Клайв Къслър
Сахара (61)

59.

Два часа по-късно, след като си беше взел душ и беше поотпочинал, Пит се почувства отново човек. Неприятната миризма от раните беше изчезнала. Той седеше зад бюрото на Масар в копринен халат, поне два размера по-малък от неговия. Беше го открил в банята, където имаше достатъчно дрехи, за да се открие магазин за мъжка конфекция. Той се беше заровил в папките на бюрото, изучавайки различните документи и архива, когато Джордино нахълта в стаята с пребледнелия от страх Верен пред себе си.

— Вие двамата поговорихте ли си добре? — попита Пит.

— Удивително е какъв добър събеседник може да бъде Верен в приятна компания! — потвърди Джордино.

Верен се оглеждаше наоколо с див, блуждаещ поглед, сякаш беше загубил всякакъв контакт с реалността. Той бавно въртеше главата си наляво-надясно, като че ли искаше да прогони мъглата пред себе си. Изглеждаше на границата на нервен припадък.

Пит изучаваше Верен с любопитство.

— Какво направи с него? — обърна се той към Джордино. — Не прилича на себе си.

— Както казах, ние имахме хубав разговор. През цялото време му описвах на живо как ще го накълцам милиметър по милиметър.

— Това ли е всичко?

— Той има богато въображение. Не ми се наложи да го докосна с ръка.

— Той описа ли ти островното скривалище на Масар?

— Ти правилно предположи, че островът ще бъде френски. Той е почти 5000 километра североизточно от Таити и 2000 югозападно от Мексико.

— Не знам френски остров в Тихия океан на такова разстояние от Мексико.

— През 1979 година Франция поема пряката администрация на един атол, наречен остров Клипертон, открит от английския пират Джон Клипертон през 1705 година. Според Верен територията на острова е само пет квадратни километра и най-високата му точка е 21 метра над морското равнище.

— Някакво население?

Джордино поклати глава.

— Не, освен ако не се броят няколкото диви прасета. Верен казва, че единствената останка от човешка дейност е една изоставена лятна къща от 18 век.

— Лятна къща? — произнесе бавно Пит. — Само изкусен и хитър пират като Масар може да измисли укриването на съкровище близо до лятна къща на ненаселен остров в средата на океана.

— Верен съжалява, че не знае точното място.

— Когато г-н Масар закотвяше яхтата си до острова — обади се Верен, — той винаги вземаше лодка до брега нощем, така че никой да не може да го проследи.

Пит погледна Джордино.

— Мислиш ли, че казва истината?

— Да, кълна се в бога — умоляваше Верен.

— Възможно е, той е роден талантлив разказвач — каза Джордино.

— Казвам истината! — Гласът на Верен прозвуча като плач на дете. — О, господи, не искам да ме мъчите, не издържам на болка.

Джордино погледна лукаво към Верен.

— Или може би той е истински надарен актьор?

Верен погледна безпомощно.

— Какво да направя, за да ми повярвате?

— Ще ме убедите, когато ми кажете всичко за вашия шеф. Дайте ми неговите записки, имената на неговите жертви, датите на всяка сделка от неговия мръсен бизнес. Опишете цялата организация на нелегалните сделки.

— Ако направя това, той ще ме убие — изхлипа Верен уплашено.

— Той няма да те докосне.

— Не вярвам! Вие не знаете каква власт притежава.

— Мисля, че имам представа.

— Масар не може да ти направи наполовина на това, което мога аз — каза решително Джордино.

Верен се свлече на стола, гледайки към Джордино, плувнал в пот, с широко разтворени от страх очи, в които проблясваше последната искрица надежда… Тези хора бяха свалили от неговия шеф цялото му величие и арогантност. Ако имаше шанс да спаси живота си, той знаеше, че трябва да избира.

— Ще направя каквото искате — промълви тихо Верен.

— Нека го чуя отново — настоя Пит.

— Пълната информация за „Масар Ентърпрайсиз“, която ще ви предоставя за разследване.

— Това включва и скритата информация за нелегалната дейност.

— Ще ви предоставя всичко, което е на хартия или е компютризирано.

Настъпи кратка тишина. Пит погледна през прозореца към Масар. Дори от това разстояние той забеляза как бялата му кожа беше станала червена. Стана от бюрото и сложи ръка на рамото на Джордино.

— Ал, това е твоя работа. Отделете всяко доказателство, което намерите.

Джордино сложи ръка на рамото на Верен.

— Двамата ще имаме приятно занимание.

— Открийте имената на хората, които Масар е пратил да работят в мината или са били убити. Това първо.

— Имаш някакво особено основание за това? — попита Джордино с любопитство.

— Когато сме готови да тръгнем за остров Клипертон и откритите доказателства са достатъчни, бих искал да създам организация по оползотворяването на скритото богатство на Масар. Ще се платят обезщетения на оцелелите семейства за убитите от Масар техни близки.

— Г-н Масар никога няма да допусне това! — измърмори Верен дрезгаво.

— Кажете го на нашия знаменит разбойник! — каза Пит. — Мисля, че той се пече във фурната достатъчно дълго.

