Кен Сколс
Ридание (30)

Джин Ли Там

Джин Ли Там яздеше през Прерийното море и наблюдаваше металния човек. Той мълчеше през по-голямата част от деня, а очите му трептяха при движението на клепачите. Освен това тропаше с дългите си, фини метални пръсти по седлото.

Всеки път, когато го погледнеше, Джин си спомняше за тона, с който й каза, че знае как Сетберт е унищожил Уиндвир. Сетберт бе намерил начин да използва този мехослуга, за да разруши града и да сложи край на епоха, в която познанието се съхраняваше и… пазеше внимателно.

Тя потръпна.

— Какво правиш, Исаак?

Пръстите и клепачите му спряха да се движат и той се обърна към нея.

— Пресмятам, милейди. Изчислявам необходимите материали и пространството, за да се възстанови андрофрансинската библиотека.

Джин се впечатли.

— Как успяваш?

— Няколко години завеждах разходите за експедициите и финансовите отчети от различните владения. Ще модифицирам цифрите спрямо очакванията за икономически растеж между отчетите и настоящето. — От гърба му излезе облак пара. — Това са само предварителни сведения. Трябва да предоставя на лорд Рудолфо много по-точни данни.

Тя се усмихна на металния човек.

— Наистина смяташ да го направиш, нали?

Исаак се завъртя към нея.

— Разбира се. Длъжен съм.

Джин Ли Там се засмя.

— Това е грандиозна задача.

— Така е. Но гигантът може да бъде поразен с камъче, а дори най-дребната рекичка издълбава каньон през годините.

Цитатът беше от Уимската библия. Не помнеше откъде точно, а и не можеше да го намери в огромната четвъртита книга.

— Надявам се, че ще получиш помощ.

— Сигурен съм, че лорд Рудолфо ще освободи братята ми. — Той замълча и примигна. — Разбира се, има и други андрофрансини, които не са били в Уиндвир, когато аз… когато градът беше унищожен. — Мехослугата извърна поглед.

Други. Други. Експедиции, разпръснати училища, мисии и абатства. Имаше доста такива и ако вече не знаеха, скоро щяха да научат за съдбата на Уиндвир.

— Каква част от библиотеката се съхранява във владенията извън Уиндвир? — попита тя.

— Десет процента. Във всички мехослуги има още трийсет процента.

— Богове — прошепна Джин. Мисълта за всичко изгубено бе изместена от количеството, което можеха да спасят. Четирийсет процента от огромната библиотека съдържаха значително познание. Ето това бе избрал Рудолфо, изправен пред края на епохата. И бе взел решение да ги прати на север към Деветте гори, преди да избере окончателно войната.

Това беше рядкост. Мъж, който мислеше първо какво да запази, а после какво да унищожи. Тя се усмихна. Рудолфо изглеждаше човек, способен да върши едновременно и двете.

Това предизвика нова усмивка.

— Надявам се, че вие също ще помогнете, лейди Там.

Беше неин ред да примигне. Този метален човек беше умен.

— Виждам.

— Банката на баща ви държи андрофрансинските активи — продължи Исаак. — Сигурен съм, че лорд Рудолфо смята да комбинира тези активи с ентролузианските репарации, за да изпълни това начинание. То надхвърля многократно икономическия капацитет на Деветте горски дома.

— Убедена съм, че баща ми ще се заинтригува от начинанието на Рудолфо.

Несъмнено. Нямаше да се учуди изобщо, ако вече я очакваше птица, окуражаваща съюза й с горянския крал, за да задържи клана Ли Там близо до малкото останало знание в Новия свят.

Не беше сигурна, че има каквото и да е против подобно развитие.