Клайв Къслър
Сахара (21)

19.

Пит хвърли последен поглед към самолетите. Те все още кръжаха безцелно. Не показаха признаци, че ще атакуват, а още по-малко намерение да правят това сега. Веднъж започнала своя бяг по реката, „Калиопа“ се подчиняваше на ръцете на Пит. В момента той не можеше да си позволи да губи време, за да държи под наблюдение преследвачите. Плаваща със 70 възела скорост в нощта, яхтата изискваше неговата пълна концентрация.

Пит свали пиратския флаг от мачтата и постави нов двуметров, със звездите и райетата — флага на Съединените щати. В същото време той не изпускаше очи от канонерката, която следеше от радарния екран. При скоростта, с която се движеше яхтата и насрещния вятър, знамето на Съединените щати плющеше опънато на мачтата. Пит добре съзнаваше, че нарушава държавната политика, демонстрирайки националната емблема на чужда територия при една нелегална мисия. Държавният департамент щеше да изпадне в ярост при един протест от властите на Мали. Само бог можеше да предвиди скандала, който щеше да избухне в Белия дом. Напрежението нарастваше. Само бледата светлина на звездите се отразяваше върху повърхността на водата. Пит не можеше да се задържи в дълбоките води на реката.

Очите му постоянно следяха екрана на радара и уреда за дълбочина. Той дори не губеше време да следи спидометъра, защото знаеше, че яхтата дава всичко възможно от себе си и се движи с максимална скорост.

Когато малкият малийски боен кораб застана почти в центъра на радарния екран, Пит успя да се скрие в тъмнината. Едва различи ниският му силует, застанал напряко на канала в опит да блокира тяхното измъкване. Нямаше запалени светлини, но той не се съмняваше дори за момент, че екипажът на преследвача е взел на мушка своята цел.

Пит реши да мине на борд и след това да пресече опита на стрелците, преди те да се готови за стрелба. Малийците имаха инициативата, но той беше решил да окаже съпротива на желанието на Казим да унищожи една от най-бързите яхти в света. Генералът не желаеше да бърза. Той все още разполагаше с удобно предимство от няколкостотин километра от дължината на реката, за да спре плаващата яхта.

Пит застана стабилно на палубата и постави ръце на руля в позиция за бързо маневриране. По някаква неизвестна причина шумът от двигателите и кресчендото на вятъра се сляха в ушите му, напомняйки му за последното действие от „Залезът на боговете“ на Вагнер. Всичко, което липсваше, бяха гърмът и светкавиците. И те не закъсняваха.

Малкият боен кораб изпразни цялото си снаряжение и порази „Калиопа“.

 

 

От борда на своя самолет Казим изглеждаше шокиран от неочакваната атака. След като дойде на себе си, той изкрещя:

— Кой нареди на капитана на бойния кораб да открива огън?

Чеик погледна смутено:

— Трябва да е действал самостоятелно.

— Нареди му де спре огъня незабавно! Искам тази яхта непокътната и без повреди!

— Да, господине — чинно отвърна Чеик, скочи от седалката си и се втурна в апаратната за съобщения.

— Идиот! — продължаваше Казим. Лицето му бе изкривено от яд. — Ще се изпълняват моите заповеди. Никакви атака, освен ако не съм наредил. Искам капитана и офицерите на кораба да бъдат екзекутирани за неизпълнение на моите команди!

Външният министър Месауд Джерма погледна към Казим с разочарование:

— Това са сурови мерки!

Казим сряза Джерма със студен поглед:

— Не и за онези, които са нелоялни!

Джерма свали поглед от своя началник. Никой мъж, жена или семейство не смееха да се противопоставят на Казим. Онези, които се опитваха, обикновено не бяха между живите. Казим бавно се успокояваше и съсредоточаваше вниманието си върху събитията, които ставаха в реката.

Там долу беше истински ад. След нападането над „Калиопа“ хвърчаха пръски вода, малки отломки от палубата и не можеше да се види нищо. Яхтата не беше поразена сериозно — имаше дупки на няколко места и беше скъсана котвената верига. Беше повреден и инструменталният панел, който експлодира около Пит. Като по чудо той остана невредим, но усещаше лека болка от кървящата си буза. Не можеше да си прости глупостта, че позволи на малийците да поразят „Калиопа“. Пит дълбоко съжаляваше, задето не успяха с Джордино да преместят торпедните ракети навреме, за да поразят резервоарите с гориво на вражеския кораб. Те бяха съвсем близо до него и той успя да види циферблата на своя стар водолазен часовник „Докса“ от отблясъка на пламъците. И изведнъж стрелбата спря. Пит не можеше да си обясни причината. Той поддържаше зигзагообразен курс, докато малкият боен кораб остана далеч в тъмнината. Сега можеше за малко да се отпусне, тъй като за щастие функционираше радарът, който можеше да засече евентуалната самолетна атака.

