Клайв Къслър
Сахара (49)

47.

— Пълната цифра е двадесет и пет — докладва Пемброук-Смит на Левант, — 14 мъже, 8 жени и 3 деца, всички полумъртви от изтощение.

— Равносметката е една жена и едно дете по-малко, откакто сме напуснали с Джордино — заключи Пит с горчивина.

Левант наблюдаваше бронираните джипове, които товареха освободените пленници, и погледна часовника си.

— Закъсняваме с 16 минути — каза той спокойно. — Трябва да побързаме, капитане, за да сме готови за обратния полет.

— Готови сме след минута — отвърна Пемброук-Смит, обикаляйки около колите, като подканяше командосите да побързат с товаренето на хората.

— Къде е твоят приятел Джордино? — попита Левант Пит. — Ако не се появи скоро, ще трябва да го оставим.

— Той има сметка за уреждане.

— Ще бъде късмет за него, ако се измъкне навреме от разбунтувалите се, които останаха долу. След като спасихме нашите пленници, останалите разбиха складовете за храна и вода и започнаха саморазправа с пазачите. Последната излязла група командоси докладва, че мелето продължава.

— Не може да им се сърдим след ада, който са преживели — каза Пит замислено.

— Чувствам се неудобно, че трябва да ги оставим — подчерта Левант. — Но ако ние не тръгнем бързо оттук, те ще се изкачат с асансьорите и ние ще бъдем принудени да се борим с тях, за да не се качват в колите.

Джордино се появи, тичайки по служебния коридор. Премина покрай шестимата командоси, които пазеха входа, и се оказа пред Пит и Левант.

— Радвам се да ви видя. Извинете ме за закъснението.

Левант не възрази.

— Трябва да сте имали сериозна причина.

— Мелика? — попита Пит.

Джордино вдигна камшика, който беше взел като сувенир.

— Приеха я като тост в ада. А О’Банион?

— Ръководител на мъртвите.

— Готови за тръгване! — извика Смит от бронирания джип.

Левант кимна.

— Г-н Пит, моля, откарайте ни на пистата.

Пит направи бърза проверка за Ева, за да се убеди, че е между спасените, след като беше изпила почти галон вода и беше нахранена от медицинския екип. Хопър, Гримес и Феъруедър също изглеждаха добре. Той скочи в бронираното бъги и зае мястото на шофьора. Само секунди след тях последната група потегли с бронирания джип, тъй като останалите затворници бяха излезли от мината и бяха готови да последват останалите. Те обаче излязоха на паркинга твърде късно и разочаровани видяха, че отрядът, който ги беше спасил от брутална смърт, изчезна в нощта, оставяйки ги на собствената им съдба.

Пит не намери за необходимо да вземе предпазни мерки, когато преминаваше през каньона. Шофираше по тясната пътека на светлини и държеше крака си плътно върху педала на газта. Тъй като полковник Левант бързаше, той изостави далече зад себе си другите джипове, за да могат да се подготвят за качването на хората в самолета и да излетят. Джордино караше втория джип и лесно следваше посоката, въпреки че Пит вдигаше облак прах пред него и му пречеше на видимостта.

Левант ставаше неспокоен за обратния полет. Често поглеждаше часовника си. Той отчиташе, че закъсняват с 25 минути от предвиденото разписание. Когато наближиха самолета, започна да се успокоява. Небето беше ясно и не се виждаха никакви следи от вражески самолети. Оптимизмът му се възвръщаше. Може би сержант Шовел е успяла да заблуди личната гвардия на Казим, когато предаваше сигнала за фалшива тревога.

Но илюзиите бързо се разсеяха. Над покрива на бъгито се чу бучене. Те изведнъж доловиха познатия звук на реактивни двигатели и видяха навигационните светлини на самолет, летящ в тъмното небе. Левант незабавно даде своите заповеди по портативното радио на самолетния си екипаж и на охраната му да се подготвят за бързо излитане и да се скрият. Пит натисна спирачките на бъгито и спря зад малка пясъчна дюна. Отпусна се на волана и погледна към летящия самолет.

— Мисля, че току-що станахме обект на недоброжелателно внимание.

— Казим трябва да е изпратил разузнавателен самолет, за да провери дали подаденият му сигнал за тревога е истински. — Гласът на Левант беше твърд, но в изражението му проблясваха нотки на тревога.

— Пилотът може да не подозира проблема, но той не лети току-така на светлини.

Левант се загледа в бомбардировача, кръжащ над техния самолет в края на пистата.

— Страхувам се, че той ще докладва за неидентифициран самолет и ще поиска инструкции да атакува.

Те не останаха дълго в догадки. Левант разпозна бомбардировача като френски „Мираж“, който продължаваше да кръжи над пистата и над пътническия самолет.

— Той започва своята атака — предположи Пит.

— Открий огън! — нареди Левант на човека, който седеше зад тях с тежка автоматична картечница „Вулкан“. — Свали го долу!

