Клайв Къслър
Сахара (65)

63.

Пит погледна Пърлмутър, неспособен да асимилира думите му.

— Политическото убийство на Линкълн е един от най-широко описаните случаи в американската история. В театъра е имало над стотина очевидци. Как можеш да кажеш, че това не се е случило?

Пърлмутър повдигна леко рамене.

— Събитието е станало, както е описано. Само че убийството е било замислено и планирано, както сочи и Стантън, като се е използвало подставено лице, много приличащо на Линкълн. Два дни преди замисленото убийство истинският Линкълн е бил заловен от Конфедерацията и отведен в Ричмънд, където е бил заточен. Тази част от историята се потвърждава и от едно друго предсмъртно свидетелство от един капитан от Конфедералната армия, ръководил отвличането.

Пит погледна замислено Джордино и след това Пърлмутър.

— Този капитан не се ли нарича Невил Браун?

Пърлмутър се изненада.

— Откъде знаеш?

— Натъкнахме се на един стар американски златотърсач, който издирваше „Тексас“ и неговото злато. Той ни каза за версията на Браун.

Джордино изглеждаше, като че ли се събужда от лош сън.

— Ние си мислехме, че това е приказка.

— Повярвайте ми — каза Пърлмутър, — това не е приказка, актът на отвличането е извършен с определена цел от президента на Конфедерацията Джеферсън Дейвис в усилието му да спаси каквото е останало от Юга. С Грант, който свива обръча около Ричмънд, и Шърман, който настъпва на север, за да удари генерал Лий в гръб, всеки разбира, че войната е загубена. Омразата към отцепващите се Щати в Конгреса не е тайна. Дейвис и неговото правителство добре са съзнавали, че Северът ще ги осъди жестоко, когато Конфедерацията бъде разгромена. Съветник, чието име вече е забравено, дава отчаяното предложение да се отвлече Линкълн и да се държи като заложник, така че Югът да може да го използва, за да извлече предимства от Севера за определено време.

— Действително, идеята не е била лоша — каза Джордино.

— Освен за стария мръсник Едуин Стантън. Той проваля сделката.

— Той отказва да бъде изнудван — каза Пит.

— И това, и други причини — допълни Пърлмутър. — Линкълн се доверява на Стантън и настоява да се присъедини към кабинета му като секретар по военните въпроси. Той вярва, че Стантън е най-подходящият човек за тази работа, въпреки факта, че той мрази Линкълн. Дори си позволява да го нарича „Истинска горила“. Стантън вижда в отвличането на президента по-скоро възможност, отколкото бедствие.

— Как е бил похитен Линкълн?

— Известно е било, че президентът ежедневно ходи с карета в околностите на Вашингтон. Кавалерийска част на Конфедерацията, облечена в униформа на Съюзната армия, водена от капитан Браун, обезоръжава охраната на Линкълн по време на една от обиколките му и през река Потомак го отвежда до територия, владяна от Конфедерацията.

На Пит му бе трудно да събере всички парчета на мозайката заедно. Един исторически случай, в който той безпрекословно бе вярвал като в евангелие, сега му се разкриваше като измама, и трябваше да напрегне цялата си воля, за да запази ясно съзнание.

— Каква е била незабавната реакция на Стантън след отвличането на Линкълн? — попита той.

— За съжаление на Линкълн, Стантън е първият, на когото е било съобщено от оцелелите телохранители на президента. Той е предвидил паниката и хаоса в страната, ако разберат, че нейният президент е бил отвлечен от врага. Бързо покрива нещастието с булото на секретността и написва своето секретно послание, което оставя в запечатан плик. Отива още по-далеч, като казва на Мери Тод Линкълн, че съпругът й е с тайна мисия в главната квартира на генерал Грант и няма да се върне няколко дни.

— Трудно е да се повярва, че не се е разчуло — каза скептично Джордино.

— Стантън е бил човекът, от когото най-много са се страхували във Вашингтон. Ако той те е заклел да пазиш тайна, ще си мълчиш, за да умреш спокойно. В противен случай, той ще се погрижи да млъкнеш завинаги.