Джордино се показа зад него със загрижено лице:

— Добре ли си?

— Изтощен съм като футболен играч. Как сте ти и Руди?

— Няколко куршума префучаха покрай мене, но се отървах. Руди получи цицина на главата си, понеже се удари в стената вследствие на една твоя бърза маневра. Но това не можеше да го спре да продължи работата си.

— Той е мъжко момче.

Джордино запали фенерчето и освети лицето на Пит.

— Знаеш ли, че имаш забито парче стъкло на грозната си мутра?

Пит вдигна едната си ръка от руля и опипа малкото парче стъкло, забито в бузата му.

— Моля те, ти виждаш по-добре, извади го.

Джордино захапа фенерчето между зъбите си, насочи светлината към раната на Пит и внимателно измъкна стъклото. Изхвърли го през борда и отиде до аптечката в кокпита. След това постави лепенка върху лицето му и доволен от своята работа каза:

— Можеш да пътуваш. Още една брилянтна операция, извършена от доктор Албърт Джордино.

— Кой ли ще е следващият ти голям миг в медицината? — попита Пит, като направи широк завой и продължи да плава в тъмнината.

— Защо? Ще ти представя сметката.

— Ще ти изпратя чек.

Гън излезе от люка, носейки кубче лед върху главата си. Те спряха да се шегуват. Гън подхвърли:

— Дали адмиралът ще получи инфаркт, когато разбере какво сме направили с неговата лодка.

— Спокойно. Не мисля, че той очаква да я види някога отново — забеляза Джордино.

— Да я взривим ли? — попита Пит Гън.

— Да почакаме. Все още има време за един изстрел, преди да я потопим.

— Преследват ли ни още самолетите? Радарът показва само един.

Джордино вдигна глава към небето.

— Големият все още ни следи — потвърди той. — Твърде тъмно е, за да забележа ескортиращите бомбардировачи.

— Колко остава до Гао? — попита Гън.

— Около 75 или 80 километра — уточни Пит. — Дори при тази скорост ние няма да можем да видим светлините на града преди час.

— Предвид тези обстоятелства, остави ни сами — каза Джордино и гласът му се покачи две октави, за да преодолее вятъра и да може да се чуе.

Гън настрои портативното радио за връзка.

— Може да ни помогне, ако се опитаме да говорим с тях.

Пит се усмихна в тъмнината.

— Да, мисля, че е време да си разменим любезности.

— Защо не? — продължи Джордино. — Любопитен съм да чуя какво имат да ни кажат.

— Разговаряй с тях, можем да спечелим време и да стигнем Гао — заключи Гън. — Имаме идеалният начин да го направим.

Пит подаде румпела на Джордино, усили микрофона на портативното радио, така че да може да се чува всичко, и започна да говори:

— Добър вечер. С какво мога да ви помогна?

Настъпи кратка пауза. След това един глас отговори на френски:

— Мразя този език — изломоти Джордино.

Пит го погледна и продължи по микрофона на френски:

— Не говорите ли френски?

Гън повдигна вежди.

— Знаеш ли какво каза?

Пит го погледна невинно:

— Казвам му, че не говоря френски.

Гън отбеляза:

— Не, ти току-що му каза, че той не говори френски.

— Каква глупост!

Един глас се обади от микрофона:

— Аз разбирам английски.

— Това е добре — отвърна Пит. — Карай нататък.

— Идентифицирайте се.

— Първо вие.

— Много добре. Аз съм генерал Затеб Казим, шеф на военния съвет на Мали.

В отговор Пит се обърна и погледна към Джордино и Гън.

— Важна клечка.

— Аз винаги съм желал да се запозная с високопоставени личности — отвърна Джордино със сарказъм. — Но никога не съм мислил, че това ще се случи, когато съм почти като в капан.

— Идентифицирайте се — повтори Казим. — Вие ли командвате този американски кораб?

— Едуард Тийч, капитан на „Куин Анс Ривендж“.

