Клайв Къслър
Сахара (20)

18.

Генерал Казим седна в кожения стол в края на заседателната маса, заобиколен от двама министри на кабинета и неговия военен началник-щаб. На пръв поглед модерните картини върху стените с копринени тапети и дебелият килим създаваха впечатление, че се намират в представителен офис на модерен небостъргач. Единственият недостатък бяха прихлупеният таван и шумът на самолетите.

Елегантно обзаведеният „Еърбъс А-300“ беше само един от няколкото подаръка, които Ив Масар беше направил на Казим в знак на благодарност, че подпомага френския индустриалец да ръководи своя голям бизнес в Мали, без да губи време за преодоляване на бюрократични пречки, които всяка държава би могла да му създаде. Каквото поискаше Масар, Казим го даваше и това щеше да продължи дотогава, докато сметките в чуждите банки на генерала оставаха дебели.

Освен че „Еърбъс“ можеше да бъде използван за частни цели на генерала и неговите приближени, той беше също така оборудван и свързан с командния център за военни комуникации. Това позволяваше на Казим да шпионира всички противници от слабата опозиция в парламента в случай, че бъде обвинен в корупция.

Казим слушаше внимателно, докато неговият началник-щаб полковник Сахир Чеик обясняваше подробно унищожаването на двете канонерки на Бенин и военния хеликоптер. След това той показа две фотографии на суперяхтата при нейното преминаваме от морето в реката.

— На първата снимка — обясняваше Чеик, — яхтата се движи с френско знаме, но при влизането си в нашата страна тя пътува под пиратски флаг.

— Какви глупости говориш? — забеляза Казим.

— Ние не знаем — продължи Чеик сконфузено, — но френският посланик се кълне, че неговото правителство не знае нищо за такава яхта, документирана като френска собственост. Що се касае до пиратски флаг, това е една загадка.

— Ти трябва да знаеш откъде идва яхтата.

— Нашите разузнавателни служби не са в състояние да установят нейния производител и страната, където е построена. Нейните линии и конструкция са нестандартни за главните корабостроителници на Америка и Европа.

— Може би китайска или японска — предположи външният министър на Мали Месауд Джерма.

Чеик погали брадата си и намести очилата си.

— Нашите агенти също така са направили справка в корабостроителниците на Япония, Хонконг и Тайван, които проектират подобни яхти със скорост, надвишаваща 50 км в час. Нито една от тях няма представа за производството на подобна яхта.

— Вие въобще нямате никаква информация — каза Казим с учудване.

— Никаква — вдигна ръце Чеик, — сякаш Аллах я е пуснал от небето.

— Една обикновено изглеждаща яхта, която сменя флаговете си като жена дрехите, плава по Нигер Ривър — заключи Казим студено, — унищожава половината военен флот на Бенин с неговия командващ генерал, спокойно навлиза в наши води, без да бъде спряна за митническа и миграционна проверка, а вие седите тук и ми разказвате, че моето разузнаване не може да установи националността на корабостроителя или собственика.

— Съжалявам, генерале — отвърна Чеик нервно. Неговите очи гледаха Казим със студенина. — Може би ще успея, ако ми разрешите да изпратя един агент на дока в Ниамей.

— Това ще ни струва много, ако властите на Нигер разберат, че се месим, когато яхтата спре в дока за презареждане. Последното нещо, от което се нуждаем, е нашият агент да предизвика инцидент.

— Отговаря ли на повиквания по радиото? — попита Джерма.

Чеик поклати глава.

— На всички наши повиквания те мълчат.

Първият човек във военния съвет след Казим — Сейни Гаши, който изглеждаше повече като търговец на камили, отколкото военен, подхвърли:

— Каква е тяхната мисия?

— Това засега е мистерия, която моите разузнавачи не са успели да разрешат — каза язвително Казим.

— Сега те са на наша територия — рече външният министър Джерма. — Защо не са направили опит да ги спрат?

— Бенинският адмирал Матабу се опита и сега лежи на дъното на реката.

— Яхтата е въоръжена с торпедни ракети — отбеляза Чеик. — Ефективността им личи от резултатите.

— Но ние разполагаме с необходимата огнева мощ?

— Те плават нагоре по течението на Нигер — прекъсна ги Казим. — Те не могат да завият и да се върнат на хиляда километра до морето. Изглежда, правят опит да изпълняват някаква задача. Затова ние внимателно ще ги следим с ваш боен самолет, а сухопътната ни артилерия ще ги унищожи. Ще гледаме и ще чакаме. Когато свършат горивото, единствената им надежда за спасение ще бъде да се предадат. Тогава ще отговорят и на нашите въпроси.

— Ще можем ли да опазим нашите хора, които ще бъдат натоварени да прекъснат тяхната мисия? — заинтересова се Джерма.

— Да — отговори бързо Чеик.

Главният пилот излезе от кабината си и помоли за внимание.

— Ние виждаме яхтата!

— Ето. Най-после и ние ще може да видим за себе си тази загадка — каза Казим.

Джордино беше първият, който чу самолетните двигатели. Погледна нагоре и видя един самолет, който летеше на по-малко от 200 метра над реката със запалени светлини, мигащи в синьо. Видимо това беше голям пътнически самолет на малийските въздушни линии. Два или три бомбардировача като ескорт летяха след него. Първоначално изглеждаше, че пилотът се стреми да слезе в реката и да унищожи „Калиопа“. Но на два километра зад нея той се издигна и започна да кръжи в спирала.

Пит стоеше ням и трепереше. След това показа лакът и извика:

— Давайте направо, господа. Сега ще видите пиратски кораб и неговата чудесна банда от морски плъхове. Радвайте се на шоуто, но не повреждайте коритото. Ще бъдете избити.

— Това не може да бъде истина — произнесе Джордино, който току-що беше излязъл от машинното отделение. — Приготвил съм торпедните ракети и ако се наложи, ще прекроя крилата на самолета и неговия корпус.

Гън, който стоеше на стола на палубата, сподели:

— Радвам се на вашия хумор, но виждам, че те искат да ни унищожат. Не бива да предприемаме нищо, докато не слязат по-ниско.

— И така, какво ще правим? — попита Джордино.

— Да свалим един самолет като този е все едно да разбутаме гнездо на оси. Казим ще изпрати всичко, с което разполага — аргументира се Гън.

— Надявам се, че това е така — каза Пит, — но няма нищо сложно. След един час ще стане тъмно. Ние ще променим курса, доколкото е възможно, и ще се приближим до Гао, преди Казим да е започнал своята игра. Руди ще излезе и ще започне да плава към брега. След това ти и аз ще започнем стрелба, за да го прикрием. Тогава ще се опитаме да се спасим.