Кен Сколс
Ридание (114)

Джин Ли Там

Джин Ли Там се събуди от глъчка в коридора и се прокрадна до шпионката на вратата на всекидневната. Видя слугите и съгледвачите, които подтичваха тихо по стълбите и коридорите.

През последните две седмици спеше леко и неспокойно. Не беше в стила на Рудолфо да изчезне без никаква вест. Беше предал Сетберт на мъчителите си и бе потеглил сам, без да казва накъде и защо.

Един от съгледвачите донесе вест за пленяването на Сетберт и тя го разпита подробно. Надзорникът се бе предал лично на Рудолфо.

Сигурно му беше казал нещо. Но какво? Нещо за Уиндвир? Нещо за мотивите за това ужасно престъпление?

Каквото и да беше, Рудолфо бе изчезнал без нито дума и без съгледвачите, които се бяха заклели да го пазят на всяка цена.

А сега явно се бе завърнал. Джин си облече лека копринена роба и излезе през вратата към банята. Чу шума в съседните покои. Тих глас даваше нареждания за приготвянето на стаята.

„Явно и те са изненадани.“ Тя се засмя. Сигурно се бе появил през някой от скритите проходи и сега слугите бързаха да сменят завивките, въпреки че го правеха всяка сутрин в очакване на завръщането му. Той никога нямаше да поиска подобно нещо. Но хората познаваха краля си.

Глъчката стихна набързо и след малко се чуха тихи стъпки в коридора. В последните месеци бе привикнала да очаква тази отмерена крачка. Рудолфо спря за миг пред нейната врата, но продължи. Чу, че влезе в покоите си и изчака още десет минути.

След това се вмъкна тихо през вратата на банята в спалнята му. Рудолфо не беше там.

Джин Ли Там обиколи стаите, но не го намери. Приближи се към входа и надникна в коридора, който водеше към детските и нейните покои.

Разбира се. Тръгна към първата врата, стаята, която бе принадлежала на брат му. Вдигна ръка да почука, но я свали. Хвана дръжката и я открехна леко.

Рудолфо седеше на малкото легло. Носеше прости дрехи, а къдравата коса скриваше лицето му. Изглеждаше по-млад без зеления тюрбан на ранга му, въпреки че брадата му бе започнала да сивее. Държеше малкия меч в ръце. При отварянето на вратата вдигна поглед към нея.

„Няма да го питам къде е бил.“

— Радвам се, че се върна!

Той срещна погледа й само за миг. Очите му бяха гневни и не искаше тя да разбере.

— И аз се радвам.

„Няма да го питам къде е бил.“

Но Рудолфо заговори, сякаш го бе попитала.

— Ходих в Изумрудения бряг да говоря с баща ти. Имах много време по обратния път да премисля какво да ти кажа и какво да те питам.

Самият му тон я фрасна като юмрук. Беше равен и сдържан, почти лишен от емоция. Беше го чувала и преди, но само през най-тежките периоди на мъката му по Грегорик. Ала тогава не беше толкова премерен.

„Значи знае.“ Част от нея се надяваше да греши за баща си. Част, която я изненадваше и която не съществуваше, преди да срещне този мъж.

Преди нямаше да остави място за отстъпление и увлечение. Но сега осъзнаваше, че отчаяно се надява да е сгрешила в подозренията за стореното от баща й, за да превърне Рудолфо в сегашния човек.

Не знаеше какво да каже.

— Съжалявам!

— Откога знаеш?

Джин пристъпи в стаята и затвори вратата.

— Започнах да събирам парченцата, когато пристигнах тук.

Рудолфо кимна, поглади брада и я погледна в очите.

— Щеше ли да ми кажеш някога?

Тя поклати глава.

— Не.

— Знаеш ли, че баща ти напуска Познатите земи?

— Заподозрях го, когато библиотеката му пристигна. Вече не поддържам връзка с него.

Рудолфо отклони поглед.

