Клайв Къслър
Сахара (4)

2.

10 май 1996 г.

Александрия, Египет

Белите пясъци на пустия плаж пареха под босите крака на Ева Роджас. Фините песъчинки полепваха между пръстите на ходилата й. Тя стоеше и се любуваше на Средиземно море. Дълбоката вода бе обагрена в кобалтовосиньо, а там, където беше по-плитка, ставаше смарагдовозелена, за да се превърне в аквамарин, когато вълните докосваха брега и се разтваряха в безцветния пясък.

Ева беше пропътувала със своята кола под наем 110 км западно от Александрия, преди да спре на този пустинен отрязък от плажа недалече от град Ел Аламейн. Тук през Втората световна война се беше водила най-голямата военна пустинна операция на съюзниците. Паркирайки на крайбрежната магистрала, тя взе голямата си пазарна чанта и тръгна през малките дюни към линията на прилива.

Носеше цял бански костюм от жарсе в коралов цвят, който се сливаше с тялото й. Ръцете и раменете й бяха покрити с подходяща наметка. Тя изглеждаше грациозна, ефирна, тялото й бе като изваяно, крайниците — стройни и загорели от слънцето. Нейната златисточервена коса беше завързана на дълга плитка, която се спускаше по гърба й почти до кръста и блестеше на слънцето като полирана мед. Езерно сините й очи красяха загара на лицето й и изпъкналите й скули. Ева беше на тридесет и осем, но изглеждаше, че е едва преминала тридесетте. Тя никога не беше попадала върху кориците на „Вог“, но беше красива с бликащата си от енергия фигура, която мъжете, дори много по-младите, намираха много привлекателна.

Плажът изглеждаше пустинен. Тя стоеше уверено, въртеше глава нагоре-надолу и обхващаше с поглед целия бряг като предпазлива съпруга.

Единственият друг признак на живот беше един джип „Чероки“ в тюркоазен цвят с надпис НЮМА на вратата, спрян на около стотина метра нагоре по пътя. Тя го беше отминала, преди да свие встрани от пътя и паркира. Обитателят на джипа не се виждаше никъде.

Сутрешното слънце най-после беше стоплило пясъка и той пареше под босите й стъпала, докато влезе във водата.

Тя се спря на няколко метра от водната ивица и застла плажната си хавлия. Погледна за времето, преди да свали часовника и го пусна в пазарната чанта. Десет и десет. След като се намаза с лосион против изгаряне, тя се излегна по гръб и започна да се препича под африканското слънце.

Ева все още се възстановяваше от продължителната си отпадналост след дългия полет от Сан Франциско до Кайро. Към нея трябваше да се прибави и непрекъсната четиридневна напрегната среща с лекари и водещи биолози по проблема на странните избухвания на нервни разстройства, неотдавна разкрити в цялата южна част на пустинята Сахара. Откъсвайки се за малко от шумната конференция, тя не искаше нищо повече от няколко часа, за да се ободри и отпочине, преди да започне изследователската й експедиция из пустинята. Благодарна на морския бриз, че гали кожата й, тя притвори очи и почти задряма.

Когато Ева се събуди, погледна часовника отново. Той показваше единадесет и двадесет, беше спала малко повече от час. Тенът й беше преминал от светлокафяво към розово. Тя се обърна по корем и се загледа към брега.

Двама мъже по ризи с къси ръкави и каки шорти крачеха бавно към нея по дължината на плажната ивица. Те бързо спряха, щом забелязаха, че ги наблюдават, и продължиха, като се правеха, че не я забелязват. Когато отминаха на около двеста метра разстояние, тя престана да им обръща внимание.

Изведнъж окото й долови нещо във водата на малко разстояние пред нея. Една чернокоса глава проби водната повърхност. Ева вдигна ръка пред очите си, за да си направи сянка и да може да вижда по-добре. Един мъж с маска, шнорхел и плавници се гмуркаше сам в дълбоката вода от другата страна на вълните. Изглеждаше, че ловува с харпун. Тя го гледаше, докато се изгуби от погледа й, оставяйки твърде дълго под водата, даже в един момент си помисли, че със сигурност се е удавил. Но скоро той се показа на повърхността, за да продължи своя риболов. След няколко минути изплува и излезе на брега. Носеше странен пистолет харпун с дълга назъбена дръжка и санитарен каучук, прикрепен към нейните краища. С другата си ръка носеше връзка риба, която тежеше около три фута, закачена върху кука от неръждаема стомана, закрепена на колана му. Като изключим тъмния му тен, лицето му не изглеждаше арабско. Неговата плътна черна коса беше паднала надолу от солената вода и слънцето сушеше солените капки, които се стичаха по косата му, като стигаха до кръста. Той беше висок, добре сложен, със здрави широки рамене. Вървеше плавно с грация, почти невъзможна за повечето мъже.

