Метаданни
Данни
- Серия
- Приключенията на Дърк Пит (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sahara, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дончо Градинаров, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2016)
Издание:
Клайв Къслър. Сахара
ИК „Димант“, Бургас, 1994
Редактор: Маргарита Терзиева
Коректор: Росица Спасова
Художник: Петър Пецин
ISBN: 954-8472-10-7
История
- — Добавяне
Част втора
Мъртва земя
15.
Ню Йорк
15 май 1996 г.
Във Флойд Бенет Фийлд, на брега на залива Ямайка, Ню Йорк, един мъж, облечен като хипи от шейсетте, се беше облегнал на джип, паркиран на запустелия край на пистата. Той съсредоточено гледаше през чифт старомодни очила към тюркоазния самолет, който плавно забавяше ход по пистата в леката утринна мъгла, докато спря на около десет метра от него. Изправи се, когато Сандекър и Чапман слязоха от самолета на НЮМА и тръгнаха напред, за да ги поздрави.
Адмиралът забеляза колата и кимна със задоволство. Той ненавиждаше официалните лимузини и държеше да има за собствен превоз спортен шевролет. Отправи бегла усмивка към облечения с дънково яке и с коса, вързана на опашка, директор на огромния център за компютърна информация на НЮМА. Хирам Йегър беше единственият от ръководния персонал на Сандекър, който не обръщаше внимание на правилата за обличане и някак си все успяваше да се измъкне безнаказано.
— Благодаря, че дойде да ни посрещнеш, Хирам. Извинявай, че те измъкнахме от Вашингтон в погледната минута.
Йегър тръгна към него с протегната ръка.
— Няма защо, адмирале. Имах нужда да си почина от моите машини.
После вдигна глава и се вгледа в лицето на доктор Чапман.
— Как мина полетът от Нигерия, Дарси?
— Таванът на кабината беше много нисък, а седалката ми — твърде къса — оплака се високият токсиколог, — а на всичко отгоре адмиралът ме би на рум с десет на четири.
— Ще ви помогна да пренесете багажа си до колата и тръгваме за Манхатън.
— Уреди ли срещата с Хала Камил? — запита Сандекър.
Йегър кимна.
— Телефонирах в главната квартира на ООН веднага щом получих телеграмата ви с часа на пристигане. Генералният секретар Камил размести целия си дневен ред, за да ни приеме. Секретарката й бе доста учудена, че е готова да направи това заради вас.
Сандекър се усмихна.
— Всеки има своя чар.
— Тя ще ни приеме в десет и половина.
Адмиралът погледна часовника си.
— Час и половина. Ще имаме време да хапнем и да изпием едно кафе.
— Звучи добре — отвърна Чапман, прозявайки се. — Почти умирам от глад.
Йегър потегли по пътя от паркинга на летището и зави по Кони Айланд авеню, където откри един ресторант за екзотични храни. Те се настаниха в едно сепаре и повикаха сервитьорката, която явно не сваляше поглед от внушителната фигура на доктор Чапман.
— Какво ще желаят господата?
— Сьомга, крема и препечен хляб — поръча Сандекър.
Чапман си избра пастърма и омлет със салам, а Йегър си поръча просто датски специалитет. Те се хранеха мълчаливо, всеки потънал в мислите си, докато сервитьорката донесе кафето. Сандекър разбърка кубче лед в чашата си, за да охлади горещата течност, и се облегна назад в сепарето.
— Какво е мнението на твоите електронни деца по проблема с червения прилив и отлив? — обърна се той към Йегър.
— Изхвърлените от прилива и отлива остатъци изглеждат доста потискащо — отвърна компютърния експерт, играейки си с вилицата. — Наблюдавам непрекъснатите промени на разрастващото се петно на сателитните снимки. Темпът на нарастване е просто невъобразим. Получава се като в оная стара приказка, която започваш с едно пени, удвояваш го всеки следващ ден и в края на месеца си милиардер. Червеният прилив и отлив в Западна Африка се разраства и удвоява площта си на всеки четири дни. В четири часа сутринта той покриваше площ от 240 хиляди квадратни километра.
