Клайв Къслър
Сахара (50)

48.

Казим влезе в кабинета на Масар в единадесет часа вечерта. Сипа си джин с лед и седна на един фотьойл, преди Масар да се откъсне от работата си и да забележи неговото присъствие.

— Съобщиха ми за твоето неочаквано посещение, Затеб — каза Масар. — Какво те довя във форт Фуро по това време на нощта?

Казим се любуваше на кубчетата лед в чашата си.

— Помислих, че е най-добре да дойда при теб лично.

— Кажи ми защо — настоя Масар заинтригуван.

— Тебеца беше нападната.

Масар трепна.

— За какво говориш?

— Около девет часа моята комуникационна система прие сигнал за тревога от алармената система в мината — обясни Казим. — Няколко минути по-късно радиооператорът в Тебеца обяви, че всичко е наред, като обясни, че алармата е задействала поради грешка.

— Звучи доста убедително.

— Само на пръв поглед. Аз не вярвам в убедително звучащите ситуации. Затова наредих на един от моите бомбардировачи да направи разузнавателен полет над местността. Пилотът съобщи по радиото, че един неидентифициран реактивен транспортен самолет седи на пистата в Тебеца. Същият тип френски транспортен самолет, мога да добавя, който измъкна американеца от Гао.

Лицето на Масар прие внезапно загрижен вид.

— Твоят пилот положителен ли е в това?

Казим кимна.

— Тъй като никакъв самолет не може да кацне в Тебеца без мое съгласие, наредих на пилота да го унищожи. Той разбра и предприе атака. В момента, в който докладваше, че е изстрелял ракетите, радиото прекъсна.

— Боже Господи! Това може да е бил обикновен пътнически самолет, който е кацнал принудително.

— Обикновените пътнически самолети не летят без опознавателни знаци.

— Мисля, че си прибързал.

— Тогава обясни ми защо пилотът не се завърна в базата си?

— Вероятно механични проблеми — предположи Масар, — може да има и други причини.

— Предпочитам да вярвам, че той е бил свален от военните сили, нападнали мините.

— Ти не си сигурен в това.

— Независимо от всичко, наредих на една ескадрила да прелети над местността и изпратих част от елитната гвардия с хеликоптер да провери ситуацията.

— Какво става с О’Банион? — попита Масар. — Не се ли свърза с тях?

— Няма отговор. Нищо. Четири минути след като обявиха, че тревогата е фалшива, всички връзки с Тебеца прекъснаха.

Масар беше озадачен от доклада на Казим, но му се губеха отговорите.

— За какво ще нападат мините? — попита той. — По каква причина?

— Вероятно най-вече заради златото! — отговори Казим.

— Глупаво е да се краде злато. Ние изпращаме цялото количество до нашето хранилище в Южния Пасифик по установения график. Последната пратка беше преди два дни. Дори банда крадци с малко мозък ще предприеме отвличането му по време на транспорт.

— За момента нямам никакви обяснения — съгласи се Казим. Той погледна часовника си. — Моите подразделения ще кацнат в платото над мините след броени минути. Отговорите ще получим до един час.

— Ако това, което казваш, е истина, става нещо странно — измърмори Масар.

— Ще трябва да допуснем възможността същият отряд командоси на ООН, които унищожиха военновъздушната ни база в Гао, сега да са нападнали Тебеца.

— Гао беше различна операция. Защо ще се връщат и ще нападат Тебеца? По чии заповеди?

Казим допи джина си и си сипа още един.

— Може и на Хала Камил. Сигурно по някакъв начин е изтекла информация за доктор Хопър и неговите хора, така че тя да е изпратила отряда да ги спаси.

— Невъзможно — каза Масар, блъскайки си главата, — освен ако твоите хора не са проговорили.

— Моите хора знаят, че ще умрат, ако нарушат доверието ми — каза студено Казим. — Ако има нещо изтървано, то идва от твоя страна.

Масар изгледа Казим със святкащ поглед.

— Глупаво е да се караме — ако не може да върнем миналото, можем да контролираме бъдещето.

— По какъв начин?

— Ти каза, че твоят пилот е съобщил за поразяването на самолета.

— Това бяха последните му думи.

— Тогава можем да считаме, че всички възможности за спасяването на нападателите от Мали са елиминирани.

— В случай, че повредата на самолета им е достатъчно сериозна.

Масар стана и се обърна с лице към голямата релефна карта на Сахара, която висеше на стената зад бюрото му.

