Клайв Къслър
Сахара (10)

8.

Пилотът на хеликоптера от „Масар Ентърпрайсиз“ летеше североизточно от столицата Бамако. За два часа и половина огромната пустош се разгъна под него като миниатюрен декор, навит на руло. След още два часа забеляза слънчевия отблясък на стоманените релси от разстояние. Той се наклони и започна да следва камионите, които сякаш пътуваха за никъде.

Железният път, монтиран само преди месец, свършваше до огромната соларна инсталация за детоксификация и унищожаване на промишлени отпадъци в сърцето на Малийската пустиня. Съоръжението се наричаше форт Фуро и се намираше непосредствено до отдавна изоставения от френския чуждестранен легион форт, отстоящ няколко мили по-нататък. От площадката на соларната инсталация камионите пътуваха 1600 километра почти по права линия, пресичаха границата на Мавритания, преди окончателно да стигнат ръчно изграденото пристанище Кейп Тафарит на Атлантическия океан.

Генерал Казим се наслаждаваше на луксозния комфорт на служебния си хеликоптер и наблюдаваше какво става долу, тъй като пилотът проследи и отмина дълга влакова композиция със запечатани вагони, возещи опасни промишлени отпадъци. Тя се теглеше от два дизелови локомотива. Пътуваше до Мавритания, където щеше да изпразни опасния си товар и да се върне обратно.

Той се усмихваше самодоволно, когато свали поглед от влака, за да се обърне към стюарда, който в този момент му поднасяше чаша изстудено шампанско, придружено с великолепен ордьовър. Французите, мислеше Казим, никога не са смятали за лукс шампанското, трюфелите и гъшия дроб. Той гледаше на тях като на тесногръда раса, която само неохотно се опитва да създава и поддържа една империя. Гражданите би трябвало да въздишат с облекчение, отървавайки се от натрапниците, мислеше той, когато на самите французи им беше наложено със сила да се откажат от своите завоевания в Африка и Далечния Изток. Дълбоко вътрешно се дразнеше, че французите не са изчезнали напълно от Мали. Въпреки че те се бяха отказали от своето колониално владичество през 1960 година, все още продължаваха да поддържат своето влияние и тесни връзки в икономиката, упражнявайки силен контрол най-вече върху националното развитие на рудодобива, транспорта, промишлеността и енергетиката. Много от френските бизнесмени използваха възможността да инвестират и да купуват изгодно в различни отрасли на стопанството на Мали. Но никой не беше направил повече пари в пясъците на Сахара, отколкото Ив Масар. Някога магьосник на френската презокеанска икономическа агенция, Масар си беше подготвил една печеливша карта, използвайки контактите и влиянието на агенцията, за да превземе и подчини западналите западноафрикански корпорации. Беше твърд и проницателен предприемач с често безскрупулни методи. Това му позволяваше да използва силната ръка и кадифената ръкавица, когато сключваше сделка. Състоянието му се определяше между два и три милиарда долара, като предприятието за складиране на особено опасни отпадъци и тяхната преработка в Сахара до форт Фуро беше центърът на неговата империя.

Хеликоптерът пристигна над застроения комплекс, пилотът го снижи в кръгов периметър, за да даде добра възможност на Казим да разгледа разгърналия се под него соларен комплекс, собственост на Масар. Неговото необятно поле от параболоидни огледала събираше слънчевата енергия и я препращаше до акумулаторите, създавайки по този невероятен начин около 60 000 слънца, които излъчваха температура, по-висока от 5000 градуса по Целзий. Тази пренагрята фотонна енергия постъпваше след това във фотохимичните реактори, които унищожаваха молекулите на особено опасните химикали. Генералът беше разглеждал няколко пъти комплекса, но той вече се интересуваше от избора на още една порция пастет от гъши дроб с трюфели, тъй като току-що бе допил шестата си чаша шампанско „Вьов Клико“ със златен етикет. В това време хеликоптерът бавно се приземи на летищната площадка срещу главния инженерен офис на предприятието.