— Или сто хиляди квадратни мили — преведе Сандекър по старата система.
— С това темпо той ще покрие целия южноатлантически океан за три-четири седмици — пресметна Чапман.
— Каква, мислите, че е причината? — запита Йегър.
— Предполагам само, че вероятно става дума за органометално съединение, което съдейства за мутацията на динофлагелати. Те именно са в сърцевината на червения прилив и отлив.
— Органометално?
— Комбинация: метал и органично вещество — поясни Чапман.
— Има ли някое по-специално съединение, което да привлича вниманието?
— Още не. Идентифицирахме десетки замърсители, но нито един от тях не би могъл да бъде причината. Всичко, което предполагаме в момента от синтетичните съединения или страничните химични продукти, изхвърлени в река Нигер.
— Може и да са отпадъци от екзотични биотехнологични изследвания — предложи Йегър.
— В Западна Африка не се провеждат никакви токсични биохимични експерименти — убедено заяви Сандекър.
— По някакъв начин това неидентифицирано вещество действа като възбудител — продължи Чапман, — почти като хормон, създавайки мутантен червен прилив и отлив с изумително бърз растеж и невероятно висока степен на токсичност.
Разговорът замря, докато сервитьорката поднесе таблата със закуските. Тя се отдалечи, върна се отново с кана кафе и напълни пак чашите.
— Каква е възможността да имаме работа с бактериална реакция в необработен разлив от канализацията? — запита Йегър, гледайки тъжно своя специалитет, който сякаш бе настъпен с мазен ботуш.
— Отпадните води могат да бъдат хранителна среда за водораслите, какъвто е животинският тор за селскостопанските култури на сушата — каза Чапман. — Но не и в този случай. Това, с което се сблъскваме, е екологично следствие, което далеч преминава границата на всичко, причинено от човешките отпадъци.
Сандекър намаза с ножа си крема върху филийката и постави сьомга отгоре.
— И така, докато ние тук седим и се тъпчем, червеният прилив и отлив се разширява до размери, пред които иракският нефтен разлив от 1991 година би изглеждал като локва в прерията на Канзас.
— И не можем да направим нищо, за да го спрем — призна Чапман. Без пълен анализ на проби от водата мога само да изказвам предположения за химичния състав. Докато Руди Гън търси иглата в купата сено и какво и кой я е хвърлил там, ръцете ни са вързани.
— Какви са последните новини? — запита Йегър.
— Новини от кого? — промърмори Сандекър с пълна уста.
— От нашите трима приятели в Нигер — отвърна Йегър, объркан от привидното безразличие на Сандекър. — Вчера излъчената от тях информация внезапно прекъсна.
Адмиралът се огледа наоколо, за да се увери, че никой не ги подслушва.
— Те се забъркаха в малък спор с два военни кораба и един хеликоптер от флота на Бенин.
— Малък спор ли? — възкликна недоверчиво Йегър. — Как, по дяволите, е станало това? Ранени ли са?
— Може само да предполагаме, че са успели да се отърват — каза предпазливо Сандекър. — За малко щели да завладеят кораба им. Единственият избор, който им оставал, за да запазят неразкрит проекта, бил да се включат в битката. По време на боя апаратурата им за свръзка трябва да е излязла от строя.
— Това обяснява повредата в телеметъра им — успокои се Йегър.
— Сателитните снимки от Националната агенция по сигурността — продължи Сандекър — показват, че са взривили двата плавателни съда и хеликоптера, след което са преминали благополучно границата на Мали.
Йегър потъна в стола си. Гладът му изведнъж премина.
— Те никога няма да излязат от Мали. Влезли са в задънена улица. Аз ръководех компютърен профил на малийското правителство. Военният им лидер има най-лошата харта за правата на човека в Западна Африка. Пит и другите ще бъдат заловени и обесени на първата финикова палма.