Картечарят улови визуално малийския бомбардировач на визьора на картечницата, стабилизира ъгъла и разстоянието и задейства системата за стрелба. Небето почервеня. Но в същия момент „Миражът“ изстреля две ракети над безпомощния пътнически самолет на земята. Пустинята се оглуши от експлозията и пламъка на двата самолета, които избухнаха едновременно. Бомбардировачът се превърна в ярка оранжева топка, която пламна и се разби на земята на частици, а пътническият лайнер не представляваше повече самолет. Той беше кълбо от пламъци и облаци дим, издигащи се като колона към небето.

Объркан, Пит гледаше онова, което само преди секунди беше самолет. Сега виждаше само огън и облак дим. Той и Левант слязоха от колата и се огледаха къде се намират. Пит видя горчивината, изписана върху лицето на Левант.

— Точно от това най-много се страхувах. Сега изгубихме шанса за спасение — каза Левант.

— Казим скоро ще заподозре, че чужда сила е навлязла в негова територия — добави Пит. — Той ще нареди на цялата си авиация да отлети за Тебеца. Дори и да наредите да дойдат вашите хеликоптери, те ще бъдат унищожени, преди да могат да ни срещнат.

— Няма алтернатива, но ще трябва да се доберем до границата — заключи Левант.

— Никога няма да я видим. Дори ако самолетите на Казим не ни използват за мишени или личната му гвардия не ни атакува, вашите превозни средства ще свършат горивото дълго преди да получим подкрепление. Някои от вашите здрави командоси сигурно ще успеят да я преминат, но бедните души, които спасихме от смърт в мините, сигурно ще умрат в пустинята. Знам това, защото съм минал по този път.

— Вие сте преминали на изток от Транссахарската магистрала — напомни Левант на Пит. — Това са 400 километра. Ако ние поемем на север, ще трябва да пропътуваме 240 километра, преди да влезем в Алжир и се срещнем с подкрепление от град Алжир. Горивото ни ще стигне за това разстояние.

— Вие забравяте, че Казим и Масар имат тлъсти дялове в мината в Тебеца — каза Пит, гледайки с прямота Левант. — Те ще направят всичко необходимо да опазят тайната от разкриване.

— Мислите ли, че ще ни преследват и в Алжир?

— Вашата спасителна операция ги подтиква да станат непредпазливи — прекъсна го Пит. — Нищожна работа е да ги спре национална граница. Ще заповядат на въздушните сили да ни преследват в изолирания район на Алжир. Веднъж обезсилили вашия отряд и унищожили неговия самолет, те ще ни преследват с тяхната елитна лична гвардия, докато не се убедят, че са ни унищожили напълно. Те не могат да допуснат някой да се спаси и да разкаже за техните нечовешки деяния.

Левант замълча за момент, лицето му изглеждаше оранжево от пламъците и погледна към Пит.

— Не одобрявате ли моите по-нататъшни планове?

— Нахвърлих версия на това, което ни очаква.

— Загадъчен ли сте, г-н Пит, или просто скромен?

— Практичен — отговори кратко Пит. — Имам основание да вярвам, че Казим ще заварди границата.

— Какво предлагате? — попита Левант.

— Да се отправим на юг, докато стигнем железопътната линия, която излиза от форт Фуро — отговори Пит късо. — След това ще отвлечем влака за Мавритания. Ако изиграем картите си правилно, Казим няма да ни залови, докато достигнем Порт Етиен и морето.

— В лъвската бърлога — отвърна скептично Левант. — Вие правите това да звучи абсурдно просто.

— Земята, заключена между мястото, където се намираме, и завода във форт Фуро, е най-равната пустиня с обикновени пясъчни дюни. Ако ние поддържаме средна скорост от 50 километра в час, ще може да стигнем до железопътната линия преди изгрев с малко гориво в резервоара.

— И след това какво? Ще се окажем незащитени от всяка страна.

— Ще се скрием в стария форт на Чуждестранния легион, докато се стъмни, преди да спрем някой минаващ влак.

— Истинският форт Фуро. Той беше изоставен малко след Втората световна война. Посещавал съм го веднъж.

— Същият.

— Ще се изложим на самоубийство без човек, който да ни преведе през дюните — аргументира се Левант.

— Един от спасените пленници е професионален туристически гид. Той познава малийската пустиня като номад.

Левант отново съсредоточи вниманието си към изгорелия самолет за момент, докато съзнанието му претегляше плюсовете и минусите на предложението на Пит. Ако беше на мястото на генерал Казим, той също би очаквал, че отрядът ще се опита да се измъкне на север, през най-близката граница, и беше естествено, че ще мобилизира всичките си налични сили да я блокира. Пит беше прав, заключи той. Абсолютно не съществува надежда за спасяване от север към Алжир. Казим не би пропуснал такъв шанс да ги унищожи.

— Не съм Ви разказвал това, нали, г-н Пит. Прекарах осем години в пустинята като войник на чуждестранния легион.

— Не, полковник, не сте.

— Номадите разказват, че лъвът, промушен от копие на ловец, тръгва на север от джунглата и преплува през река Нигер, за да може да умре в топлия пясък на пустинята.

— Има ли някаква поука от това? — попита Пит.

— Не съвсем.

— Тогава какво означава това?

Левант се обърна към бронираните джипове, спрели до бъгито. След това погледна отново Пит и се усмихна.

— Това, което означава, е, че ще се доверя на вашето предложение и ще тръгнем на юг към железопътната линия.