 

 

Предната страна от тялото на Масар бе червена като рак. Той беше изпаднал в мъчителна агония, кожата му се беше изприщила. До следващата сутрин щеше да започне да се бели на големи ивици. Стоеше безпомощен и неподвижен между Брюнон и двама бездушни пазачи, устните му бяха опънати като на озъбено куче, зачервеното му лице беше изкривено от ярост и омраза.

— Вие не можете да постъпите по този начин с мен и да останете живи! — изсъска той. — Дори да ме убиете, аз имам изпитани методи за разплата.

— Група наемни убийци! — каза Пит с укор. — Колко предвидливо! След като се поопекохте на слънцето, трябва да сте уморен и жаден. Седнете, моля. Ал, подай на г-н Масар бутилка от неговата специална минерална вода.

Масар много бавно се настани в мекото кожено кресло. Лицето му внезапно се изкриви от болка. Най-после в удобна поза, той пое дълбоко въздух.

— Вие сте глупаци, ако мислите, че може да се измъкнете оттук. Казим има амбициозни офицери, които веднага ще заемат мястото му — хора, твърди и амбициозни като него. Те ще ви заловят преди изгрев-слънце.

Той взе бутилката вода, подадена му от Джордино, и изпразни съдържанието й за секунда. Без да чака, Джордино му подаде втора.

Пит се възхити от умението на Масар да владее нервите си. Човекът се държеше, сякаш имаше пълен контрол над положението.

Масар изпи и втората бутилка и потърси с поглед из кабинета си своя личен секретар.

— Къде е Верен?

— Мъртъв — отвърна Пит кратко.

За пръв път Масар изглеждаше истински изненадан.

— Вие сте го убили?

Пит отвърна с безразличие:

— Опита се да събори Джордино. Глупаво е да се посяга на човек, който носи оръжие.

— Той ли направи това? — попита Масар предпазливо.

— Мога да ви покажа тялото, ако желаете.

— Не и това на Верен. Той беше говедо.

Пит и Джордино се спогледаха. Верен беше вече започнал да работи под надзора на един пазач в един кабинет два етажа по-надолу.

— Имам предложение за вас — каза Пит.

— Каква сделка е възможно да правите с мен? — изръмжа Масар.

— Предложението ми е искрено. Ако вие обещаете да се откажете от нечестните си методи на работа, ще ви разреша да се качите на хеликоптера си и да напуснете Мали.

— Това някаква шега ли е?

— Въобще не е. Реших, че колкото по-бързо изчезнете, толкова по-добре.

— Не го казвате сериозно! — каза Брюнон. — Човекът е опасен звяр. Той ще ни нападне при първа възможност.

— Да. Скорпионът. Нали така ви наричат, Масар?

Французинът не отговори, но се почувства неловко.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита Джордино.

— Няма нужда да се аргументирам — каза рязко Пит. — Искам тази твар да изчезне оттук, и то веднага. Капитан Брюнон, придружете Масар до неговия хеликоптер и се убедете, че е излетял с него.

Масар се изправи на крака. Изгорялото му тяло го болеше и той пристъпи напред с мъка. Въпреки болката се засмя. Съзнанието му отново работеше.

— Ще ми трябват няколко часа да си опаковам личните вещи и архивите.

— Имате точно две минути, за да изчезнете оттук.

Масар изруга горчиво и цинично:

— Не постъпвайте така! Не мога да тръгна без дрехите си. Боже мой, човече, прояви малко милост!

— Какво знаете за милостта! — каза развълнувано Пит. — Капитан Брюнон, изхвърлете този кучи син оттук, преди да съм го убил.

Брюнон не трябваше да нарежда на двамата си пазачи. Той просто им кимна и те набутаха Масар в асансьора. Тримата мъже в кабинета не си размениха нито дума, тъй като стояха до прозореца и наблюдаваха как унизения магнат се качва в хеликоптера си. Вратата се затвори и хеликоптерът се издигна в горещия въздух. След няколко минути той изчезна на север в пустинята.

— Той пое на североизток — забеляза Джордино.

— Предполагам, в Либия — каза Брюнон. — И след това — тайно изгнание, докато не са му открили следите.

— Няма да се добере до крайната си цел — каза Пит, прозявайки се.

— Трябваше да го убиете — каза разочаровано Брюнон.

— Няма нужда да се тревожите. Той няма да живее повече от седмица.

— Как може да твърдите това? — попита учуден Брюнон. — Вие му дадохте свободата. Защо? Този човек е устойчив като котка. Няма да умре от слънчево изгаряне.

— Не, но той ще умре — кимна Пит към Джордино. — Затвори ли ги, както ти казах?

Джордино се усмихна.

— Запечатани са като отлежало вино.

Брюнон погледна сконфузено.

— За какво говорите?

— Масар ще умре, както върви — обясни Пит, — когато ожаднее.

— Когато е жаден? Не мога да разбера.

— Ал изпразни бутилките минерална вода и ги напълни с вода, замърсена от химикалите, изтичащи от неговия завод.

— Това се нарича поетично правосъдие. — Джордино държеше празните бутилки. — Сложих му почти три литра.

— Когато водата достигне вътрешните му органи, мозъкът му ще блокира и той ще полудее. — Тонът на Пит беше леденостуден.

— Няма ли никаква надежда за него? — попита Брюнон.

Пит поклати глава.

— Ив Масар ще умре, вързан към леглото, молейки да го избавят от мъките. Бих желал жертвите му да бъдат там, за да го видят.