Кен Сколс
Ридание (12)

Рудолфо

Горянските съгледвачи откриха плачещия метален човек в един кратер сред валмата дим, в руините на Уиндвир. Беше наведен над купчина овъглени кости, ръцете му се тресяха, гърдите свистяха, а големите метални ръце стискаха подобната на шлем глава. Приближиха го тихичко. Призраци в града на привиденията, но въпреки това той ги видя и чу.

От ауспуха му блъвна кълбо пара. Светещите му стъклени очи изпускаха вряща вода. До него лежеше изтръгнат метален крак.

— Икчисв хибу за — изскърца металният човек.

Горяните го влачиха до шатрата на Рудолфо, защото не можеше да ходи и отказваше подкрепа. Генералът ги наблюдаваше как се завръщат, точно както бяха обещали в съобщението.

Занесоха металния човек до поляната и го пуснаха заедно с крака му. Ярките им туники, панталони и наметала бяха станали сиви и черни от саждите и пепелта. Металният човек сияеше на следобедното слънце.

Съгледвачите се поклониха и зачакаха Рудолфо да проговори.

— Това ли е останало от великия град Уиндвир?

Те кимнаха дружно. С нежелание, но без съмнение.

— А андрофрансинската библиотека?

Един от съгледвачите пристъпи напред.

— На пепел е, милорд. — Мъжът отстъпи бързо и сведе глава.

Рудолфо се взря в металния човек.

— А, какво имаме тук? — И преди беше виждал машини, но бяха малки и съвсем не толкова сложни като човек. — Можеш ли да говориш?

— Ербод месвъс яровог — отвърна металният човек.

Рудолфо погледна отново към съгледвачите си. Мъжът, който бе проговорил по-рано, вдигна поглед.

— Приказва откакто го открихме, милорд. Но не на език, който сме чували.

Рудолфо се усмихна.

— Напротив. — Той се обърна към металния човек. — Онтарбо ан ировог.

Чу се изщракване, изпукване и излезе кълбо пара. Металният човек погледна към Рудолфо, към опушеното небе и черните останки от най-големия град на света. Разтресе се и потръпна. Когато проговори, гласът му бе изпълнен с дълбока скръб. Рудолфо бе ставал свидетел на такава мъка само два пъти през живота си.

— Какво сторих? — изстена металният човек и гърдите му издрънчаха, когато ги удари с юмрук. — О, какво сторих?

 

 

Рудолфо се отпусна на копринените възглавници и отпи от сладкото крушово вино. Залязващото слънце оцветяваше металния човек в червено. Личният му оръжейник се бе навел над мехослугата и бършеше потта от челото си, докато се мъчеше да прикачи изкривения крак.

— Няма смисъл, милорд — каза металният човек.

Оръжейникът изръмжа.

— Не е много добре, но ще свърши работа. — Той се надигна и хвърли поглед към господаря си.

Рудолфо кимна.

— Изправи се, метални човече.

Механичният се подпря на ръце и се надигна. Изкривеният крак не искаше да се свие. Тракаше и изпускаше искри, но издържа.

— Разходи се — махна с ръка Рудолфо.

Металният човек се подчини. Вървеше с клатушкане и ползваше прикачения крак повече като патерица.

Рудолфо отпи от виното и освободи оръжейника.

— Е, вероятно трябва да се притеснявам от бягство?

Металният човек продължи да ходи. Ставаше все по-стабилен с всяка стъпка.

— Искате да избягате ли, милорд? Вие сте добър с мен. Може би ще мога да ви помогна?

Рудолфо се подсмихна.

— Говорех за теб, метални човече.

— Няма да избягам. — Той поклати глава. — Възнамерявам да платя за престъпленията си.

Рудолфо повдигна вежди.

— И какви по-точно са престъпленията ти? — Спомни си за добрите маниери, и макар да не беше сигурен дали се отнасят и за металните хора, посочи един стол. — Моля, седни.

Металният човек приседна.

— Аз съм виновен за унищожението на Уиндвир и изтребването на андрофрансините. Не очаквам процес. Нито милост. Очаквам правосъдие.

— Как се казваш?

Златните клепачи на металният човек примигнаха изненадано над светещите му очи.

— Милорд?

— Как се казваш? Какво е името ти?

— Аз съм Мехослуга номер три, секция „Преводи и каталог“.

— Това не е име. Аз съм Рудолфо. За някои — лорд Рудолфо от Деветте горски дома. За други — генерал Рудолфо от Скитащата армия. За онези, които съм победил в битка и в леглото, съм проклетникът Рудолфо.

Металният човек впери поглед в него. Устата му се отвори и затвори с тракане.

— Добре — каза накрая Рудолфо. — Ще те кръстя Исаак. — Замисли се за миг, кимна и отпи от виното си. — Исаак. Кажи сега как точно успя да сринеш всепризнатия град Уиндвир и собственоръчно да изтребиш андрофрансинския орден?

— Извърших тези престъпления с невнимателни думи, милорд.

Рудолфо допълни чашата си.

— Продължавай.

— Милорд, чували ли сте за магьосника Ксум И’Зир?

Рудолфо кимна.

— Андрофрансините откриха пергаменти в източните възвишения. Приличаха поразително на късната работа на И’Зир, включително смесицата на средноземски и горен в’ралски. Даже почеркът съвпадаше.

Рудолфо се наклони напред и поглади дългия си мустак.

— Значи не са били копия?

Металният човек поклати глава.

— Оригинали, милорд. Естествено, бяха донесени в библиотеката. Възложиха превода и каталогизирането на мен.

Рудолфо взе една захаросана фурма от сребърната купа и я лапна. Сдъвка плода и изплю костилката в копринена кърпичка.

— Ти си работил в библиотеката.

— Да, милорд.

— Продължавай.

— Един от пергаментите съдържаше липсващия текст на „Седемте какофонични смърти“ на Ксум И’Зир…

Рудолфо се сепна. Кръвта се изтегли толкова бързо от лицето му, че чак щипеше. Вдигна ръка и се отпусна на възглавниците.

— Богове, чакай малко!

Металният човек Исаак зачака.

Рудолфо се надигна, изпи на един дъх виното и си наля ново.

— Сигурен ли си?

Исаак се разтърси от хлипане.

— Вече да, милорд.

Рудолфо имаше сто въпроса. Всеки напираше да бъде пръв. Отвори уста, но млъкна, щом зърна Грегорик, пръв капитан на горянските съгледвачи, който се вмъкна в шатрата с тревожно изражение.

— Да?

— Генерал Рудолфо, току-що научих, че надзорник Сетберт от ентролузианските градове-държави наближава.

Рудолфо усети как гневът му се надига.

— Току-що?

Грегорик пребледня.

— Съгледвачите им са омагьосани, милорд.

Рудолфо скочи на крака и посегна за дългия, тънък меч.

— Вдигнете лагера под трета тревога. — Сетне се обърна към металния човек. — Исаак, ти чакай тук.

Исаак кимна.

Генерал Рудолфо от Скитащата армия, господар на Деветте горски дома изскочи от шатрата, викайки за доспехи и кон.