— Завършил съм университета в Принстън — отговори Казим сухо. — И съм много близък с черния пират. Моля, свалете маската и съобщете името на вашия кораб.

— А ако имам други планове?

— Вие и вашият екипаж ще бъдете унищожени от бомбардировачите на малийските въздушни сили.

— Ами ако те не уцелят по-добре, отколкото вашият боен кораб? — дразнеше Пит Казим.

— Не си играйте с мен! — каза Казим. Тонът на гласа му стана заплашителен. — Кои сте вие и какво правите в моята страна?

— Може да се каже, че сме домашна компания на риболов.

— Спрете и закответе вашия кораб незабавно! — заповяда Казим.

— Не мисля, че имам желание — отвърна Пит кавалерски.

— Вие и вашият екипаж със сигурност ще умрете, ако не го направите.

— Тогава вие ще изгубите една яхта като никоя друга в света. Единствената по рода си. Мисля, че имате идеята да я запазите.

Настъпи тишина и Пит знаеше, че няма да е за дълго.

— Прочетох докладите за вашето малко спречкване с моя приятел адмирал Матабу и съм наясно за вашата огнева мощ.

— Тогава вие знаете, че бихме могли да изпратим вашия боен кораб на дъното на реката.

— Съжалявам, че стреляха по вас, нарушавайки моята заповед.

— Ние също така можем да ударим вашия командирски самолет и да го свалим — блъфира Пит.

Казим не беше глупав. Той беше предвидил такава възможност.

— Аз ще умра, вие ще умрете. Каква е ползата от това?

— Дайте ни възможност да си помислим и ще ви отговорим, докато стигнем Гао.

— Аз държа на думата си — каза Казим с неудоволствие. — В Гао вие ще застанете на дока. Ако се опитате да направите глупав опит за бягство, моите въздушни сили ще ви унищожат.

— Разбирам, генерале. Вие правите нашия отбор кристалночист.

Пит изключи радиото и се развика:

— Обичам, когато правя добра сделка.

 

 

Светлините на Гао блеснаха в тъмнината на по-малко от пет километра от тях. Пит пое руля от Джордино и се обърна към Гън:

— Наблюдавай дълбочината, Руди.

— Скоростта е почти 75 възела. При това положение не бих могъл да я определя — възрази Гън.

— Не се притеснявай. Ще я намаля с десет възела. Ти наблюдавай самолета. — След това се обърна към Джордино: — Поговори сладко с Казим. Ангажирай вниманието му.

Джордино включи радиото и започна с бавен тон:

— Бихте ли повторили условията си, генерале?

— Спрете с вашите глупости и опити да се измъкнете. Вкарайте вашия кораб в Гао и ще живеете. Това са условията ми.

Докато Казим говореше, Пит подхождаше с „Калиопа“ все по-близо до брега на реката, който водеше към града. Напрежението в кокпита растеше. Той прецени, че Гън трябва да скочи във водата, преди светлините на Гао да се отразят в нея, а той самият трябваше да запази спокойствие. Играта беше малийците да не забележат тяхната последна маневра. Дълбокомерът показваше, че става по-плитко. Той приготви тротила, който щеше да изпрати „Калиопа“ на дъното.

— Време е — каза Пит на Гън. — Върви и добра сполука.

Без да каже дума за сбогуване Гън, се спусна във водата, като влачеше след себе си ролката с кабела за взривяване.

Джордино погледна зад кърмата, но Руди беше вече напълно изчезнал в тъмната вода. Доволен, че неговият приятел безопасно ще преплува последните 50 метра от яхтата до брега, той продължи спокойния си разговор с Казим:

— Ако ни обещаете безопасно пътуване из вашата страна, яхтата или поне това, което е останало от нея, е ваше.

Казим отговори:

— Приемам.

— Ние нямаме желание да мрем в ада на огъня или в тази мръсна река.

— Мъдро решение — отговори Казим. Думите му прозвучаха формално, но се усещаше триумфа, който отразяваше гласа му. — В действителност вие нямате друг избор.

Пит имаше гадното усещане, че е преиграл. Съмняваха се дали Казим не възнамерява да ги убие и да хвърли телата им на чакалите. Планът, ако той можеше да бъде наречен такъв, щеше да им осигури не повече от няколко часа време. Но миг по-късно ги осени едно неочаквано решение, което дотогава не бяха си представяли.