— Затова искаме да се срещнем с Генералния секретар на ООН — отвърна Сандекър.
— С какво би могла да ни помогне тя?
— ООН е единствената ни надежда да си върнем благополучно екипа и информацията заедно с него.
— Някак си започва да ми се струва, че експедицията по Нигер не е получила одобрение.
— Не можехме да убедим политиците в неотложността на проблема — каза Чапман с чувство на безсилие. — Те настояваха да се създаде специална комисия по случая. Представи си само! Светът е на прага на изчезване, а нашите видни управници искат да афишират собствената си значимост, докато те самите са обвързани един с друг на своите председателски места и пеят в един глас като църковен хор.
— Дарси иска да каже — поясни Сандекър, усмихвайки се на образния език на Чапман, — че ние обяснихме неотложността на проблема на президента, държавния секретар и няколко конгресмени. Всички те отхвърлиха молбата ни да си стиснем ръцете със западноафриканските нации, за да получим разрешение да анализираме водата на реката.
Йегър се вгледа в него.
— И така, ти тръгна с главата напред и изпрати Пит, Джордино и Гън по дяволите.
— Нямаше друг начин. Часовникът спира. Трябваше да го направим, въпреки неодобрението на правителството. Ако операцията пропадне, ще ни топнат задниците в киселина.
— Нещата са по-лоши, отколкото си мислех.
— Затова имаме нужда от ООН. Без помощта им по всяка вероятност Пит, Джордино и Гън ще потънат в някой малийски затвор, откъдето никога няма да излязат.
— И информацията, от която спешно имаме нужда, ще потъне заедно с тях — каза Сандекър.
Йегър се вгледа тъжно в него.
— Ти си ги пожертвал, адмирале. Доброволно си пожертвал най-близките си приятели.
Сандекър погледна твърдо Йегър.
— Мислиш, че малко съм се борил с дявола, докато взема това решение? Като пресметнеш залога, ти на кого би се доверил за тази работа? Кого би пратил на Нигер?
Йегър разтърка слепоочията си, преди да отговори. Накрая кимна:
— Прав си, разбира се. Те са най-добрите. Ако има някой, който да стори невъзможното, това е Пит.
— Радвам се, че се съгласи с мен — каза дрезгаво Сандекър. Отново погледна часовника си. — По-добре да плащаме и да вървим. Не бих искал генералният секретар Камил да ни чака, не и когато съм готов да падна на колене и да се моля като изгубена душа.
Генералният секретар на ООН Хала Камил бе египтянка и притежаваше красотата и загадъчността на Нефертити. Четиридесет и осем годишна, с черни очи, в които се криеше нещо мистично, с поток от абаносовочерни коси, падащ леко под раменете, и фини черти на лицето, подчертани от безупречния тен, тя бе запазила красотата и младежкия си вид въпреки тежката отговорност на престижния пост. Беше висока и добре оформената й фигура личеше дори под строгия костюм.
Тя се изправи и заобиколи бюрото си, когато въведоха Сандекър и приятелите му в офиса й в сградата на главната квартира на ООН.
— Адмирал Сандекър, радвам се да ви видя отново.
— Удоволствието е мое, госпожо секретар. — Сандекър се усмихна широко, както винаги в присъствието на красива жена. Той отвърна на здравото й ръкостискане и леко се поклони. — Благодаря, че ни отделихте време.
— Вие сте удивителни, адмирале. Никак не сте се променили.
— А вие изглеждате още по-млада.
Тя се усмихна пленително.
— Оставате комплиментите. И двамата сме прибавили по някоя и друга бръчка. Доста време мина.
— Почти пет години.
