Кен Сколс
Ридание (89)

Джин Ли Там

Джин Ли Там тичаше по коридорите на имението, метнала раницата си през рамо. Спря за миг да почука на вратата на Исаак.

— Готов ли си?

Металният човек вдигна глава от страниците на бюрото.

— Да, милейди.

— Носиш ли инструментите?

Той посочи чувала в краката си.

— Да.

Птицата бе долетяла вчера и членовете на Скитащата армия от седмото имение и прилежащите селища се събираха на широката южна поляна, преди да потеглят на запад. Джин Ли Там настоя да тръгне с тях въпреки протестите на стюарда и командира им. А заради нея тръгваше и Исаак. Ако Рудолфо я сгълчеше, щеше да използва претекста, че останалите мехослуги може да имат нужда от ремонт след толкова време при Сетберт.

След два дена щеше да се срещне с бъдещия си съпруг в западните степи на Прерийното море. Щеше да сипе първата доза от лекарството в брендито му и да се захване с правенето на наследник. Слабините й потръпнаха в очакване.

„Не бива да го правя“, каза си.

А после какво? Да посрами баща си и целия клан Ли Там, като постави под въпрос стратегия, която се простираше отвъд въображението й? Заради едно отровено момче? Заради осиротелия горянски крал? Замисълът и волята на баща й бяха подготвили лидер за първата катастрофа на Познатите земи. Ако нейната роля бе да стане съпруга и да роди дете, да го възпита и образова, да го подготви за деня, в който ще вземе тюрбана — то това не беше работа. Беше чест.

Исаак застана до нея, помъкнал чувала с инструментите. Въпреки че куцаше, успяваше да върви с нейното темпо. Джин погледна към него през рамо.

— Кога ще разберем дали е успял?

— Най-рано утре вечер — каза тя. В бележката, която й бе дал стюардът, имаше кодирано съобщение, че Рудолфо възнамерява да освободи металните хора от лагера на Сетберт, без значение дали ще получи разрешението на невидимия папа. Според плана щеше да отдели малък отряд от хората си да ги отведат при Исаак, а той да се върне на фронта със Скитащата армия.

В бележката от баща й пишеше, че почва война. Можеше да го надуши и сама във въздуха, усещаше затягането на ловджийската примка, макар да не я виждаше.

Имаше птици от братята и сестрите й, те й пишеха с одобрението на баща й, разбира се. Разпръснатите нации на Изумрудения бряг и Разделените острови се вълнуваха. Андрофрансините бяха вплетени навсякъде в Познатите земи — нишка, която като се издърпаше, разплиташе цялото расо. Пишеха й, че се натрупва критична маса, събират се армии и провизии. Само чакат да бъдат насочени в една или друга посока. Тези сведения даваха добре представа за бащината й стратегия по отношение на скрития папа. Очакваше се някакво голямо събитие в скоро време, макар да не бе сигурна какво. Може би публично провъзгласяване.

Горянските съгледвачи я чакаха на входа. Тя спря и Едрис пристъпи напред.

— Няма ли начин да ви разубедим, лейди Там?

Джин се усмихна.

— Никакъв.

Той кимна.

— Много добре. Тогава ще ви съпроводим.

Тя наклони глава съвсем леко.

— Благодаря, сержант.

Докато излизаха от къщата в покрития със сняг двор, тя опипа кесийката с лекарствата в джоба на палтото си. Не изпитваше удоволствие от измамата, която трябваше да извърши, но нямаше особени угризения. Доколкото знаеше, Рудолфо жадуваше за наследник. Но работата на баща й трябваше да се върши дискретно. Каквато и да бе крайната цел, стратегията за постигането й изискваше потайност и внимание.

„И така ще излъжа бъдещия си съпруг.“

Разбира се, винаги бе знаела, че когато се омъжи, от нея ще се очаква да заблуждава.

Все пак беше дъщеря на баща си.