Клайв Къслър
Сахара (33)

31.

Свеж бриз полъхна в листата на дърветата в парка Палисейдс над река Хъдсън. Исмаил Йерли наблюдаваше през бинокъла малка светлосива птичка, която падна от клона на едно дърво. Той се размърда, тъй като цялото му внимание беше погълнато от птичката и почувства, че някой се появи зад гърба му. В действителност той очакваше това появяване от няколко минути.

— Белогърда горска зидарка — каза високият красив чужденец, облечен в скъпо бургундско кожено яке. Той седна на гладкия камък до Йерли. Беше подстриган късо и имаше посребрена коса. Наблюдаваше с безразличие птичката през бледосините си очи.

— Черното петно в близост до главата показва, че е женска — каза Йерли, без да сваля бинокъла.

— Мъжкият вероятно е наблизо. Може би обикаля гнездото.

— Добри познания, Бордо — каза Йерли, използвайки другият код за мъжко име. — Не знаех, че си любител на птиците.

— Не съм. Какво мога да направя за теб, Пергамон?

— Ти поиска тази среща.

— Но не и на такива отдалечени места, където духа вятър.

— Срещите в луксозни ресторанти не са моята представа за хора, работещи под прикритие.

— Аз никога не съм възприемал идеята да работя на сянка и да живея като отшелник — каза сухо Бордо.

— Не е мъдро да се живее на показ.

— Моята работа е да защитавам интересите на човека, който ми плаща максимално добре. ФБР няма да ме постави под наблюдение, ако не ме подозира в шпионаж, и тъй като нашата работа, по-точно моята работа не е да крада стратегически американски тайни, не виждам защо трябва да се претопявам в общата, миришеща на пот маса.

Особеното схващане на Бордо по отношение на разузнаването не допадна на Йерли. Въпреки че те се познаваха и често работеха заедно в продължение на години за Ив Масар, нито един от тях не знаеше истинското име на другия и не се беше опитвал да го научи. Бордо извършваше търговското разузнаване в САЩ за Масар Ентърпрайсиз. Йерли, познат за него като Пергамон, често изпращаше жизненоважна информация на Масар относно международните му проекти. Затова той беше заплатен много добре, много над заплатата, която получаваше като агент на френското разузнаване. Ситуацията се толерираше от неговите началници, защото Масар имаше силни връзки с много от членовете на френския кабинет.

— Изглеждаш безгрижен, приятелю.

Бордо отвърна:

— Започнах да се отегчавам да работя с примитивните американци. Ню Йорк е една клоака. Страната е разделена расово и етнически и се дезинтегрира. Някой ден САЩ ще повторят икономическата и регионална разруха, която се наблюдава в Русия и Европейската общност днес. Отдавна искам да се върна във Франция, единствената истински цивилизована нация в света.

— Чух, че един от хората на НЮМА е бил измъкнат от Мали — каза Йерли, рязко сменяйки тона на разговора.

— Този идиот Казим го е изпуснал през пръстите си — отговори Бордо.

— Изпрати ли моето предупреждение на Масар?

— Разбира се. И той го предал на генерал Казим. Двама други мъже са били заловени от Масар на яхтата му, но Казим с цялата си предвидливост се е оказал твърде глупав да търси третият агент, който е бил спасен и евакуиран от отряда за бързо реагиране на ООН.

— Какво мисли Масар по въпроса?

— Не е много щастлив, като знае, че има сериозен риск от международно разследване на неговия завод във форт Фуро.

— Не е добре. Всеки опит за разследване и доближаване до форт Фуро води до разкриване на нашата френска ядрена програма.

— Масар е твърде вътре в проблема — каза Бордо кисело.

— Какво знаеш за учените от Световната здравна организация? Сутрешните вестници пишат, че техният самолет е прекратил радиовръзката и е изчезнал безследно.

— Това е една от по-добрите идеи на Казим — отговори Бордо. — Той инсценира самолетна катастрофа в малко позната част на пустинята.

— Инсценирал? Аз казах на Хала Камил, че според мен е била поставена бомба в самолета, за да го взриви и да унищожи Хопър и неговите сътрудници.

— Малка промяна в твоя план за сплашване на всяка бъдеща инспекция от страна на Световната здравна организация — каза Бордо. — Самолетът действително се разби, но телата на борда не бяха тези на доктор Хопър и неговия екип.

— Значи са още живи.

