Кен Сколс
Ридание (88)

Рудолфо

Рудолфо успя да стигне пръв до стареца, препускайки приведен на седлото през изпепелената земя. Зад него съгледвачите се омагьосаха и скочиха на земята, а изпратиха конете си обратно в лагера с изсвирване.

Старецът погледна към Рудолфо и очите им се срещнаха. Сините очи бяха изпълнени с гняв и отчаяние, студени като зимните звезди и остри като лунни остриета. Силата на погледа беше такава, че Рудолфо изръмжа и спря коня си. Подсвирна и съгледвачите, които вече избледняваха, защото магията пречупваше светлината около тях, се разпръснаха и заеха позиции наоколо.

Рудолфо видя, че момчето също стои до стареца. Внукът. Грегорик му бе разказал за него и дори го посочи, когато младежът напускаше блатния лагер в компанията на момичето, оказало се кралица.

Рудолфо се смъкна от седлото и скочи с лекота на крака. Приближи се, поставил длан върху дръжката на тесния си меч. Старецът спря да говори и Рудолфо коленичи пред него.

— Твърдиш, че си Петронус — прошепна той. — Какво доказателство имаш?

Гласът на стареца бе силен като реката.

— Видях те с баща ти на погребението ми. Носеше червен тюрбан и не плачеше.

— Така беше — потвърди Рудолфо.

Петронус наклони глава.

Рудолфо извади меча си и го положи в краката на възрастния мъж. След това целуна пръстена му.

Петронус кимна мрачно и огледа наоколо. Рудолфо проследи погледа му. От север, юг и запад приближаваха конници. Горянският крал взе меча си и се изправи.

Петронус прочисти гърло.

— Лорд Рудолфо от Деветте горски дома обрече Скитащата армия на каузата ми и се закле във вярност на Свещения взор на андрофрансинския орден. В отсъствието на Сивата гвардия той ще пази светлината. — Старецът помълча няколко мига. — Тези, които воюват с Рудолфо, воюват със светлината.

Кралят се поклони и подсвирна на хората си. Те се струпаха по-близо и оформиха щит около папата. Знаеше, че армията на блатния крал няма да се забави. Когато чуха прокламацията, двамата с Уинтърс изскочиха от шатрата и зареваха заповеди. Ханрик вдигна тревога и войниците им — мъже и жени, — започнаха да се събират. Рудолфо тръгна първи със съгледвачите си, като се разбраха блатната армия да го последва.

Рудолфо се вгледа в прашните облаци, които се вдигаха от север, запад и юг. Първи се появи сянката на блатния крал, а малко след него и кралицата на Пилос.

Тя забави хода на белия си кон и слезе от седлото. Сребърният лък на рамото й проблясваше на размитата следобедна светлина.

— Аз съм на страната на светлината — заяви тя и като видя Рудолфо, се намръщи.

Явно се бе надявала да пристигне първа, да се закълне във вярност и да спечели благоволението на папата. Пилос беше малка държава със слаба икономика.

Рудолфо се усмихна.

— Кралице Мейров, ослепителна сте както винаги!

Тя наклони глава, но лицето й запази студения си израз. Понечи да каже нещо, но затвори уста, щом чу виковете.

Рудолфо веднага различи сред врявата повишения глас на Сетберт и се обърна на юг, за да види приближаването на дебелия надзорник. Беше без броня, само с кожена куртка, която да го пази от студа, и размахваше меч. Надзорникът спря коня си, но не слезе от седлото.

— Оспорвам претенциите ти! — заяви високо и студено той.

Петронус насочи очи към него. Гласът му отново прогърмя, но се усещаше, че магията отминава.

— Лорд Сетберт — каза Петронус. — Надзорник на ентролузианските градове-държави. Ти си опустошителят на Уиндвир и враг на светлината. Предай се. Загубихме твърде много заради безумното ти дело. Достатъчни са труповете в това изпепелено поле, не бива да има нови.

Сетберт се озъби.

— Безумно дело ли? — изсмя се той. — Аз съм патриот на светлината. — Наведе се, втренчен в стареца, и Рудолфо се напрегна, готов да защити папата. — В името на боговете, наистина си ти!

— Значи ме признаваш като свой папа?

Сетберт присви очи.

— Не. Просто потвърждавам, че си Петронус.

Старецът кимна.

— И това стига. — Той се обърна към насъбралата се тълпа. Рудолфо се огледа. Работниците също бяха дошли, изумени как водачът им командва благородниците. — Всички чухте как той потвърди, че съм Петронус.

— Това не те прави папа и крал! — извика Сетберт. — Орденът си има папа, Непоколебим Първи, издигнат съгласно Правилата за приемничество.

Един от горянските съгледвачи подсвирна и Рудолфо забеляза приближаването на Влад Ли Там. Конят му беше запотен от тежкия галоп. Рудолфо забеляза как Там и папа Петронус се спогледаха многозначително.

— Папа Петронус! — поздрави лорд Там и склони глава.

Старецът кимна.

— Лорд Там, имаме много за обсъждане.

Сетберт стана морав от гняв.

— Трябваше да си останеш в Изумрудения бряг, Там — подвикна дръзко и се обърна към Петронус. — А ти трябваше да си останеш мъртъв. — Повиши глас, за да чуят всички. — Оспорвам папството на Петронус.

След това заявление завъртя коня и препусна на юг към лагера си. Хората му го последваха.

Рудолфо погледна лицата на тези, които се бяха скупчили около новопровъзгласения папа. Кралицата на Пилос изглеждаше притеснена, но решителна. Сянката на блатния крал стоеше наблизо с безизразно лице. Момчето беше зад гърба на папата, а по лицето му се сменяха тъга и почуда. Единственият с доволен вид бе Влад Ли Там.

Рудолфо се намръщи, докато се мъчеше да разгадае изражението на бъдещия си тъст. Изглеждаше някак облекчен, макар че Рудолфо не можеше да си представи как някой би изпитал облекчение от предстоящите събития.

Първите снежинки започнаха да се сипят над опустошения Уиндвир и се смесиха със сивкавата пепел, а умът на Рудолфо се отплесна в стратегии и интриги.

Започваше войната на андрофрансинските папи, родена сред полето от кости.