Метаданни
Данни
- Серия
- Псалмите на Исаак (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Lamentation, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Кен Сколс
Заглавие: Ридание
Преводач: Красимир Вълков
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-357-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3552
История
- — Добавяне
Непоколебим
Папа Непоколебим Първи пристигна в ентролузианския лагер само часове преди да избухнат сраженията. Сетберт го посрещна хладно и показа недоволството от решението на братовчед си с всяка дума.
— Оставил си хората си без водач! — обвини го надзорникът, а гушите му потрепнаха от гняв.
— Аз съм папа! — отвърна Непоколебим, без да крие собственото си раздразнение. — Аз ще реша кое е най-добро за народа ми.
Четири дена на път бяха изострили нервите му. А първата новина, която научи, щом пристигна, бе, че някой, който твърдял, че е Петронус, е скритият папа на Влад Ли Там.
В началото се изсмя. Беше присъствал на погребението на Петронус като млад. Дори се бе позабавлявал с една от жените, които сервираха на помена. Завръщането от мъртвите не беше присъщо на андрофрансинските папи.
Но когато Сетберт го увери, че е вярно, настроението му помръкна.
— Ти може и да си папа — просъска тихо Сетберт, — но трябва да благодариш изцяло на мен.
В този миг се вдигна тревога. В шатрата на надзорника нахлуха пехотинци и съгледвачи и Орив беше изтикан в ъгъла с ескорта си от сиви гвардейци.
— Получихме сведения от шпионите си — докладва задъханият Лисиас, който бе тичал до шатрата. — Горянските съгледвачи на Рудолфо са тръгнали на лов.
— За какво? — попита Сетберт.
Лисиас почти се усмихна.
— За теб — процеди през зъби.
Непоколебим наблюдаваше размяната на реплики. Сетберт нямаше влияние върху този човек. Не беше нужно да е гениален политик, за да го забележи. Както и не беше нужно да е военен гений, за да види, че ентролузианската армия е разединена, а бойният й дух пада с настъпването на зимата и нарастващото напрежение.
Сетберт извика да му донесат меч и един адютант му помогна да го препаше. Чу шум от сражение отвън и Лисиас застана между Сетберт и входа. Съгледвачите от делтата бяха приклекнали в готовност и блещукаха на светлината на лампите. Гримлис и двамата сиви гвардейци също измъкнаха мечовете си. Друг шум от дъното на шатрата привлече вниманието на Непоколебим. Беше го чувал и преди из библиотеката, но сега му се струваше невъзможно да е същият. Въпреки това долови ясно тракането на машините, свистящите духала и тропота на металните нозе по земята.
— Мехослуги? — Не осъзна, че го е казал, докато не видя, че Сетберт го гледа намръщено.
— Какво? — Надзорникът пребледня, след което започна да почервенява.
— Такъв звук издават мехослугите, но… — Непоколебим внезапно проумя. Сетберт го бе излъгал, че всички са унищожени, с изключение на изреклия заклинанието.
— Освободиха металните хора! — извика един съгледвач от входа. — Тичат на север към Уиндвир.
— Значи не са идвали за мен — промълви тихо Сетберт.
Лисиас изруга и се втурна навън, крещейки заповеди. Надзорникът го последва.
Щом шатрата се поопразни, Непоколебим се обърна към Гримлис. Старият капитан го гледаше замислено. Погледът му ядоса Орив и той му се сопна.
— Ако искаш да кажеш нещо, капитане, кажи го.
Гримлис се изпъна.
— Ще го кажа. Познавам Петронус. Ако наистина е жив, ти не можеш да му се мериш и на малкия пръст. И не смятам, че войната за приемничество ще има смисъл.
— Съгласен съм. — Непоколебим изпитваше все по-дълбоки колебания.
Чудеше се дали изобщо трябва да воюва.
Част от него го подтикваше да отиде при Петронус веднага. Да не допуска трагедията да се задълбочи повече.
Но той побърза да се отърси от подобни мисли. Невъзможно бе да е Петронус. Петронус беше мъртъв. А дори старият папа да се бе върнал чудодейно от смъртта, това трябваше да се разследва подробно от комисия.
А междувременно, докато успее да се събере подобна комисия, Непоколебим щеше да изпълнява дълга си към светлината.