— Не е ли било възможно да се разчуе за отвличането му, когато Дейвис е съобщил за това на Съюза и е поставил свои условия за преговор?

— Стантън е бил проницателен. Предвидил е намеренията на Конфедерацията няколко часа след отвличането на Линкълн. Затова е наредил на съюзния генерал, командващ отбраната на Вашингтон, когато пристигне куриер на Дейвис с бял флаг, да бъде отведен незабавно при него. Нито вицепрезидентът Джонсън, нито държавният секретар Уилям Хенри Сюърд, нито някой от членовете на кабинета са знаели какво се е случило. Стантън тайно отговаря на предложенията на президента Дейвис и шумно отхвърля всякакво споразумение, предлагайки на Конфедерацията да прави каквото си иска с Линкълн. Дейвис бил смутен, когато получил отговора на Стантън. Представете си неговата дилема. От една страна, Конфедерацията гори около него. Той държи лидера на целия Съюз като заложник. Високопоставен член на правителството на Съединените щати му казва, че не го е грижа какво ще правят с пленника и че те могат да постъпят както си искат с Линкълн. Дейвис разбира веднага, че съществува реалната заплаха да бъде обесен от викторианските янки, ако се предаде. От големия план да спасят Юга нищо не излиза. Тогава Дейвис решава да качат Линкълн на борда на „Тексас“ като затворник. По този начин той се надява да премине с кораба успешно съюзната блокада, като спаси златото на конфедералното съкровище и продължи да държи Линкълн в ръцете си при едни бъдещи преговори без участието на Стантън. За съжаление, нищо от това не се осъществява.

— Стантън инсценира убийството и „Тексас“ изчезва с пълен товар. Никой не знае по-нататъшната съдба! — заключи Пит.

— Да — потвърди Пърлмутър. — Осъден след войната за две години, Джеферсън Дейвис никога не говори за отвличането на Линкълн от страх да не бъде убит.

— Как осъществява инсценировката на убийството? — попита Джордино.

— Няма нищо странно в американската история — отговори Пърлмутър. — В действителност Стантън наема Джон Уилкис Бут да ръководи и осъществи измамата. Бут познава един актьор със същия ръст и слабо тяло като на Линкълн. Стантън посвещава генерал Грант в тайната и заедно подхвърлят версията за тяхната среща с Линкълн след обяд. На тази среща Грант кани президента в театър „Форд“. Агентите на Стантън уведомяват Мери Тод Линкълн, че поради тайната мисия на съпруга й мнимият Линкълн ще дойде да я вземе и отведе в театъра. Тя приема поканата и й е твърде любопитно да види мъжа, който ще замени съпруга й.

— В театъра актьорът приема ръкоплясканията от присъстващите, които са достатъчно далеч от президентската ложа, за да различат истинския президент. Бут извършва своя акт, застрелвайки неочаквано актьора отзад в главата, преди да седне в ложата. След това бедният нещастник бива изнесен на улицата с кърпа на лицето, за да не го разпознаят зрителите. После умира. Точно по плана на Стантън.

— Но нали е имало свидетели на самото смъртно ложе? — възрази Пит. — Военни лекари, членове на кабинета му, негови съветници.

— Лекарите са били приятели и агенти на Стантън — каза Пърлмутър. — Но ние никога няма да узнаем защо другите са мълчали. Стантън не говори за това.

— А конспирацията да се убие вицепрезидента Джонсън и държавния секретар Сюърд? Каква е тази част от плана на Стантън?

— По този въпрос нещата не стоят точно така. Хора като Бут биха изпортили работата. След като Джонсън става президент, през първите няколко седмици от неговото управление Стантън действа като диктатор. Той ръководи разследването и арестите на конспираторите, урежда военни трибунали и екзекуции. Също така пуска версията пред всички, че Линкълн е бил убит от агенти на Джеферсън Дейвис като последен опит да удължи живота на Конфедерацията.

— Тогава Стантън трябва да е убил Бут, за да не издаде тайната! — подхвърли Пит.

Пърлмутър поклати глава.

— Друг човек е бил убит вместо него. Аутопсията и идентификацията му са укрити. Бут изчезва и живее няколко години в Енид, Оклахома, където се самоубива през 1903 година.

