Кен Сколс
Ридание (36)

Джин Ли Там

За Джин Ли Там седмото горско имение и прилежащият град бликаха от пъстрота. Къщата беше на леко възвишение, а градът бе скупчен около нея — сбор от калдъръмени улици и ниски постройки от дърво, с разноцветно боядисани стъклени прозорци. Хората носеха предимно памучни дрехи, но понякога забелязваше и коприна, с която беше известен родният й Изумруден бряг.

Замисли се защо не е идвала никога насам, но бързо се сети. Просто нямаше причина. Горяните бяха затворени и страняха от интригите и машинациите на Познатите земи. Беше чувала на няколко пъти, че Рудолфо се спуска на юг със съгледвачите си, за да присъства на държавни срещи. Но досега не бяха се засичали и като цяло Деветте горски дома се придържаха към техния край на света.

Разхождаше се по улиците сама, но знаеше, че двама съгледвачи я следват на почтително разстояние. Опитваха се да й създадат илюзия за независимост, но биха дотичали мигновено, ако се наложи. Разбира се, трябваше принципно да е в безопасност толкова далече от войната. Съгледвачите дори не бяха омагьосани.

Докато вървеше, Джин се ослушваше и дочуваше фрагменти от всекидневния живот в горите. Ловджийски истории, слухове за войната и Уиндвир, кой с кого спеше и чий син бе зърнат да куцука към имението.

Джин се спря.

— Казват, че носел андрофрансинско расо. Но бил направен изцяло от метал.

Чудеше се кога тайната ще излезе наяве. Естествено, повечето хора бяха запознати с машините, които андрофрансините показваха на света постепенно. Малки неща, като птичката, която баща й пазеше под кристалния купол на закритите им градини. Малката златна птичка беше нещо невиждано и можеше да пее на шестнайсет езика. Освен това знаеше прости фрази — искаше вода, която не можеше да изпие, и храна, която не можеше да изяде. Беше дар от един от папите, преди много години.

Но Исаак беше нещо различно. С човешки размери, даже с глава по-висок от обичайното, строен, но плещест, най-невероятната гледка в живота й. Според една от ересите едно време имало почти толкова метални хора, колкото и нормални. Това било в отдавна отминалите времена, много преди Епохата на смеещата се лудост. Когато П’Андро Уим започнал да обикаля из разрушения свят със скромната си група последователи от копачи и книжовници, металните хора били почти напълно изчезнали.

А сега се бяха върнали — поне неколцина. И ако Рудолфо успееше, тези неколцина — построени с остатъци от чертежи и информация от пустошта — щяха да са тук и да помагат на Исаак да възстанови разрушеното от Сетберт.

— Лейди Там — разнесе се глас зад нея. Един от съгледвачите се бе приближил неусетно.

Тя го изгледа. Беше млад, но не невръстен и за разлика от съгледвачите на Сетберт, не се перчеше.

— Да?

— Ме… — Той се запъна, търсейки точните думи. — Исаак иска да ви види.

Това я изненада. Бяха се видели преди час, когато го разпитваше за плановете и кореспонденцията му с останалите андрофрансини.

— Много добре.

Извървя половин левга до имението и намери Исаак в градината. Държеше парче хартия в ръце и примигваше с метални клепачи към нея.

— Какво става, Исаак? — попита Джин и пристъпи напред.

Металният човек закуцука към нея. Тъмното расо криеше стройната му фигура.

— Получих вест от летния папски дворец. — Очите му се отвориха и затвориха с присветване.

— Доста бързо — отбеляза тя.

— Не е отговор на моето съобщение.

Любопитно.

— Какво е съобщението?

От радиатора му блъвна пара.

— Папски декрет, нареждащ всички ресурси и служители на ордена да се отправят към летния дворец.

Веждите й се повдигнаха.

— Как така? Нали папата е мъртъв?

— Аз… — Той замълча, изсвири и изтрака. Джин съжали за думите си мигновено. Но Исаак се възстанови и продължи. — Андрофрансинската йерархия е сложна. През последните две хиляди години по нея са написани томове. Постовете се предават пожизнено, но има резервни и планове за спешни случаи. Папа Интроспект може да е определил наследник преди… — Той млъкна. От очите му потече вода и той извърна поглед.

Джин сложи ръка на рамото му.

— Исаак, не забравяй, че ръката на Сетберт те е управлявала.

Исаак кимна.

— Въпреки това декретът е подпечатан.

Нима нещо се бе изплъзнало от баща й? Тя се съмняваше, но с оглед на последните събития всичко бе възможно. Знаеше отговора на въпроса, преди да го зададе, но въпреки това го стори.

— Какво значи това?

— Значи, че не мога да остана тук. — Исаак наведе глава и гласът му прозвуча унило, нещо, което не й се вярваше, че е възможно за един метален човек. Когато я погледна, Джин реши, че никога не е виждала толкова противоречиво изражение на човешко лице. Смая се, че вече му е приписала човешки черти само заради начина, по който очите, устата и главата му мърдат. — Аз съм собственост на андрофрансинския орден. Създаден съм да следвам техните заповеди.

И ако подозренията й бяха верни, той беше най-страшното оръжие на света от последните две хиляди години.

Исаак не помръдваше.

— И друго ли има? — попита Джин.

Той кимна бавно.

— Да. Първото действие на новия папа е да подпише указ за отлъчване.

„Указ за отлъчване.“ Сега ентролузианците щяха да са наистина сами, отритнати от света. Отлъчването на андрофрансинския папа прекъсваше незабавно всякакво родство между потърпевшия и разпръснатите владетели на Познатите земи. Това бе толкова мощно средство, че доколкото знаеше, бе ползвано само три пъти в тяхната история.

— Това е добра новина. Ще помогне на каузата на Рудолфо.

Исаак поклати глава.

— Не, милейди. Не ме разбрахте.

Тя го погледна и усети как челюстта й увисва.

— Тоест?…

— Да — отвърна Исаак. — Указът за отлъчване обвинява Деветте горски дома и лорд Рудолфо, генерал на Скитащата армия, за унищожението на Уиндвир и нарежда всичките им владения да бъдат под запор, докато не се свика Конференция за истината, която да вземе окончателно решение.

Джин Ли Там усети как остава без въздух. Тя изкрещя да й донесат хартия и птица и се втурна към имението, кодирайки наум съобщението до баща си.