— Те са живи — умрели. Казим ги изпрати в Тебеца.

Йерли заключи:

— По добре да бяха умрели веднага, отколкото в мините на Тебеца от претоварване и третиране като роби.

Йерли замълча замислен, след което каза:

— Мисля, че Казим направи грешка.

— Тайната за тяхното истинско положение е запазена — каза Бордо с безразличие. — Никой не се е спасил от Тебеца. Те влизат в мините и никога не излизат.

Йерли извади бинокъла от джоба си и започна да почиства лещите.

— Дали Хопър е успял да открие доказателство, което може да застраши форт Фуро?

— Достатъчно е да се предизвика интерес и се направи по-задълбочено разследване в случай, че докладът му бъде публикуван.

— Какво се знае за агента на НЮМА, който е бил спасен?

— Името му е Гън и е заместник-директор на НЮМА.

— Влиятелен мъж.

— Действително.

— Къде е той сега?

— Ние проследихме самолета, който го евакуира до Париж, откъдето беше прехвърлен на „Конкорд“ за Вашингтон. Оттам беше откаран направо в главната квартира на НЮМА. Моите източници съобщават, че допреди 40 минути той все още се намирал в сградата на офиса.

— Разбра ли се дали носи своята информация от Мали?

— Каквато информация да бъде получена, ако има такава, то реката Нигер е все още мистерия за тях. Но Масар не желае да се пораждат никакви съмнения, които биха довели до разследване на форт Фуро.

— В такъв случай Казим ще има достатъчно време да си поговори с другите двама американци.

— Получих съобщение, преди да изляза за срещата с теб. За съжаление, те също са изчезнали.

Йерли погледна към Бордо възбудено.

— Кого да обвиним?

Бордо отговори:

— Няма значение кой е виновен. И честно казано, това не е наша грижа. Това, което е важно, е, че те все още са в страната. Малката надежда да се спасят през границата е илюзорна. Въпрос на часове е Казим да ги залови.

— Ще трябва да пътувам до Вашингтон и да проникна в НЮМА. От разговорите ще мога да разбера дали има нещо ново в разследването по проблема на замърсяването.

— Тогава да тръгваме — каза Бордо хладно. — Масар очаква още работа от теб.

— Твоите началници ще знаят за това след един час.

Йерли не каза нищо, но продължаваше да наблюдава малката горска зидарка, която се беше изправила на краката си и се опитваше отново да кацне на клона.

— Какво има предвид Масар?

— Той иска ти да бъдеш в Мали и да действаш като връзка с генерал Казим.

Йерли не реагира. Той продължаваше да държи бинокъла на очите си, докато говореше:

— Преди осем години бях изпратен за няколко месеца в Судан. Ужасно място. Само хората бяха дружелюбни.

— Един от самолетите на Масар Ентърпрайсиз ще те чака на летището „Ла Гуардия“. Трябва да бъдеш там тази вечер в шест часа.

— Значи аз трябва да бъда човекът, който ще предпазва Казим от необмислени постъпки.

Бордо заключи:

— Мизите ни са твърде високи, за да позволим на един луд да го хваща амока.

Йерли постави бинокъла в калъфа и го преметна през рамо.

— Веднъж сънувах, че умирам в пустинята — каза той тихо. — Моля се на Аллаха това да е било само… сън.

 

 

В една типична за ведомството стая в най-малко посещаваната част на Пентагона майорът от военновъздушните сили Том Грийцуолд затвори телефона, след като кимна с глава на жена си, която го предупреждаваше, че е закъснял за вечеря. Той се отпусна за миг, за да се освободи от мислите си върху анализа на сателитните фотоснимки, които показваха сраженията между подразделения на китайската армия и демократичните въоръжени сили, и да се захване с текущата си работа.

Филмът от камерите на геостата беше изпратен по куриер от Чип Уебстър от НЮМА. Майорът го зареди на модерното оборудване, което имаше в стаята. Когато всичко беше готово, Грийцуолд се изтегна в удобно кресло, взе си кутийка диетична „Пепси Кола“ и с дистанционното устройство включи телевизионния екран пред себе си. Снимките на геостата му изглеждаха като изображение отпреди 30 години. Това беше така, защото той беше проектиран за геологични проучвания и не отговаряше на сегашните модерни стандарти на новите спътници. Новите модели имаха камери, които можеха да проникнат през тъмнината, през облаците и дори през пушека.