— Ако ти беше командир на нападателите и самолетът ти беше унищожен, как щеше да постъпиш?

— Всичко изглежда безнадеждно.

— И все пак, какви са твоите възможности?

— Има само една възможност. По най-късия път да стигна до алжирската граница.

— Те могат ли да го осъществят? — попита Масар.

— В случай че колите им са здрави и са заредени с гориво, ще могат да стигнат до Алжир до залез.

Масар погледна към него.

— Можеш ли да ги хванеш и унищожиш, преди да са стигнали границата?

— Нашите възможности за наблюдение и борба през нощта са ограничени. Мога да направя това, но се нуждая от дневна светлина.

— Тогава за теб ще бъде твърде късно.

Казим взе пура от керамичната табакера, запали я и отпи глътка джин.

— Нека да бъдем практични. Ние очакваме, че те ще минат през Танезруфт, най-изолираната и пуста част на Сахара. Алжирските военни рядко изпращат патрули в този ненаселен регион на границата. Пък и не е необходимо. Те нямат никакви вражди с Мали, както и ние с тях. Моята лична гвардия лесно може да навлезе сто мили навътре в северната граница на съседите, без да бъде забелязана.

Масар погледна Казим с поглед, нетърпящ възражение.

— В случай че това е спасителна мисия на силите на ООН, не трябва да се допусне спасяването на Хопър, хората му или на моите инженери и техните семейства. Ако изтървем само един от тях и той разкаже за форт Фуро или Тебеца, ти и аз сме свършени като бизнеспартньори.

Генералът се усмихна.

— Не се безпокой, Ив, приятелю мой. Толкова добри неща ни свързват, за да допуснем няколко бедни самаряни да ги унищожат. Обещавам ти, че до утре до обяд ще бъдат заловени до последния човек.

След като Казим си отиде, Масар каза нещо по микрофона. Секунди по-късно Исмаил Йерли влезе при него.

— Вие чухте и видяхте всичко на монитора, нали? — попита Масар.

Йерли кимна.

— Учудвам се как човек може да бъде толкова хитър и в същото време толкова глупав.

— Вие сте оценили Казим съвсем точно. Разбрахте, че просто не може да бъде оставен без наблюдение.

— Кога се очаква да се присъединя към неговия антураж?

— Ще ви представя тази вечер на вечерята, която давам в чест на президента Тахир.

— Във връзка със ситуацията в Тебеца Казим няма ли да е твърде зает, за да присъства?

Масар се засмя.

— Великият лъв на Мали никога не е много зает, когато трябва да присъства на елегантна вечеря, давана от един френски магнат.

 

 

Генерал Бок седеше в кабинета на малкия команден център в сградата на ООН в Ню Йорк и четеше доклад, изпратен чрез комуникационния спътник на Обединените нации от полковник Левант. От обветреното му от бурите лице лъхаше сигурност, когато вдигна секретния телефон и набра частния номер на адмирал Сандекър. Телефонният секретар на адмирала подаде сигнал и Бок остави спешно съобщение. След осем минути Сандекър беше при него.

— Току-що получих тревожен доклад от полковник Левант — обяви Бок.

— Каква е ситуацията? — попита Сандекър.

— Самолетът на военновъздушните сили на Мали е унищожил техния транспортен лайнер на земята. Те са отрязани и са в капан.

— Какво са направили със спасителната операция в мината?

— Тя е протекла по план. Всички пленници от чужди националности са живи, евакуирани и са под грижите на медицинския екип. Левант рапортува точно и ясно за това.

— Атакували ли са ги вече?

— Още не. Но това е въпрос само на часове, преди силите на генерал Казим да са ги обградили.

— Имат ли план за спасение?

— Полковникът беше твърде ясен, че единствената им надежда е да стигнат алжирската граница преди разсъмване.

— Не е голям избор — каза Сандекър.

— Подозирам, че това е уловка.

— Защо мислиш така?

— Левант изпраща доклада си на открита честота. Операторите на Казим сигурно са го засекли.

Сандекър замълча, за да помисли.

— Считате, че полковник Левант ще направи нещо различно от това, което съобщава?

— Надявам се вие да ми кажете.

— Поясненията не са моята най-силна страна.

— Има съобщение за вас в доклада на Левант от вашия човек Пит.

— Дърк? — Почувства се внезапно топлина в гласа на Сандекър. — Пит винаги довежда нещата до някаква непредвидима схема. Какво е съобщението?

— Цитирам: „Кажете на адмирала, че когато се върна във Вашингтон, ще го взема да види приятелката на Харвей — Джуди, която пее в «АТ и С» зала“. Това груба шега ли е, или какво?