— Товарят Желязната армада с припаси и стоки. Имаше друга библиотека, тайна, баща ти изгори всичките книги. — Той отново я стрелна с присвити очи. — Трябва да знаеш, че се заклех да го убия, ако го срещна отново.

Джин Ли Там примигна и кимна. Осъзна, че можеше и да му помогне. Изпитваше тъга и гняв заради неговата съдба, както и заради своята. Нямаше как баща й да не е замесен в опустошението на Уиндвир. Беше използвал Сетберт, също както лудият надзорник бе използвал Исаак. Вярваше го напълно.

Собственият й равнодушен тон я изненада.

— Мисля, че той стои зад стореното от Сетберт.

Рудолфо вдигна глава и очите му се разшириха леко.

— Вярваш, че баща ти е разрушил Уиндвир.

Тя кимна бавно.

— Да.

Горянският крал погледна детския меч в ръцете си, след това го прибра и окачи ножницата на стената. После отново се обърна към нея.

— Не мисля, че е виновен. Но и той стори достатъчно.

Джин Ли Там преглътна.

— Какво искаш да кажеш?

Рудолфо се надигна.

— Нищо. Андрофрансините ще проведат съвета си. Ние ще планираме сватбата. Трябва да възстановим каквото можем и да го опазим. — Той плъзна пръст по малкия тюрбан. — Имам още един въпрос.

— Ще отговоря, доколкото мога.

Джин пристъпи неспокойно от крак на крак.

Той стисна зъби и я погледна твърдо.

— Баща ти твърди, че си го отхвърлила. Защото ме обичаш. Вярно ли е?

Директният въпрос оплете езика й. Внезапно се почувства дребна и разголена. Накрая изрече думите, които не си представяше, че ще каже някога.

— Вярно е. Обичам те. — Мълчанието му показваше, че той не може да каже същото, но Джин не обърна внимание. — Това, което баща ми ти е сторил, е грешно. Виждам го ясно. Но човекът, в който си се превърнал, е силен и възхитителен. Способен е да преследва неотклонно това, което е правилно.

Той кимна.

— Вярно е. Макар от истината да боли. — Вдигна тюрбана към носа си и вдиша. — Значи знаеш за брат ми?

— Да.

Той отвори уста и Джин се досети какъв ще е въпросът. „И смъртта на брат ми ли е част от плана?“ Но Рудолфо явно промени намерението си.

— Това беше неговата стая. Утре ще накарам да я разчистят. Държах я така твърде дълго.

„Кажи му.“ Искаше й се да изчака по-весели времена. Не беше и сигурна каква ще е реакцията му. Но тази нощ беше време за истини. Тя прочисти гърло.

— Лорд Рудолфо, всъщност имам друга идея за тази стая.

Той изви вежди.

— Да?

Джин пристъпи към него.

— Не беше прав за войниците си.

— Войниците ли? — погледна я Рудолфо озадачено.

Джин Ли Там се усмихна леко.

— Ходих при речната жена. — Видя как на лицето му се изписва разбиране. — Момче е. С твое разрешение, искам да го кръстя Иаков.

Рудолфо отвори и затвори уста. Веждите му се смръщиха.

— Сигурна ли си?

— Да. Ще станеш баща. Ще отгледаме силен наследник, за да пази светлината, която разпали тук.

— Това е крайно неочаквана новина — каза бавно Рудолфо и я погледна с почуда, която избледня постепенно.

„Знае, че и това е залегнало в плана на баща ми.“

Искаше да го попита дали може да я обича след тези ужасяващи разкрития. Със сигурност той чувстваше нещо — виждаше се по лицето и се долавяше в гласа му. Но не беше любов. Беше потребност, основана на внимателните манипулации на Ли Там. Можеше да попита, но не го направи.

По-добре да изчака, да види дали отношенията им може да бъдат честни, без заблуди. Джин Ли Там осъзна, че знае съвсем малко за любовта.

Но знаеше едно — този, който обичаше истински, не се нуждаеше от взаимност.

Тя кимна с уважение към годеника си и излезе от детската стая, за да се завърне в пустото си легло.