Той се обърна и й представи Чапман и Йегър. Хала бегло отбеляза високият ръст на Чапман и странното облекло на Йегър. Беше свикнала да се среща с доста хора от различни националности, облечени най-разнообразно. Тя посочи с малката си ръка отсрещния диван: „Моля, заповядайте“.
— Ще бъда кратък — започна Сандекър без предисловие. — Нужна ми е вашата помощ по спешен проблем, отнасящ се за природно бедствие с размери, заплашващи съществуването на човешката раса.
Тъмните й очи го погледнаха скептично.
— Това са тежки думи, адмирале. Ако това е поредното ужасно предсказание относно парниковия ефект, вече не се поддавам лесно.
— Нещо много по-лошо — отвърна сериозно Сандекър. — Към края на годината по-голямата част от земното население ще е престанала да съществува.
Хала се вгледа в лицата на мъжете, които седяха насреща й. Те бяха решителни и мрачни. Започваше да му вярва. Не знаеше точно защо, но познаваше достатъчно добре Сандекър, за да почувства, че не се шегува, нито пък ще тръгне да се оплаква, че небето ще се стовари отгоре им, ако няма абсолютно научно доказателства за това.
— Продължавай, моля те — каза кратко тя.
Сандекър даде думата на Чапман и Йегър, които разказаха за непрекъснато разрастващия се червен прилив и отлив. Двайсетина минути по-късно Хала се извини и натисна един бутон на телефона за вътрешна връзка на бюрото си.
— Сара, би ли се обадила на посланика на Перу? Кажи му, че е възникнал важен проблем и го попитай дали ще е удобно да отложим срещата до утре по това време.
— Дълбоко уважаваме вашите интереси и ценим времето ви — каза Сандекър и действително го мислеше.
— Значи няма никакво съмнение, че заплахата действително е огромна? — обърна се тя към Чапман.
— Никакво. Ако нищо не спре разливането на червения прилив и отлив на океана, той ще отнеме кислорода, необходим за поддържане живота на земята.
— И то, като изключим от сметката токсичността му — добави Йегър, — която със сигурност ще причини масово унищожение на всичко живо под водата, както и на хората и животните, които се хранят с него.
Тя погледна към Сандекър.
— Защо не свикате конгреса на учените? Правителството, както и Световната общност по въпросите за околната среда несъмнено са загрижени по проблема.
— Има известно безпокойство — отвърна Сандекър. — Представихме доказателствата си пред президента и членовете на Конгреса, но колелото на бюрокрацията се завъртя твърде бавно. Комисии разследват случая и все още няма изгледи да вземат някакво решение, а бедствието е по петите им. Те просто нямат представа колко бързо изтича времето, с което разполагат.
— Разбира се, ние предадохме нашите предварителни изследвания на океанолози и учени, работещи по замърсяването на околната среда — каза Чапман, — но докато не установим точната причина за тази морска чума, никой не може да даде определено разрешение на проблема.
Хала мълчеше. Беше й трудно да се заеме с апокалипсис, особено когато имаше толкова малко време. Чувстваше се безсилна. На поста си Генерален секретар на ООН тя се чувстваше като измислена кралица на въображаемо кралство. Работата й бе да наблюдава спазването на мирните договори и многобройните програми за търговия и подпомагане. Можеше да напътства, но не и да командва. Тя хвърли поглед през масичката към Сандекър.
— Не знам какво бих могла да направя, за да ви бъда полезна, освен да ви обещая сътрудничеството на Организацията по проблемите на околната среда.
Самоувереността на Сандекър нарасна и той направи следващата крачка, произнасяйки думите бавно и отчетливо с ниския си глас, в който се чувстваше напрежение:
— Изпратих кораб с екип от специалисти по река Нигер, за да направят анализ на водата и да се опитат да открият източника на червената експлозия.
Тъмните очи на Хала го погледнаха хладнокръвно и проницателно.
— Вашият кораб ли потопи бенинските военни кораби? — попита тя.
— Досетлива сте!
— Получих информацията от световните бюлетини.
