Метаданни
Данни
- Серия
- Псалмите на Исаак (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Lamentation, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Кен Сколс
Заглавие: Ридание
Преводач: Красимир Вълков
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-357-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3552
История
- — Добавяне
4.
Рудолфо
Бойните полета не трябваше да изискват етикет и да се смятат за държавни събития.
Рудолфо стоеше на коня, начело на армията, а капитаните му преговаряха с капитаните на надзорника на лунната светлина между двата лагера. На хоризонта Уиндвир пушеше и вонеше. Накрая преговорите свършиха и офицерите му се върнаха.
— Е? — попита той.
— Също са получили съобщения и са дошли на помощ.
Рудолфо изсумтя.
— По-скоро са дошли да оглозгат мършата. — Не хранеше любов към градовете-държави, които подобно на тлъсти лешояди налагаха таксите си над делтата, сякаш притежаваха широките реки и морето, в което те се изливаха. Той се обърна към Грегорик. — Споделиха ли защо са нарушили споразуменията и са омагьосали съгледвачите си в мирно време?
Грегорик прочисти гърло.
— Мислели, че може ние да сме нападнали Уиндвир, а те дошли да уважат родството. Позволих си да им припомня, че и ние имаме родство с андрофрансините.
Рудолфо кимна.
— И кога ще се срещна с огромната торба течни лайна?
Останалите офицери се засмяха тихо, но Грегорик се намръщи.
— Ще изпратят птица с покана за вечерята с надзорника и неговата дама.
Рудолфо повдигна вежди.
— Неговата дама?
Реши, че може и да не е толкова неприятно в крайна сметка.
Облече се в ярки дрехи, като всеки цвят символизираше един от домовете му. Облече се сам, отпрати слугите, но поиска вино. Исаак седеше неподвижно и мълчаливо, докато Рудолфо навличаше копринените роби, шалове, пояси и тюрбана.
— Имам малко време — обърна се той към металния човек. — Разкажи ми повече.
Стъклените очи примигнаха и се осветиха.
— Добре, милорд. — Тракане, пукане, изсвирване. — Естествено, пергаментът с липсващия текст от „Седемте какофонични смърти“ на Ксум И’Зир дойде при мен за превод и каталогизиране.
— Естествено — обади се Рудолфо.
— Работех крайно внимателно, лорд Рудолфо. Държахме липсващия текст на сигурно място, далеч от другите, за да няма опасност да се смеси с пълното заклинание. Аз бях единственият мехослуга, занимаващ се с тази задача, и познанията ми от работата с предишните фрагменти бяха надлежно отстранени.
Рудолфо кимна.
— Как?
Металният човек почука по главата си.
— Сложно е, милорд. И сам не го разбирам напълно. Андрофрансините пишат метални текстове, те определят нашите спомени, действия и възможности. — Исаак сви рамене.
Рудолфо се колебаеше между три различни чифта меки чехли.
— Продължавай.
Металният човек въздъхна.
— Няма много повече. Заведох, преведох и копирах липсващия текст. Отне ми три дена и три нощи, за да свърша работата и да я проверя отново. Накрая се върнах при брат Чарлс да изтрие паметта ми.
Рудолфо се присети внезапно и вдигна ръка, без да е сигурен защо е толкова учтив с механичния.
— Винаги ли ти трият паметта след работа?
— Рядко. Само когато става въпрос за опасни и важни неща, милорд.
— Припомни ми по-късно да се върнем пак на този въпрос. Продължавай. Нямам много време.
— Оставих пергамента в сейфа, излязох от стаята с каталога и видях как сивият гвардеец заключи след мен. Върнах се при брат Чарлс, но кабинетът му бе заключен. Изчаках. — Металният човек изсвири и изтрака.
Рудолфо си избра меч с украсена ножница и го затъкна в пояса си.
— И?
Металният човек се разтресе. От ауспуха му излезе пара. Превъртя очи и започна да скимти силно.
— И? — попита Рудолфо с по-остър глас.
— За момент ми причерня, милорд. Когато се опомних, стоях в центъра на града и крещях думите от „Седемте какофонични смърти“ към небето. Всичките думи. Опитах да спра. — Той подсмръкна и металното му тяло се разтресе. — Не можех да спра. Опитвах, но не можех.
Рудолфо усети мъката на механичния и стомахът му се сви. Спря се на входа на шатрата. Трябваше да тръгва, но не знаеше какво да каже.
— Накрая обърнах гласовия си протокол — продължи металният човек. — Но беше късно. Дойдоха чудовищата на смъртта. Паяците на чумата. От серните облаци заваля огън. Всичките Седем смърти. — Той подсмръкна отново.
Рудолфо поглади брадата си.
— Защо мислиш, че се е случило?
Металният човек вдигна поглед и поклати глава.
— Не знам, милорд. Някаква неизправност.
— Или злодеяние. — Рудолфо плесна с ръце и Грегорик се появи от нощта. — Искам Исаак да бъде под охрана постоянно. Никой, освен мен, да не говори с него. Ясно ли е?
Грегорик кимна.
— Разбрано, генерале.
Рудолфо се обърна към металния човек.
— Ти разбра ли?
— Да, милорд.
Рудолфо се надвеси над него и заговори тихо в ухото му.
— Бъди смел. Възможно е да си просто оръдие в ръцете на друг злодей.
Цитатът от Уимската библия го изненада.
— „Дори плугът изпитва любов към разораната земя; дори мечът тъжи за пролятата кръв.“
Рудолфо погали леко полираното рамо.
— Ще продължим, когато се върна.
Навън небето посивяваше с наближаващото утро. Рудолфо усещаше умората зад очите си и по върховете на пръстите. Беше дремал по малко, но не бе спал напълно от четири дена, когато съобщението призова Скитащата армия на югозапад. След вечерята. Щеше да спи тогава.
Очите му се стрелнаха към руините на града, оцветени в лилаво от наближаващата зора.
— Богове! — прошепна той. — Какво неочаквано оръжие.