Казим стъпи на земята и поздрави Феликс Верен, личния помощник на Масар, който го чакаше, стоейки под лъчите на слънцето. Казим се наслаждаваше да гледа французина, изложен на горещината.

— Феликс, много мило от твоя страна, че ме посрещаш. — Той говореше на френски, зъбите му блестяха под мустаците.

— Приятно ли беше пътуването? — попита протоколно Верен.

— Пастетът от гъши дроб не беше според рецептата на твоя шеф.

Сух, плешив мъж на около четиридесетте, Верен се усмихна насила въпреки вътрешната си неприязън към Казим.

— Да се надяваме, че това ще се оправи до вашия обратен полет.

— А как е мосю Масар?

— Той ви очаква в служебния апартамент.

Верен го поведе по покрита с килим пътека към триетажната тъмно остъклена соларна сграда със закръглени ъгли. Вътре те пресякоха едно уютно фоайе, напълно безлюдно, без да се брои скрития пазач, и влязоха в асансьора. Отворената врата на обкования с тиково дърво хол водеше към главния салон, който бе разделен на служебен офис и апартамент — там живееше Масар. Верен настани Казим в малкото, но луксозно подредено студио, като го сложи да седне върху кожен диван „Роше Бобоа“.

— Моля, настанете се, мосю Масар всеки момент…

— Но, Феликс, аз съм тук — се чу глас от отсрещната врата.

Масар пристъпи бавно и прегърна Казим.

— Затеб, приятелю, радвам се, че си тук.

Ив Масар имаше сини очи, тъмни вежди и червеникава коса. Носът му беше сух, издължен, а челюстите — квадратни. Тялото му беше кльощаво, бедрата тънки, но малкото му коремче изпъкваше напред. Нищо в него не правеше впечатление. Само физиката му оставаше в спомените на онези, които го срещаха. Те единствено запомняха енергията, бликаща от него, и начина, по който я изразяваше, сякаш ги удряше статично електричество.

Той направи познат знак на Верен, който се обърна и напусна стаята, затваряйки вратата след себе си.

— Сега на въпроса, Затеб. Моите агенти в Кайро ми съобщиха, че твоите хора са се провалили при опита им да сплашат екипа на Световната здравна организация да не идва в Мали.

— Тъжно обстоятелство — заключи Казим с безразличие, — причините не са изяснени.

Масар предприе директна атака към генерала.

— Съгласно моите източници на информация, твоите изпълнители са изчезнали по време на неуспешния си опит да убият доктор Ева Роджас.

— Наказание за неефективната им намеса.

— Ти си ги екзекутирал!

— Аз не търпя грешка на моите хора — излъга Казим. Провалът им да убият Ева и тяхното странно изчезване го беше вбесил. В безизходицата той беше заповядал смъртта на офицера, планирал убийствата, обвинявайки него и другите в неизпълнение на разпорежданията му.

Масар не можеше да допусне, че Казим не се е справил с хората си и е постъпил глупаво. Той мислеше, че познава достатъчно добре генерала, за да го заподозре в измама и пускане на кьорфишеци.

— Ако имаме външни врагове, би било голяма грешка да ги пренебрегваме.

— Няма нищо обезпокоително — каза Казим, — нашата тайна е опазена.

— Ти искаш да ми кажеш, че екипът на Световната здравна организация при ООН, съставен от експерти по замърсяването на околната среда, ще кацне в Гао след по-малко от час. Не приемай тази работа толкова леко, Затеб. Ами ако те открият източника тук?

— Те няма да открият нищо, освен пясък и жега — прекъсна го Казим. — Ти знаеш много по-добре от мен, Ив, че каквото и да се случи, страшната болест близо до Нигер не би могла да идва оттук. Не виждам начин твоето предприятие да бъде отговорно за замърсяването на района на стотици километри на изток и юг от тук.

— Истина е — каза Масар уверено, — нашите мониторинг системи показват, че отпадъците, които изгарят в комплекса, са в границите на одобрените международни стандарти.

— Тогава за какво се безпокоим? — заключи Казим.