— Четох някъде, че Стантън изгаря дневника на Бут — каза Пит.

— Това е вярно — отговори Пърлмутър. — Вредата е сторена. Стантън настройва общественото мнение срещу победената Конфедерация. Плановете на Линкълн да помогне на Юга да стъпи на краката си са заровени заедно с неговия двойник в гроба му в Спрингфийлд, Илинойс.

— Тази мумия в стола люлка — прошепна Джордино, — седяща тук в останките на конфедералния кораб, покрит с пясъчна дюна в средата на Сахара, действително ли е на Ейбрахам Линкълн?

— Сигурен съм в това — отговори Пърлмутър. — Едно анатомично изследване ще докаже нейната идентичност без съмнение. Фактически, ако си спомняте, смели разбойници бяха разровили гроба му, но бяха заловени, преди да откраднат тялото. Онова, което не беше разкрито и бързо потулено от официалните власти, е, че те бяха установили, че това не е истинското тяло. За да не се разчуе, те наредиха да се пази пълно мълчание и тялото да бъде препогребано така, че гробът никога да не може да бъде отворен отново. Тонове бетон бяха хвърлени върху ковчега на Линкълн и на сина му Тед, за да не може в бъдеще да бъде оскверняван повече гробът, според официалните власти. Но действителната причина беше да се заличат всички следи на престъплението.

— Даваш ли си сметка какво означава това? — попита Пит Пърлмутър. — Или не знаеш.

— Дали не разбирам какво означава това — промърмори той.

— Ние сме на път да променим миналото — обясни Пит. — Веднъж обявили какво сме намерили тук, най-трагичният случай в историята на САЩ ще трябва да бъде изцяло пренаписана.

С опасение Пърлмутър погледна Пит.

— Ти не съзнаваш какво казваш. Ейбрахам Линкълн се счита за светец и е главен герой в американския фолклор, историческите книги, поемите и романите. Убийството го направи мъченик на правдата през вековете. Ако ние разкрием фалшивото му убийство, организирано от Стантън, представата за него ще се промени и американците ще обеднеят от това.

Пит изглеждаше много уморен, но лицето му бе неподвижно, а очите му играеха живо.

— Нито един човек не би адмирирал честността повече от Ейбрахам Линкълн. Неговите морални принципи са стояли над всичко. Да се умре при такива абсурдни и необичайни обстоятелства е против всичко, което той е отстоявал. Неговите останки заслужават достойно погребение. Ще ми се да вярвам, че той би желал бъдещите поколение на народа, на който е служил честно, да знаят истината.

— Аз съм с теб — подкрепи го Джордино. — Ще бъде чест да застана до теб, когато завесата се вдигне.

— Ще се вдигне невъобразима врява — каза Пърлмутър, държейки лулата си с две ръце. — Боже господи, Дърк. Не можеш ли да разбереш? Най-добре е тази история да остане неизвестна. Народът не бива никога да узнае за нея.

— Говориш като арогантен политик или бюрократ, който намесва бога, за да отрече пред обществото истината заради криворазбраните интереси на националната сигурност.

— Ти си решен да направиш това! — каза Пърлмутър съкрушено, — но ти действително ще предизвикаш недоволството на хората в името на истината.

— Както мъжете и жените в Конгреса и Белия дом, Джулиан, и ти недооценяваш американското общество. То ще приеме разкритието с разбиране и образът на Линкълн ще блесне още по-ярко, отколкото досега. Съжалявам, приятелю, не бих говорил така, ако не бях убеден в това.

Пърлмутър разбра, че е безполезно да се противопоставя. Той скръсти ръце върху огромното си шкембе и каза:

— Добре, ще пренапишем последната глава на Гражданската война и ще застанем заедно срещу всички, които се противопоставят на това.

Пит стоеше срещу огромната му фигура, изучаваше дългите ръце и крака, добродушното лице. Като говореше, Пърлмутър имаше мек, едва доловим глас.

— След като е преседял затворен тук сто и тридесет години, мисля, че е време старият честен Ейб да се върне вкъщи.