Грийцуолд настрои екрана с дистанционното устройство и на него се появиха различни участъци от северната част на пустинята Мали. Скоро той започна да наблюдава дребните очертания на летящ самолет и камилски керван, които пресичаха пустинята от солните мини на Тоудени на юг към Тимбукту.

На снимката, която показваше региона северно от Нигер към Азауат, имаше много, много дюни и нищо друго. Грийцуолд продължи да увеличава изображението и започна да открива знаци на човешко присъствие. Това можеха да бъдат кости на животно, предимно камили, струпани около някой изоставен кладенец, но действително човешко присъствие беше трудно да се засече, дори и от неговите съвременни електронни системи.

След близо час Грийцуолд затвори изморените си очи и започна да масажира слепоочията си. Той не беше открил нищо, което да напомни и най-малка следа от двамата мъже, които търсеха. Майорът направи своя избор и реши да се прибере при жена си. Но в последния момент нещо му щукна и той отвори екрана за последен път. Увеличи сателитните снимки, които показваха регионите около изоставения Азауат и се загледа в тях. И птичката кацна на рамото му. За малко щеше да я изпусне, ако вниманието му не беше се фокусирало върху един далечен обект, чиито очертания едва се забелязваха. Той можеше да мине за скала или малка дюна, но контурите бяха неправилни и това го усъмни. Грийцуолд направи всичко възможно, за да доближи обекта в едър план. Знаеше, че там има нещо. По време на войната в Ирак беше станал пословичен със засичането на скрити обекти на иракската армия, като бункери, танкове или артилерийски установки.

— Кола — изрече на глас, — кола, покрита с пясък, за да не бъде забелязана.

След внимателно проучване той успя да различи две слаби очертания на фигури около колата. Искаше му се да получи още по-добро изображение, но геостата не беше пригоден за това. Дори след внимателна настройка той едва можа да разбере, че това бяха фигурите на двама души.

Грийцуолд поседя за момент, развълнуван от своето откритие. След това отиде до близкото бюро и набра телефона. На петото позвъняване отговори мъжки глас, който звучеше задъхано:

— Ало?

— Ти ли си, Чип?

— Да. Ти ли си, Том?

— Да не си тичал?

— Жена ми и аз бяхме в двора, разговаряхме със съседите — отговори Уебстър — и аз се затичах много бързо, като чух телефона да звъни.

— Открих нещо, което сигурно ще те заинтригува.

— Моите двама колеги? Ти си ги засякъл на снимките на геостата.

— Те са на сто километра северно от зоната, която обозначихте — каза Грийцуолд.

Настъпи мълчание.

— Сигурен ли си, че това не е двойка номади? — попита Уебстър. — Никой не може да си представи как моите хора биха могли да извървят толкова път през горещата пустиня за 48 часа.

— Те не са вървели, а са шофирали.

— Шофирали са кола? — попита Уебстър изненадано.

— Трудно е да се определят подробностите. Струва ми се, че я покриват през деня с пясък, за да се укрият от търсещите ги самолети. Шофират нощем. Сигурно това са твоите двама колеги. Кой друг би могъл да играе такива игри на място, където не никне трева?

— Можеш ли да кажеш дали се опитват да стигнат границата?

— Трудно ми е. Те са в центъра на северно Мали. Най-близката съседна граница е поне на 350 километра.

Уебстър забави отговора си.

— Трябва да са Пит и Джордино. Но откъде, по дяволите, са намерили кола?

— Струва ми се, че са оправни момчета.

— Те отдавна трябва да са се отказали от търсене на източника на замърсяване. Каква лудост ги е обхванала пак?

Това беше въпрос, на който Грийцуолд не можеше да отговори.

— Може би ще ви се обадят от форт Фуро — предположи той полусериозен, полуусмихнат.

— Дали възнамеряват да се доберат до френския соларен завод за преработка на опасни промишлени отпадъци?

— Те са само на 50 километра от него и той е единственото доказателство за западна цивилизация наоколо.

— Благодаря, Том — отвърна Уебстър искрено. — Почерпката е от мен. Какво ще кажеш аз и жена ми да ви поканим на вечеря?

— Звучи добре. Избери ресторанта и ми се обади за деня и часа.

Грийцуолд постави слушалката върху апарата и отново погледна двете малки фигури, които се виждаха на екрана.

— Вие момчета, трябва да сте луди — изрече той на глас в празната стая.

След това изключи системата и си тръгна за дома.