Клайв Къслър
Сахара (7)

5.

В един от апартаментите на „Нил Хилтън“ доктор Франк Хопър слушаше внимателно, разположен в кожения диван. Седнал наблизо в удобен стол от противоположната страна на масичката за кафе, Исмаил Йерли пушеше замислено с лула от морска пяна, чийто дим се увиваше около главата му като тюрбана на султана.

Дори при постоянните шумове от деловия трафик на Кайро, който проникваше през затворените към балкона прозорци, Ева не можеше да се освободи от кошмара при сблъсъка със смъртта на плажа. Подсъзнанието й вече замъгляваше паметта. Но гласът на доктор Хопър върна мислите й към действителността и самата нея в конферентната зала.

— Няма съмнение според вас, че тези хора са се опитали да ви убият?

— Никакво — отговори Ева.

— Вие ги описахте, че изглеждали като чернокожи африканци.

Ева тръсна глава.

— Не казах черни, а само, че кожата им беше тъмна. Чертите на лицата им бяха по-изострени, по-определени, като кръстоска между араби и източни индуси. Единият, който изгори колата ми, носеше свободно падаща туника и плътна, сложно завита чалма. Всичко, което видях, бяха неговите абаносови очи и орловия му нос.

— Чалмата беше ли памучна, обхващаше ли цялата глава и навиваше ли се няколко пъти около нея?

Ева отвърна:

— Платът изглеждаше ненормално къс.

— Какъв цвят беше?

— Наситено, почти мастиленосиньо.

— Индиго!

— Да — отговори Ева — индиго отговаря най-точно.

Исмаил Йерли седеше известно време неподвижно съсредоточен. Той беше координатор и специалист по материално-техническото осигуряване на екипа на Световната здравна организация. Слаб и жилав, необикновено ефективен, една почти патологична любов към детайла, Йерли беше интелигентен изпълнител с богата политическа схватливост. Той носеше кюрдска кръв, защото беше роден и израснал в Кападокия, Мала Азия. Покръстен в исляма, той от години не беше влизал в джамия. Като повечето турци имаше буйна, гъста, чуплива черна коса в съчетание с буйни, сключени над носа вежди и големи мустаци. Той проявяваше чувство за хумор, което никога не го напущаше. На устата му винаги имаше усмивка, което беше белег на изключително сериозен темперамент.

— Туареги — изрече той накрая.

Говореше много тихо и се наложи Хопър да се наведе по-близо до него.

— Кой? — попита той.

Йерли погледна през масичката към канадския ръководител на медицинския екип. Спокоен човек, Хопър говореше малко, но слушаше дълго. Той беше напълно противоположен на Йерли. Хопър беше едър, весел, червендалест, с голяма брада. Всичко, от което имаше нужда, за да прилича на Екир Червения, беше бойната брадва и каската върху главата с двата извити рога.

Находчив, прецизен и уравновесен, той беше смятан от световните учени по екология за един от двамата най-добри токсиколози в света.

— Туареги — повтори Йерли.

Някога най-силните номадски воини на пустинята, те бяха побеждавали в големите битки срещу армиите на французите и бурите. Бяха може би най-великите от всички романтични бандити. Повече те не извършваха нападения. Днес отглеждаха камили и прасета в градовете по границата със Сахара, за да оцелеят. Противно на арабските мюсюлмани, мъжете носеха яшмак — плат, който разгънат не надвишава повече от метър дължина.

— Но защо им е на номадите от пустинята да желаят премахването на Ева? — попита Хопър, без да конкретизира към някого въпроса си. — Аз не виждам мотив.

Йерли поклати неопределено глава:

— Изглежда, че един от тях поне е пожелал смъртта й и ние трябва точно да преценим причината за това — останалата част от здравните екипи продължават да проучват избухвания на токсично отравяне в югозападната пустиня.

— От тази гледна точка на проекта — каза Хопър, — ние дори не знаем дали причината е замърсяването. Мистериозната болест може да бъде вирусна или бактериална.

Ева възкликна:

— Това предположи и Пит.

— Кой? — попита Хопър за втори път.

— Дърк Пит. Човекът, който ме спаси. Той каза, че някой желае смъртта ми в Африка. Той също така мисли, че вие или другите могат да бъдат включени в този списък.

Йерли вдигна ръце.

— Невероятно. Човек може да помисли, че ние се занимаваме със сицилианската мафия.

— Най-печалното е, че Ева беше наблизо до смъртта — каза Хопър.

Йерли изпусна син облак от лулата „морска пяна“ и се загледа в дима замислено.

— Повече от случайност е, че онова лице на мили от града е имало куража да се изправи само срещу тримата нападатели. Това е почти чудо или… — той направи пауза — … предварително подготвено присъствие.

В очите на Ева се четеше пълно недоумение.

— Ако мислите, че това е предварително нагласено, Исмаил, то ви моля да забравите.

— Може би е с цел да ви наплаши, за да се върнете в Щатите.

— Аз го видях да убива трима души с моите собствени очи. Повярвайте ми, няма нищо нагласено в това.

— Чували ли сте се с него, откакто ви докара до хотела? — попита Хопър.

— Само бележка, оставена на рецепцията, с която ме кани на вечеря днес.

— И вие все още мислите, че е бил само добрият минаващ самарянин — упорстваше Йерли.