— Да, това беше кораб на НЮМА — призна Сандекър.
— Предполагам, знаете, че адмиралът, командващ персонала на бенинската флота, е брат на президента на Бенин и бе убит в битката.
— Чух за това.
— Доколкото разбрах, корабът ви се движил под френски флаг. Действайки непочтено и под чужд флаг, хората от екипа ви можеха да бъдат застреляни като врагове на западноафриканските страни.
— Хората ми знаеха на какво се излагат, за да успеем да спрем червеният прилив и отлив, преди да се е разпрострял отвъд възможностите на нашите технологии за унищожението му.
— Те живи ли са още?
Сандекър кимна.
— Да, допреди няколко часа, когато са проследили замърсяването през малийската граница и необезпокоявани от никого, са приближили Гао.
— Кой друг от вашето правителство знае за случая?
Сандекър кимна към Чапман и Йегър.
— Само ние тримата и хората на кораба. Извън НЮМА вие единствена знаете за това.
— Генерал Казим, малийският шеф на сигурността, не е глупак. Щом научи за битката с бенинската флота, разузнавателната му служба ще го предупреди за навлизането на екипажа ви на територията на страната. Ще ги арестуват в момента, в който акостират някъде.
— Точно това е проблемът, който ни доведе при вас, госпожо Генерален секретар.
„Това било“, помисли си Хала.
— Какво искате от мене, адмирале?
— Да ми помогнете да спася хората си.
— Предположих, че ще се стигне до това.
— Най-важното е да им се притечем на помощ веднага, щом открият произхода на замърсителя.
— Спешно ни трябват резултатите от анализа — заяви категорично Чапман.
— Всъщност резултатите от анализа са това, което искате да спасите — отвърна тя хладно.
— Нямам навика да изоставям смелите мъже — заяви гордо Сандекър.
Хала поклати отрицателно глава:
— Съжалявам, господа. Разбирам отчаяното ви положение, но не мога да излагам на опасност честта на поста си и да злоупотребявам с властта си, като участвам в незаконна международна операция, независимо колко решаваща е тя.
— Дори и ако мъжете, които ще спасите, са Дърк Пит, Ал Джордино и Руди Гън?
За миг очите й се разшириха, след което тя се отпусна назад в креслото си. Спомените от миналото нахлуха за момент в главата й.
— Картината започна да ми се изяснява — каза меко тя. — Използвате ме точно така, както сте използвали и тях.
— Не замислям тенис среща със знаменитости — заяви категорично Сандекър. — Опитвам се да предотвратя смъртта на хиляди хора.
— Вие наистина забивате стрелите си точно в сърцето.
— Когато е необходимо.
Чапман повдигна въпросително вежди.
— Страхувам се, че не разбирам нито дума.
Хала гледаше в пространството пред себе си, докато говореше:
— Преди около пет години тримата мъже, които сте изпратили по река Нигер, спасиха живота ми от терористи убийци не един, а два пъти. Първият път беше в една планина в Брекенридж на Магелановия проток. Адмирал Сандекър се възползва от това, знаейки, че съвестта не би ми позволила да не им се отплатя.
— Мисля, че си спомням — кимна Йегър. — Беше по време на преследването за съкровището на Александрийската библиотека.
Сандекър се изправи, заобиколи и седна до нея.
— Ще ни помогнете ли, госпожо Генерален секретар?
Хала стоеше неподвижна като статуя, която бавно се разпуква. Дишането й беше повърхностно и слабо. Накрая се извърна малко и застана с лице към Сандекър.
— Добре — каза меко тя. — Обещавам да използвам всичко, до което имам достъп, за да измъкна приятелите ни от Западна Африка. Да се надяваме само, че не сме закъснели и те все още са живи.
Сандекър се извърна. Не искаше тя да види облекчението, което се изписа по лицето му.
— Благодаря ви, госпожо Генерален секретар. Задължен съм ви. Задължен съм ви много.