Кен Сколс
Ридание (2)

Прелюдия

Уиндвир е град на хартия, камък и расо.

Намира се до широка и бавна река, на ръба на Познатите земи. Кръстен е на поет, станал папа — първия папа на Новия свят. Горско селище, превърнало се в център на света. Дом на андрофрансинския орден и тяхната Велика библиотека. Дом на множество чудеса, научни и магични.

Едно подобно чудо наблюдава отгоре.

Птица от метал, златна искрица в синия простор, която улавя следобедното слънце. Кръжи и чака.

Когато отдолу започва песента, птицата слуша как мелодията се разгръща. Над града пада сянка и въздухът застива. Дребните фигурки замлъкват и поглеждат нагоре. Ято птици излита и се разпръсква. Небето се раздира и започва да вали огън, докато не остава само мрак. Мрак и жега.

Жегата достига до птицата я подмята нагоре към небето. Механизмът засича, крилата се съпротивляват, но разрастващият се черен облак скрива всичко от очи.

Градът пищи и после въздиша седем пъти, и о… след седмата въздишка слънцето се показва за кратко над изпепелената земя. Равнината е почерняла. Стените и кулите са се сринали в кратерите на рухналите мазета. Насред опушената равнина се издига гора от кости, останали цели заради древната кръвна магия.

Мракът отново поглъща светлината, стълб от пушек и пепел покрива слънцето. Златната птица полита на югозапад.

Тя лесно настига и подминава другите птици с пушещите крила, пляскащи усилено срещу топлите ветрове, от краката им висят съобщенията, привързани с червени, черни и бели конци.

Искрящата златна птица лети бързо и ниско над земята и мечтае за очакващата я клетка.