Ева определи, че не изглежда на повече от четиридесет години.

Когато мина покрай нея, той я погледна сдържано. Беше достатъчно близо, за да види очите му — те бяха опално зелени, открити, ясно очертаващи бялото около ириса. Той се взря в нея с такава откритост, че погледът му проникна в съзнанието й и я смути. Част от нея се страхуваше, че може да спре и каже нещо, другата го желаеше, но тя успя да види само белите му зъби в една дружелюбна усмивка за поздрав, преди да продължи към магистралата.

Ева гледаше след него, докато се скри зад дюните към мястото, където беше видяла джипа на НЮМА. Какво ми става, помисли тя. Все пак получих усмивка за поздрав. След малко вече беше забравила за него, решавайки, че би било загуба на време, тъй като той едва ли говореше английски.

Сега очите й блестяха, както не се беше случвало от много време. Все пак е приятно, макар и за един кратък момент да почувстваш — мислеше тя — присъствието на един млад и представителен мъж, който може би няма никога да видиш повече.

Ева се накани да влезе във водата, за да се освежи. Но в същото време двамата мъже, които се разхождаха нагоре по брега преди около два часа, отново се появиха и тя се реши деликатно да почака, докато я отминат.

Те нямаха фините черти на египтяните, но сплесканите носове по тъмната, почти черна кожа и буйната къдрава коса говореха, че това са хора, които живеят в южната част на Сахара.

Те спряха и внимателно огледаха нагоре и надолу по дължината на целия бряг, може би за дванадесети път. След това внезапно се нахвърлиха върху нея.

— Махайте се — изкрещя им тя инстинктивно.

В неистов порив Ева се опита да се бори с тях, но единият я сграбчи за косата, натисна я към земята и я повали по гръб. Имаше тесни очи и плъхоподобно лице с дебело оформени мустаци. Сковаващ страх я обхвана, когато другият нападател със садистична усмивка оголи пожълтелите си от тютюн зъби, коленичи и седна върху бедрата й, докато плъхоподобният я държеше за кръста, натискайки с крака раменете й дълбоко в пясъка. Сега тя бе съвсем безпомощна, напълно лишена от възможността да се движи, освен пръстите на ходилата си.

Странно, но в очите им не се забелязваше сексуално желание. Нито един от мъжете не се опита да свали банския й костюм. Те не действаха като мъже, които възнамеряват да изнасилват. Ева изкрещя отново високо и отчаяно. Плясъкът на вълните беше единственият отговор. Не се забелязваше друга жива душа на плажа.

Ръцете на мъжа с плъхоподобното лице започнаха да натискат носа и устата й спокойно и целенасочено, тежестта на тялото му притискаше слънчевия й сплит и тя бавно започваше да се задушава. Притокът на въздух към белите й дробове спря.

В краткия промеждутък на запазено съзнание тя проумя с ужасяващо безверие, че те възнамеряват да я убият. Опита се да извика отново, но гласът й бе пресекнал. Тя не усещаше болка, само бе изплашена и парализирана от шока. Опита се да освободи лицето си, за да поеме глътка въздух, но това се оказа невъзможно. Погледът й започна да се замъглява. Усещаше, че ще заспи завинаги. Тя затвори очи.

Единствената мисъл, която проблясваше в съзнанието й, бе, че преживява някакъв кошмар, който веднага би се разсеял, когато отвори очи.

Това е кошмар, помисли си тя почти зарадвано. Мъжът с пожълтелите зъби не я притискаше повече. Тънка метална стрела беше пробила слепоочието му. Тялото му се килна назад и бедрата й се освободиха.

Другият с плъхоподобното лице в усилието си да задуши Ева не забеляза как приятелят му беше паднал. След секунда-две той замръзна, тъй като чифт ръце обхванаха главата му като в клещи.

Ева усети как натискът върху устата и носа й изчезна и тя може да поеме глътка въздух. Неочакваното развитие на ситуацията беше допълнение към кошмарния шок, парализирал съзнанието й. Преди черната завеса да падне отново над очите й, тя чу някакъв скърцащ звук, сякаш някой чупеше кубчета лед, и забеляза немигащите клепачи на своя убиец и широко отворените му очи със застинал поглед, празни и угаснали. Главата му беше извита сякаш на 360 градуса.