Кен Сколс
Ридание (61)

Джин Ли Там

Джин Ли Там зачака архиепископа да заговори. Внезапната поява на баща й я беше изненадала. За разлика от внезапното му заминаване. Той беше странна смес от ефективност и грижовност. Беше склонен да прекоси целите Познати земи, за да предаде съобщението и да си тръгне.

Новината за другия папа също я изненада, макар да не бе шокирана от това, че баща й има такава информация. Той винаги беше в центъра на паяжината и в повечето случаи я бе изтъкал лично.

— Това е крайно неочаквано и недопустимо — поде архиепископът. — Как да го разрешим?

Джин Ли Там прибра един непослушен кичур.

— Аз съм дъщеря на баща си и винаги защитавам интересите му. Но вашето приемничество не е моя работа. Моите грижи са за лорд Рудолфо и Деветте горски дома. Искам да го освободите незабавно.

Непоколебим се засмя.

— Докато имах нужда от благоразположението на баща ви, този номер можеше и да мине.

Обидата я вцепени за момент. Джин понижи тон и продължи заплашително.

— Винаги ще имате нужда от благоразположението на баща ми. Но няма да го получите, ако не заслужите моето.

— Въпреки това Рудолфо ще остане тук — заяви Непоколебим. — Както и мехослугата. — Тя отвори уста, но папата продължи, без да й дава възможност да го прекъсне. — Оспорвате ли, че тази машина принадлежи на андрофрансинския орден? Като оставим настрана въпроса с приемничеството, аз все пак съм архиепископ и най-висшият оцелял сановник.

Джин погледна Исаак и насочи взор към Непоколебим. Тоест Орив. Вече не го приемаше за папа.

— Не оспорвам.

— Много добре. Смятам, че с оглед на обтегнатите отношения между Ли Там и ордена, ще е най-добре да напуснете летния дворец. Утре сивите гвардейци ще ви ескортират заедно с вашите съгледвачи. Не ви е разрешено да се връщате, докато положението не се изясни. Разбрахте ли?

Тя кимна и се изправи.

— Да. Благодаря ви, ваше преосвещенство.

Той потръпна, че го титулува като архиепископ, и това я зарадва. Колкото повече се занимаваше с него, толкова повече се убеждаваше, че е марионетка на Сетберт. Може би не беше посветен в плана за унищожението на Уиндвир, но със сигурност бе част от него. Сетберт се бе погрижил за оцеляването на братовчед си и сега дърпаше конците му.

Отново се върна на въпроса, който я измъчваше, откакто бе научила, че виновникът за геноцида е Сетберт. Защо го беше направил? На пръв поглед бе лудост, но планът бе доста по-добре замислен, отколкото предполагаше в началото.

Джин Ли Там излезе от кабинета. Очите й се стрелнаха към сивите гвардейци, застанали като сенки от двете страни на вратата. Мъжете не помръднаха и тя мина бързо покрай тях.

Горянските съгледвачи я чакаха в казармените помещения за гости в задната част на двореца. Тя се измъкна през входа за прислугата, прекоси разстоянието под студения дъжд и почука на вратата. Командирът им я отвори бързо.

— Какви са вестите, лейди Там?

Джин се шмугна покрай него и влезе в общото помещение, пълно с нарове и сандъци.

— Кланът Ли Там наложи запор на финансовите действия на така наречения папа. Според баща ми има по-пряк приемник. Претендентът възнамерява да задържи Рудолфо и да наложи указа за отлъчване. А Сетберт ще нападне Деветте гори.

Съгледвачът кимна, лицето му остана неразгадаемо.

— Ами мехослугата?

— Той е собственост на андрофрансините. Исаак няма да го оспори, без значение кой е папа. — Освен ако някой с по-висок пост от архиепископ не му нареди.

— Ясно — каза командирът. — Ще известя останалите.

Той подсвирна и един от хората му се появи с пергамент и мастилена игла. Друг извади малка кафява птичка от клетката на колана си.

Джин Ли Там се усмихна. Беше прочела инструкциите на Рудолфо, преди да ги предаде на съгледвачите. Лордът разполагаше с много свободно време в затвора си и бе дал инструкции за всички възможни ситуации. Джин бе прекарала голяма част от деня в четенето им и уважението й нарастваше с всяка страница. Рудолфо бе може би най-стратегически мислещият човек, когото познаваше. Не беше толкова внимателен и педантичен, колкото баща й, но го доближаваше.

— Значи ще действаме довечера? — уточни командирът.

— Довечера.

Джин ги остави да се подготвят и се оттегли в покоите си. Заключи вратата и се насочи към леглото. Бръкна под възглавницата и извади очакваната бележка.

Съобщението беше простичко, нормално за баща и дъщеря. Дори включваше поздравления за годежа и това я накара да се усмихне. Той беше дело на баща й, а въпреки това я поздравяваше. Под баналността на писмото имаше друго съобщение. Тя го прочете два пъти, за да е сигурна. След това още веднъж, преди да смачка бележката и да я хвърли в камината.

„Идва война. Роди наследник на Рудолфо!“