— За нищо. Но нали знаеш, котката не лочи млякото, когато е покрито.

— Остави изследователския екип на ООН на мен.

— Не ми пречи! — предупреди го бързо Масар.

— Пустинята се грижи за поканените гости.

— Убий ги и Мали, и „Масар Ентърпрайсиз“ ще бъдат изложени на голям риск от разкрития. Техният ръководител, доктор Хопър, свикал пресконференция в Кайро и казал, че разчита на споразумението за сътрудничество с вашата държава. Той е изразил опасения, че неговият изследователски екип може да бъде изложен на определена опасност след пристигането му. Пръсни костите им из пустинята, приятелю, и ние ще имаме цяла армия репортери, както и следователи от всички служби на ООН, които ще проучват предприятието.

— Ти не беше против отстраняването на доктор Ева Роджас!

— Да, но покушението не беше в нашия двор и не би имало съмнение за намеса.

— Нито пък, че сте изпратили половината от вашите инженери на пикник с коли до дюните, за да изчезнат.

— Тяхното изчезване беше необходимо, за да спасим втората фаза на проекта.

— Ти беше щастливец, че покрих положението, без да има заглавие в парижките вестници или разследване на място от френски държавни служители.

— Справи се добре — констатира Масар. — Не бих могъл да мина без теб и твоето приятелство.

Като много от хората в пустинята, Казим не можеше да съществува без задължителните комплименти за своя гений. Масар ласкаеше генерала, защото пъклената операция не би могла да се осъществи без него. Това беше договор, сключен от двамата в ада — договор между две дяволски личности. Масар беше обяздил камилата, когато извика Казим да му пази гърба. След всичко това таксата от 50 000 долара месечно за Казим беше залогът срещу двата милиона долара дневно за Масар, които той извличаше от предприятието си за складиране на радиоактивни отпадъци.

Казим се доближи до добре заредения бар и си наля коняк.

— И така, как предлагаш да обезвредим доктор Хопър и неговия екип?

— Ти си експерт по тези работи — каза Масар с мазна учтивост. — Оставям това на теб.

Казим повдигна вежди.

— Елементарно, приятелю мой. Аз просто елиминирам проблема, който те идват да решат.

Масар го изгледа с учудване:

— Как постигаш това?

— Аз вече направих старта — отвърна Казим. — Изпратих моята лична гвардия да разчисти, разстреля и изгори всички жертви на болестта, причинена от замърсяването.

— Ти погребваш собствените си хора. — В гласа на Масар прозвуча ирония.

— Аз изпълнявам само патриотичния си дълг да унищожа националната чума — отвърна Казим с още по-голямо безразличие.

— Твоите методи са твърде крайни. — Признак на безпокойство пробягна по лицето на Масар. — Ще те предупредя, Затеб, не провокирай недоволство. Ако светът случайно разкрие какво в действителност вършим тук, международен трибунал ще обеси и двама ни.

— Но без доказателства и свидетели те са безсилни.

— Какво знаеш за онези озверели дяволи, които изядоха туристите в Аселар? Направи ли нещо и те да изчезнат?

Казим отвърна с кисела гримаса:

— Не. Те сами се убиват и изяждат помежду си. Но има други селища, страдащи от същата болест. В случай че доктор Хопър и неговите хора се натъкнат на тях, може би ще успея да видя как те ще свидетелстват непосредствено за канибализма.

Масар се нуждаеше от илюстрация на обясненията. Той беше прочел секретния доклад на Казим за драмата в Аселар. Съзнанието му с лекота рисуваше как полуделите от болестта номади буквално поглъщат изследователите от ООН, ако евентуално попаднат при тях.

— Много ефикасни мерки за отстраняване на лечителите — обърна се той към Казим. — Това ще ни спести разноските за погребението им.

— Съгласен съм.

— Но ако един или двама от тях все пак оцелеят и се опитат да стигнат до Кайро?

Казим се изправи, тънките безкръвни устни под мустаците му се разтвориха в дяволита усмивка:

— Без значение е как ще умрат, техните кости никога няма да напуснат пустинята.