Кен Сколс
Ридание (75)

Влад Ли Там

Влад Ли Там се заслуша във вятъра, който разнасяше гласа, и кимна.

— Отново проповядва!

Секретарят поднесе дълга клечка към украсената лула и Влад Ли Там вдъхна здраво от пушека на кала.

Това проясняваше главата му, забавяше мислите. Унасяше го в топлото море на еуфорията, което го поддържаше жив и му даваше твърдост да стори необходимото.

Лагеруваха на открито, без укритие. Малък керван от каруци, разположени в кръг около шатрите. Очакваше да преговаря с всички замесени страни, освен може би с блатния крал. Ли Там се бяха отказали от тази част на света много преди времето на Влад. Не беше сигурен колко синове и дъщери са били изпратени на север, за да проправят път за баща си в онези странни места. Никой не бе приет. Някои бяха загинали. Бяха спрели да опитват преди повече от триста години. Беше чел за това в архивите.

Той издиша лилавия дим и загледа как се разнася в нощта.

— Утре ще нося доспехи — каза Влад Ли Там на секретаря и сержанта си. — И меч.

Двамата кимнаха.

— Подозирам, че ще се наложи да извия ръцете на Петронус. — Погледна ги с присвити очи. — Подозирам, че ще предам приятеля си.

— Поздрав на лагера — провикна се някой в далечината. Влад Ли Там вдигна поглед и кимна на стражите си да се разпръснат.

— Поздрав, горянски съгледвачо. Какви вести ни носиш?

— Лорд Рудолфо изказва почитанията си. Ще се присъедини към утрешните преговори.

Влад Ли Там кимна.

— Чудесно. Дъщеря ми с него ли е?

— Тя се върна в Деветте гори с металния човек. Не очаквахме, че ще се появите тук. Иначе съм сигурен, че щеше да забави пътуването си.

По-добре беше да стои при мехослугата. Можеше да й има вяра, че ще го пази от неподходящи ръце. Това го подсети за нещо друго.

— Кажи на генерала си, че след преговорите ще настъпим бързо срещу градовете-държави, ако не свалят оръжие. Нашият папа ще поиска мехослугите, които са в плен на Сетберт. Те са жизненоважни за възстановяването на библиотеката.

— Ще му кажа — отвърна съгледвачът, който не стоеше на едно място, но и не навлизаше в осветения периметър на лагера.

След като човекът си тръгна, Влад Ли Там поиска птица и остави лулата си, за да напише съобщение. Кодира го с двоен и троен уимски шифър, който можеше да бъде прочетен само от папа. След това го прегледа още веднъж, добави с движения на четката нов код, който изглеждаше като случайно замазване на някои букви.

Завърза го към най-здравата и най-дребната си птичка и прошепна посоката, докато я държеше в дланите си.

Влад Ли Там подхвърли птичката във въздуха и видя как тя разпери криле, подхваната от лекия ветрец, и се стрелна на изток ниско над земята.