— Дърк не е по грубите шеги — каза определено Сандекър, — той се опитва да ни каже нещо по иносказателен начин.

— Познаваш ли този Харвей? — попита Бок.

— Името не е обичайно — измърмори Сандекър. — Никога не съм чувал Дърк да споменава някой, който се казва Харвей.

— А има ли такова място във Вашингтон или зала с певица на име Джуди? — продължи Бок.

— Никога не съм бил в такава зала — отвърна адмиралът, напрягайки се да си спомни нещо. — Единствената певица, която някога съм познавал с такова име, беше…

Отговорът удари като плесница Сандекър по лицето с цялата си внезапност. Невероятно прост, елементарен код, ясен за всеки, който е гледал един стар известен филм, както адмиралът. Той трябваше да знае, трябваше да се сети, че Пит е заложил на това негово знание. Засмя се.

— Изненадан съм, че се смеете — каза Бок учуден.

— Те няма да тръгнат направо към границата с Алжир — заяви триумфално Сандекър.

— Какво казахте?

— Хората на полковник Левант ще тръгнат на юг по посока на железопътната линия, която минава между морето и форт Фуро.

— Може ли да попитам как стигнахте до това заключение? — попита озадачено Бок.

— Дърк поставя гатанка, която Казим няма да може да реши. Певицата Джуди е певицата Джуди Гарланд, а Харвей е разпространителят на филма, който стартира под заглавието „Момичетата на Харвей“.

— А какво означава „АТ и С“ зала?

— Това не е зала, а песен. Хитът на Джуди Гарланд, който изпълнява във филма. Заглавието на хита е „Ачисън, Топека и Санта Фе“. Името на железопътната линия.

Бок каза бавно:

— Това обяснява защо Левант изпраща доклад, който хората на Казим могат лесно да засекат. Той ги заблуждава, като ги кара да вярват, че ще тръгнат на север към Алжир.

— Когато фактически пътуват точно в обратната посока — завърши Сандекър.

— Левант правилно е преценил, че пресичането на алжирско-малийската граница не гарантира безопасност. Хората на Казим могат спокойно да нарушат международното право.

— Следващият въпрос е какво ще правят, след като стигнат железопътната линия?

— Може би ще откраднат влак — предположи Бок.

— Има смисъл, но на дневна светлина?

— Има още нещо в съобщението от вашия човек.

— Продължете, моля.

— По-нататък в съобщението се казва: „Моля, уведомете адмирала, че Гари, Рей и Боб ще отидат у Брайън на гости“. Можете ли да обясните това?

Сандекър се замисли за момент.

— Ако Пит продължава кодирането с филми, тогава Гари трябва да означава Гари Купър. Следващото име е Рей Миланд.

— Спомняте ли си филм, в който те са играли заедно?

— Разбира се. — Сандекър остави телефона. — Те играха заедно с Робърт Престън и Брайън Донлеви през тридесет и девета година във филма „Хубавите гости“.

— Гледал съм го като дете — каза Бок. — Историята беше за трима братя, които служат в Чуждестранния легион.

— Позоваването, Брайън означава форт.

— Естествено, това не е форт Фуро, където се намира заводът за отпадъци. Това ще е последното място, където Левант би отишъл.

— Има ли друг форт в тази местност?

Бок замълча и погледна картата.

— Да, един стар форт на Чуждестранния легион. На няколко километра на запад от завода за отпадъци.

— Това показва, че те възнамеряват да се скрият там, докато се стъмни.

— Щях да направя същото, ако бях на мястото на полковник Левант.

— Ще им бъде нужна помощ — каза Сандекър.

— Точно тази беше причината, за да ви се обадя — каза Бок, ставайки рязък и делови. — Ще трябва да измолите от президента да изпрати група американски специални части, която да помогне на Левант и освободените пленници да се измъкнат от територията на генерал Казим.

— Разговаряхте ли за това с Генералния секретар г-жа Камил? Тя има по-голяма тежест пред президента, отколкото аз.

— За съжаление, тя замина неочаквано на извънредна конференция в Москва. Вие сте единственият, към когото мога да се обърна с такава молба.

— С колко време разполагаме?

— Фактически с никакво. Денят ще настъпи в тази част на пустинята след два часа.

— Ще направя каквото мога — обеща Сандекър. — Да се надяваме, че президентът все още не си е легнал. Или ще си изкупя греховете в ада, ако трябва да го събудя.