и си припомни спора с Гус отпреди няколко дни. — Никак ме няма с контрола.

— Понякога не е и възможно! А дарбата губи смисъл, ако не се управлява. От това, което сподели, разбираме, че вече ти се е случвало да изгубиш властта над способностите си, нали?

— Да… В колежа… — каза Окса засрамена.

Не й убягна, че при това уточнение всички мигновено се спогледаха угрижено. Затова реши да премълчи случката с Макгроу и влизането в кабинета на Бонтемпи, остави го в графата „Строго секретно“. Нямаше защо да усложнява положението…

— Има един ученик, който все ме преследва — започна Окса, като подбираше внимателно думите си. — Щом ме види, не пропуска да ме блъсне или да ме обиди. Оня ден ме затвори в тоалетната…

— Какво? И ти нищо не си ни казала! — извика баща й.

— Не — виновно отговори Окса. — Но ти не се притеснявай, на мен нищо не ми се случи! Само на него…

Поколеба се за миг. Всички чакаха нетърпеливо продължението.

— На него ли? Какво искаш да кажеш? — подкани я Павел.

— Ами, паникьосах се — призна Окса. — Всъщност в името на истината, умрях от шубе. А после оня Острогот изведнъж се изстреля назад, направо се залепи за стената! Беше се свил на две, като че го бях ударила с юмрук. А аз просто протегнах ръка, за да му попреча да ме доближи, въобще не го пипнах. Сигурна съм, че беше така! В същото време знам, че бях аз, че ми дойде отвътре, шантава работа… — заключи тихо Окса и видя как погледите на родителите й помръкнаха.

В настъпилата за миг тишина се чуваше само как Драгомира барабани с пръсти по ръкохватката на стола. Абакум се покашля, Мари не помръдваше. Окса се чувстваше като върху жарава… По-добре да си бе мълчала… Хубаво, че не й хрумна лошата идея да разкаже за левитирането си в училищния двор…

— Хм, хм… Не мога да те похваля, мисля, че го разбираш — започна баща й, тревожен и намръщен. — И никой от нас не може, нали? — той огледа последователно жена си, Драгомира и Абакум с израз, който не търпеше възражения. — Насилието никога не е правилното решение…

— И да не се защитя, така ли? — възнегодува пламналата Окса.

— Има други начини! — възрази категорично той. — Първо, не е нормално голям човек да реагира по този начин, още по-малко в училище. Защо не ни каза? Толкова ли нямаш доверие в нас?

— О, тате, не драматизирай — възропта поруменяла от неудобство Окса.

— Не драматизирам — каза строго Павел, — напротив, считам, че разсъждавам много реалистично. Трябваше да уведомиш учителите си или директора. Което впрочем лично ще направя още в понеделник!

— Не! Моля те, недей!

Объркан от горещата молба на дъщеря си, Павел Полок помълча известно време, после попита:

— Но защо?

— Достатъчно голяма съм, за да се оправям сама — обясни Окса.

— Разбирам защо си се била, понеже по въпросите на пацифизма не съм толкова крайна като баща ти — намеси се Мари и погледна присмехулно мъжа си. — Смятам, че в нашия свят всеки трябва да се защитава с оръжията, с които разполага. Проблемът се състои в това, че твоите оръжия не са общоприети. Поемаш голям риск, като ги използваш. Затова ме е страх. Не е заради Едефия, нито заради необикновения ти произход, не! С това вече успях да се примиря… И ако съм толкова неспокойна, то е защото способностите ти се разпростират в много посоки. Представи си, ако някой научи, че не си като другите хора… Какво ще стане тогава? Не ща и да мисля… Според мен това е основният въпрос! Ужасява ме чувството, че постоянно те дебне опасност, скъпа. От друга страна, и тук съм съгласна с Павел, не е нормално някой да те преследва чак в тоалетната или където и да било, впрочем. Няма да уведомяваме господин Бонтемпи в понеделник, но ако се повтори, искам да ни предупредиш своевременно, а наша работа е как ще се намесим. Надявам се, че можем да разчитаме на теб…

— Да — смънка Окса и наведе глава.

— Да знаеш, мила моя — обади се Драгомира, — че постъпката ти е много неблагоразумна и към нас. Никой не бива да узнае тайната ни, жизненоважно е! Никой не бива да се досети, че сме малко… как да кажа… специални. Надявам се да схващаш ситуацията, твърдоглавке. Добре… Хайде вече да затваряме тази страница, какво ще кажете?

Всички кимнаха в знак на съгласие, а Окса вложи най-много жар. Въображението й нарисува потресаваща картина: щурци върху лабораторна маса за дисекции, заобиколена от тайни агенти, до един с образа на Макгроу. Абакум на свой ред взе думата:

— Ето за какво служи Сукла-пукла, скъпото ми дете. Ще те подсеща да балансираш настроението и чувствата си, като се затяга около китката ти.

— Същински антистрес, супер! — възкликна Окса.

— Но, ако въпреки опитите й да те възпре, преминеш към действие, Сукла-пукла ще се ядоса. Нека те предупредя: няма да е никак приятно. И последно, много съществено нещо — продължи Абакум, — трябва да я храниш всяка сутрин. Изключително важно е. Никога не забравяй…

— В противен случай, какво? — поразтревожи се Мари Полок.

— В противен случай Сукла-пукла ще се превърне в зло куче! А щом изпадне в такова състояние, побеснява, въпреки че мисията й е да призовава към благоразумие, длъжен съм да ви кажа, че недоволството й съвсем не остава незабелязано! Значи по една гранула дневно, не повече, и не по-малко, разбрахме ли се? — каза сериозно Абакум и подаде на Окса кръгла кутийка. — Храна за един месец. А сега аз също имам подарък за теб. Необходим инструмент за всеки Отвътрешник. Мила Окса, това е твоят личен Граноксомет…