Ева го загърби и се обърна към Хопър.

— Пит ми каза, че е в Египет за едно археологическо проучване на река Нил. Той работи за Националната агенция за изследване водите на моретата и океаните (НЮМА). Нямам причини да се съмнявам в него.

Йерли добави:

— Аз ще позвъня на един приятел, който е морски биолог и работи в НЮМА.

— Въпросът все още е защо? — прошепна Хопър почти разсеяно.

Йерли заключи:

— Ако покушението срещу Ева е било заговор, той е може би част от план, за да всее страх и да ни принуди да се откажем от нашата мисия.

— Да, но ние имаме пет отделни проучвателни екипи, всеки от които се състои от шест човека, и те са предназначени за южната пустиня. Те ще работят поотделно между петте нации от Судан до Мавритания. Никой от нас не им е натрапен. Техните правителства са помолили Обединените нации за помощ в намирането на отговор за избухването на странната епидемия в техните страни. Ние сме поканени гости естествено, не неканени врагове.

Йерли погледна към Хопър.

— Ти забравяш, Франк. Има едно правителство, което не желае нашето участие.

Хопър допълни с гримаса:

— Ти си прав. Наблюдавах президента на Мали — Тахир. Той беше много недружелюбен, когато разреши да влезем в неговите граници.

— По-вероятно генерал Казим — каза Йерли. — Тахир е куклена глава на държавата. Затеб Казим е истинската власт в сянката на малийското правителство.

— Какво против ще има той срещу безобидните биолози, опитващи се да спасят живота на хората? — попита Ева.

— Може никога да не узнаем — отвърна Йерли.

— Това не изглежда временно съвпадение — изрече тихо Хопър. — Тези хора, особено европейците, са изчезвали безследно в някаква последователност в най-пустите места на северната част на Мали през миналата година.

— Като туристическото сафари, както отбелязаха заглавията на вестниците — каза Ева.

— Тяхната неопределена съдба е все още мистерия — добави спокойно Йерли.

— Не мога да повярвам, че има връзка между тяхната трагедия и нападението срещу Ева — каза Хопър.

— Но ако допуснем, че генерал Казим има пръст в случая „Ева“, причината е, че неговите шпиони са му докладвали факта, че тя е член на Малтийския биологичен изследователски екип. Знаейки това, той е наредил покушението срещу нея като предупреждение към останалите да стоят далеч от неговия камилски парк.

Ева се разсмя:

— Със своето неудържимо въображение, Исмаил, ти би могъл да станеш сценарист в Холивуд.

Йерли смръщи вежди:

— Мисля, че трябва да осигурим безопасност и да задържим екипа за Мали, докато случаят бъде напълно разследван и изяснен.

— Ти преувеличаваш — каза Хопър на Йерли. — Какво избираш Ева? Да прекратим мисията или да заминеш?

— Ще рискувам — каза Ева. — Но не мога в друг състав на екипа.

Хопър погледна тавана, клатейки глава.

— Аз няма да анулирам мисията в Мали, не заради друго, а защото стотици, може би хиляди хора умират далеч оттук от нещо, което никой не може да обясни. Аз самият ще оглавя екипа.

— Не, Франк — протестира Ева, — какво ще стане ако най-лошото се случи?

— Ти си много ценен, за да те загубим.

— Наш дълг е да докладваме този случай на полицията, преди вие да станете нечия мишена — настояваше Йерли.

— Бъди разумен Исмаил — каза Хопър спокойно, — да се отиде в местната полиция, значи да ни задържат, докато изясняват случая. Това значи, че ще закъснеем с изпълнението на мисията. Няма да говоря за дебрите на демокрацията в Близкия Изток.

— Моите контакти може да разрешат проблема — пледираше Йерли.

— Не — каза Хопър решително. — Аз искам всички екипи на борда на нашия чартърен самолет и по време на полета ще уточним техните задачи, които предварително са планирани.

— Тогава до утре сутринта — каза Ева.

Хопър добави:

— Никакви увъртания, никакви измятания. Ние ще започнем нашето шоу — първото нещо, което ще направим сутринта.

— Вие сте безнадеждно смели — възкликна Йерли.

— Не, ако се застраховаме.

Йерли погледна Хопър недоумяващо.

— Застраховка?

— По-точно пресконференция. Преди да заминем, аз ще се обадя на всеки чуждестранен кореспондент и на агенцията за новини в Кайро, като обясня нашия проект и специално наблегна на неизвестността, която може да очакваме в Мали. Разбира се, ще намекна и за потенциалната опасност при изпълнението на нашата задача там. След това в светлината на международната гласност относно присъствието ни в тази страна, генерал Казим ще мисли два пъти, преди да посегне на живота на научните работници.

Йерли въздъхна тежко.

— За ваше утешение, също се надявам. Истински се надявам.

Ева се надигна и седна до турчина.

— Всичко ще бъде наред — настояваше тя спокойно. — Нищо лошо няма да се случи.

— Нищо не мога да кажа. Ще говорим допълнително. Ще трябва ли да тръгнеш след всичко това?

— Има хиляди, които могат да умрат, ако не заминем — каза решително Хопър.

Йерли ги изгледа тъжно, след това поклати глава с разбиране. Лицето му беше побледняло.

— Тогава нека Аллах ви закриля, защото ако не го направи, вие сигурно ще умрете.