Клайв Къслър
Сахара (67)

65.

25 юни 1996 година

Монтерей, Калифорния

Юни отбеляза върха на туристическия сезон в полуостров Монтерей. Колите на туристите и на атракционните превозни средства се нижеха едни след други по живописния Севънтийн — Майл Драйв между Монтерей и Кармел. По Кенъри Роуд купувачите се блъскаха един в друг, когато се колебаеха между бясното харчене на пари и обяда с морски деликатеси в екзотичните ресторанти, построени над водата.

Те идваха да играят голф в Пебъл Бийч, да видят Биг Сюр и да направят снимки на залезите на Пойнт Лобос. Възхищаваха се на винарните, съзерцаваха вековните кипариси, спускаха се по плажовете, вълнуваха се от гледката на грациозно плаващите пеликани, лая на тюлените и грохота на вълните.

Родителите на Ева, които в продължение на 32 години живееха в къщата си в Пасифик Гроув, така бяха свикнали с околния пейзаж, че той не ги впечатляваше. Те просто имаха късмета да обитават тази красива част на калифорнийския бряг. Но безразличието им винаги изчезваше, когато се връщаше Ева. Тя никога не успяваше да види полуострова с очите на девойка, така както видя собствената си кола за пръв път.

Когато и да се върнеше вкъщи, Ева изтръгваше баща си и майка си от люлката на всекидневието и просто ги караше да усетят красотата, която ги заобикаля. Но сегашното завръщане беше различно. Тя не беше в състояние да ги накара да покарат велосипед или да поплуват в прохладните води на Пасифика. Нямаше настроение да прави нещо и се мотаеше потисната из къщата.

Два дни след излизането си от болницата Ева беше поставена в инвалидна количка, за да се възстанови от травмите си, получени във форт Фуро. Слабото й тяло, изпито от непосилния труд в Тебеца се възстановяваше от силната и калорична храна. Дори крехката й талия се беше увеличила с един инч. Но лечението й не можеше да се счита за завършено, докато не зараснеха счупванията и не бъдеха свалени гипсовите превръзки.

Физическото й състояние бавно се подобряваше, но душата й боледуваше, защото нямаше никаква вест от Пит. Откакто бе отлетяла от руините на Чуждестранния легион във форт Фуро за Мавритания и оттам за Сан Франциско, следите му се изгубиха, сякаш беше потънал в дълбокия космос. Един телефонен разговор с адмирал Сандекър само я утеши, че Пит все още е в Сахара и че не се е върнал във Вашингтон с Джордино.

— Защо не дойдеш с мен да поиграем голф тази сутрин? — попита я баща й. — Ще бъде хубаво да поизлезеш навън от къщи.

Тя го погледна с блестящите си сиви очи и се засмя на посивелия му перчем, който винаги се разрошваше.

— Не мисля, че съм във форма да удрям топката — каза.

— Може би само ще се повозиш с мен в колата?

Тя замълча за малко и след това кимна.

— Защо не? — Повдигна здравата си ръка и размърда пръстите на десния си крак. — Но само ако шофирам аз.

Майка й я укори, докато й помагаше да се качи в семейния „Крайслер“.

— Обещавам да я върна в същото състояние, в каквото я вземам — пошегува се той.

Господин Роджас изпрати топката към четвъртата дупка на игрището за голф, което се простираше около Пойнт Пинос Лайтхауз. Той я видя как падна в пясъчния отвор, поклати глава и прибра стика в калъфа.

— Нямам достатъчно сила — промърмори той разстроен.

Ева седеше зад волана на колата и сочеше към една пейка, откъдето имаш хубав изглед към морската шир.

— Имаш ли нещо против, татко, ако ме сложиш да седна там?

— Разбира се, скъпа, ще те взема, като тръгна към клуба.

След като й помогна да се настани удобно на пейката, той й махна с ръка и отиде с колата встрани от окосената трева на игрището при трима свои колеги за голф.

Над водата имаше лека мъгла, но Ева виждаше целия бряг на залива, който завиваше към Монтерей и след това почти по права линия продължаваше на север. Морето беше спокойно и вълните бягаха като зайчета към брега. Тя вдишваше въздуха, пълен с йодни изпарения и дъх на водорасли.

Ева погледна внезапно нагоре, когато една кряскаща чайка прелетя над нея. Тя бавно изви глава, за да проследи полета й, когато изведнъж забеляза един мъж, който стоеше облегнат зад пейката.

— Ти и аз, и заливът на Монтерей — каза той тихо.

Пит стоеше, смеейки се от сърце и сияещ от вълнение, докато Ева го наблюдаваше, невярваща на очите си и изпълнена с безмерна радост. Той седна до нея и я прегърна.

— О, Дърк, Дърк! Не бях сигурна дали ще се върнеш. Мислех, че всичко е свършено.

Тя спря, когато той я целуна, загледан в дълбоките й сиво-сини очи, сега замъглени от сълзите, които се стичаха по зачервените й бузи.

— Трябваше да ти се обадя — каза той. — Животът ми беше пълен хаос допреди два дни.

— Прощавам ти — каза тя радостно. — Но как разбра, че съм тук?

— От твоята майка. Превъзходна жена. Тя ме изпрати тук. Наех кола за голф и шофирах до игрището, докато видях тази малка, самотна жена с леко понатрошени кости да гледа тъжно морето.

— Ти си луд — каза тя щастлива и отново го целуна.

Той подложи ръцете си под Ева и внимателно я вдигна.

— Ще имаме достатъчно време да се любуваме на вълните, но сега трябва да тръгваме. Боже мой, колко си натежала от тези превръзки.

— Защо бързаме?

— Трябва да пакетираме твоите неща и да хванем самолета — отговори той, поставяйки я в колата.

— Самолет, самолет до къде?

— До малко рибарско селище в западния бряг на Мексико.

— Ти ще ме вземеш в Мексико? — засмя се тя през сълзи.

— На борда на яхта, която съм наел.

— За пътешествие?

— Нещо такова — отговори той с усмивка. — Ние ще плаваме до едно място, наречено Клипертон Айланд, и ще търсим съкровище.

Докато Пит паркираше колата на паркинга пред голф клуба, Ева каза:

— Мисля, че си най-потайният хитър и силен човек, който някога съм познавала… — Тя прекъсна, когато той спря до една странно изглеждаща кола с блестяща розова боя. — Какво е това? — попита тя учудено.

— Автомобил.

— Виждам това, но какъв е?

— Един „Авион Вуазин“, подарък от моя стар приятел Затеб Казим.

Тя го погледна с изненада.

— И е трябвало да го докараш чак от Мали?

— Транспортирах го с „Ер Франс“ — отговори той. — Президентът ми е задължен много, така че му отправих малка молба.

— Къде ще я паркираш, като хванем самолета?

— Аз говорих с майка ти. Ще я заключим в нейния гараж в Пебъл Бийч Конкурс. Ще я вземем, като се върнем през август.

Тя поклати недоумяващо глава.

— Ти си непоправим.

Пит хвана нежно лицето й с двете си ръце, усмихна й се и каза:

— Затова съм толкова забавен.