Метаданни
Данни
- Серия
- Псалмите на Исаак (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Lamentation, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Кен Сколс
Заглавие: Ридание
Преводач: Красимир Вълков
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-357-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3552
История
- — Добавяне
26.
Рудолфо
Пролетта започна рано в Познатите земи, а с нея дойде и войната. За Рудолфо зимните месеци преминаха напрегнато. Той разделяше времето си между Уиндвир и фронта, тъй като войната се пренасяше на юг, а съюзниците на Сетберт отстъпваха. Загуби немалка част от Скитащата армия при удържането на моста Рейчил на втората река, свързващ Пилос и Ентролузианската делта. След битката проведоха първите истински преговори, но не се стигна до решения. Двамата папи бяха крещящо различни — Непоколебим в лъскавите си бели одежди, а Петронус с простото отшелническо расо, — докато говореха понякога с тихи, друг път с високи гласове.
Сега Рудолфо яздеше с Петронус от седмото имение към Уиндвир, за да приберат Неб, който бе привършил с работата. Бе успял да прекара три дена с годеницата си и намери, че са по-задоволителни, отколкото очакваше. След смъртта на Грегорик тя му бе дала сила. Беше странно усещане. Грегорик му беше дясна ръка, откакто се помнеше, и не си представяше, че може да изгради подобно партньорство с друг човек. Но този съюз му вдъхваше несекваща радост. Джин притежаваше сила и дух на горянски съгледвач, и стратегическия ум на генерал. Възхищаваше се на уменията й в политиката и лавирането. А отгоре на всичко беше и възхитителна в леглото.
Въпреки това изпитваше постоянна мъка за приятеля си. Двамата бяха като братя и светът сякаш нямаше смисъл без него. Тази смърт го бе засегнала толкова силно, може би защото бе последвала разрушението на Уиндвир. Франсините казваха, че всяка загуба е свързана с предишна, а Грегорик бе последният свидетел на някогашния живот на Рудолфо по времето, когато беше невинен и не отговаряше за нищо.
Докато яздеше, огледа хълма над града. След стопяването на снега го бяха разчистили и очакваше през следващата седмица наетите работници да почнат да копаят основите. Камъните вече се дялаха в подножието на Драконовия гръбнак. Беше прехвърлил на Петронус всички въпроси за библиотеката, но папата беше по-зает с организирането на съвета от епископи, отколкото с възстановяването. Исаак продължаваше да инвентаризира ресурсите, които не бяха се насочили към Летния дворец. Успяха да открият малка частна библиотека в Изумрудения бряг и книгите скоро щяха да потеглят.
Рудолфо се взря в хората, които се движеха по хълма, и долови проблясъка от слънцето, което се отразяваше в металната глава на Исаак. Обърна се назад на седлото и впери поглед в тясната стъклена врата на балкона на спалнята. Джин Ли Там стоеше там, увита в червен копринен чаршаф, и го изпращаше с поглед.
Той се усмихна и подсвирна на коня, за да догони Петронус.
Папата се бе състарил през последните месеци, но това не бе учудващо. Политическите му умения изумяваха Рудолфо, но явно имаха висока цена. Познатите земи бяха вплетени в най-ожесточения конфликт, откакто заселниците бяха преминали през Портата на пазителя.
Рудолфо видя, че и Петронус гледа към хълма.
— Според най-добрите ни предвиждания ще са нужни три години. Но Исаак е уверен, че може да възстановим към четирийсет процента от библиотеката. Накара другите машини да проверят два пъти паметта си.
Папата кимна одобрително.
— Впечатлен съм от работата му.
Рудолфо се усмихна.
— Той е истинско чудо. Както и останалите.
— Да. Но Исаак е различен. Другите са по-резервирани. Явно нямат емпатичните му способности.
И Рудолфо бе забелязал подобно нещо. Другите мехослуги отговаряха, когато ги попиташе нещо, но през повечето време си мълчаха. Освен това не искаха дрехи и имена, а предпочитаха цифровите си обозначения. Странно, но гледаха на Исаак като на техен лидер.
— Мисля, че Уиндвир го промени, както и всички нас.
— Бих казал повече — въздъхна Петронус.
Рудолфо се съгласи.
— Вчера отново опитах да го убедя да остави някой от другите мехослуги да поправи крака му. Заяви ми, че искал да куца, за да си припомня какво е сторил.
Петронус се намръщи.
— Сигурно си му повторил, че вината е на Сетберт.
— Да.
Папата се намръщи.
— А какво става със Сетберт в последно време?
— Върна се в градовете-държави, за да се справи с безредиците. Блокадата на Там пося раздори. Лисиас продължава да удържа границите им, а Пилос и Скитащата армия почват да го изтощават. — Рудолфо се засмя мрачно. — Тюрам почти е приключил, престолонаследникът се е изтеглил и премисля позицията си. — Той поддържаше връзка с блатната кралица, но момичето бе настояло да остане край Уиндвир, докато не привърши копането на гробове. Сега, след като задачата бе приключила, се надяваше, че ще успее да я убеди да му помогне с военната си мощ в южните земи.
Подозираше, че блатната войска може да сложи край на войната и да наложи успешни преговори. Ала тя го бе изненадала с отказа си да се махне от Уиндвир. В началото си мислеше, че става дума за копаенето на гробове.
Но при последните няколко посещения при Неб младежът бе намекнал, че го следят блатни съгледвачи. Рудолфо съзираше някаква връзка. Все пак Неб вероятно бе сънуващото момче, споменато във военната проповед на блатния крал.
Ако тя се притесняваше за Неб, Рудолфо се надяваше, че ще му се довери и ще остави младежа под грижите на горянските съгледвачи.
Той се сепна, осъзнавайки, че Петронус е проговорил, и вдигна поглед.
— Извинявай?
— Казах, че може би тези безредици ще свършат нашата работа.
Рудолфо кимна.
— Надявам се.
Но докато яздеше на юг, все повече се съмняваше, че нещата ще са толкова прости.