Клайв Къслър
Сахара (26)

24.

Планът потръгна, точно както Пит се надяваше. Когато бодигардът го свали обратно в парната кутия, той се показа послушен и сговорчив при поставянето на белезниците и веригата към тръбите, само и само да може да си осигури благоприятна позиция, която да му позволи после да освободи себе си и Джордино. И Пит остана прав, ръцете му бяха вързани така с белезниците, че му позволяваха да ги движи по протежение на цялата дължина на тръбата и да направи опит да я демонтира, като по този начин щеше да освободи и двамата от веригите.

Единственото нещо, което го притесняваше, бе дали парата е с ниско налягане — в противен случай и двамата щяха жестоко да пострадат. Бодигардът спокоен излезе, като затвори люка. Джордино седеше целия мокър от влагата, масажирайки темето си. В мъглата от изпаренията Пит трудно го виждаше.

— Какво става? — попита Джордино.

— Масар и Казим са мошеници. Те са партньори в някаква тъмна операция. Масар плаща на генерала за услуги. Това е повече от очевидно. Но освен това не научих много.

— Следващият въпрос?

— Шшшт.

Пит вдигна рамене и се усмихна:

— С малко усукване на китката.

Сега, вързан противоположно за тръбата, Пит имаше под ръка комплекта ключове, които бе забелязал да стоят закачени на стената. Взе един и опита да развие гайките на фитинга, но той се оказа малък. Взе втори — той идеално пасваше на гайките. Предстоеше най-трудното. Трябваше по някакъв начин да ги развие. Той се напрегна; бяха заяли от ръждата, наложи се да употреби цялата тежест на тялото си и първата подаде. Бавно, с много усилия, Пит успя да извади всички гайки и да освободи фитинга, който свързваше двете части на тръбата. Когато свърши, спря и се обърна към Джордино:

— Всичко е наред. Тръбата е готова за демонтаж. Слава богу, че парата е с ниско налягане. Но трябва много бързо да се освободим и да бягаме, защото ако стоим по-дълго, ще ни задуши.

В синхрон с Джордино Пит отлепи единия край на тръбата и измъкна своята верига, после тази на приятеля си. Боксът се изпълни с пара, която започна да излиза нагоре през люка. Чул шумът и обезпокоен от излизащата пара, бодигардът отвори капака с насочена пушка, за да види какво става. В този момент ръцете на Пит сграбчиха автоматичното му оръжие и го повалиха долу на пода. Джордино през това време пребърка джобовете му и намери ключовете за белезниците. Най-после бяха свободни.

Пит пръв излезе навън, за да разузнае дали няма други хора от екипажа. Машинното отделение бе празно — явно нямаше дежурни, освен гарда.

Пит погледна надолу и подвикна на Джордино:

— Идваш ли?

— Поеми бодигарда! — обади се през мъглата Джордино. — Нямаме причина да оставим бедното копеле да умре в тази дупка.

Пит слезе долу и опипом хвана тялото на припадналия пазач, като го пренесе в машинното отделение и го остави легнал на пода. След това хвана Джордино за китката и го измъкна навън.

— Ръцете ти са като варени джолани — каза Джордино.

— Трябваше да ги опека, когато свалях веригата от горещата тръба — отвърна му Пит в същия тон.

— Да ги превържем с нещо!

— Няма време! — вдигна той изранените си ръце. — Да се измъкваме от кашата, която забъркахме. Няма да трае дълго. Гостите на Масар скоро ще започнат да се оплакват от топлината, по-специално жените, облечени с по-затворени рокли. Ще изпрати хора да видят какво става и ще открият, че сме избягали.

— Тогава е време да напуснем изискано и дискретно.

— Дискретно във всички случаи! — отбеляза Пит, който бе излязъл на външната палуба, която водеше към кърмата на яхтата. През прозорците на салона се виждаха хора, пиейки и разговаряйки във вечерно облекло, безразлични към изтезанията на Пит и Джордино, които лежаха почти под тях долу в машинното отделение.

Той направи знак на Джордино да го последва и те тръгнаха по страничната палуба, надничайки през вратите на отворените каюти, докато стигнаха стълбата. Скриха се в сянката зад стъпалата и започнаха да оглеждат горната палуба. Силно осветена, контрастираща на черното небе, тя изглеждаше като бял килим дневна светлина. Точно там, на горната палуба над главния салон, забелязаха частния хеликоптер на Масар. Той стоеше изоставен, без пазачи наоколо.

— Нашата каляска чака — каза Пит.

— Уморените отплават — съгласи се Джордино. — Ако французинът знаеше, че ще бъде забавляван от двама стари военни пилоти, той никога не би ги допуснал до яхтата си.

— Неговото недоглеждане е нашата съдба — махна Пит с ръка.

Той се покачи по стълбата на горната палуба и внимателно огледа всяко ъгълче за евентуални признаци на живот. Няколкото мъже, които забеляза да се разхождат из каютите си, изобщо не проявяваха интерес какво става навън. Продължи да се движи внимателно по палубата. Достигна хеликоптера и отвори вратата на кабината. В това време Джордино развърза въжетата, които крепяха машината за пода и последва Пит в кабината, като се настани на дясната седалка.

— Я да видим с какво разполагаме — подхвърли Джордино, изучавайки бордните прибори.

— Последен модел двутурбинен „Екюрей“ — френско производство — отговори Пит. — Не мога да ти кажа коя модификация, но това не е важно, пък и нямаме време да превеждаме всички подробности.

Точно две минути бяха необходими на Пит да пусне двигателите, да освободи спирачките и да задвижи роторните перки за издигане. Като всички пилоти, на него не му беше нужно да разчита френските надписи и приборите, той знаеше за какво служи всеки един. Те бяха универсални и не му създаваха никакви проблеми.

Един човек от екипажа на яхтата се появи и загледа с любопитство към кабината на хеликоптера. Джордино му махна усмихнат от прозорчето и той си остана там, без да прояви някаква тревога.

— Този приятел не може да определи кои сме — каза Джордино.

— Има ли оръжие?

— Не, но неговите приятелчета, застанали до стълбите, не изглеждат твърде дружелюбни.

— Време е да се махаме.

— Всички прибори работят нормално — докладва Джордино.

Пит нямаше за какво да се бави повече. Той си пое дълбоко дъх и отлепи хеликоптера на малка височина от палубата, преди да насочи машината и да я форсира за полет. Веднъж овладял хеликоптера, Пит се издигна на 10 метра, насочи го напред и пое курс към долното течение на реката.

— Накъде се отправяме? — попита Джордино.

— Към мястото, където Руди откри, че утайките замърсяват реката.

— Не сме ли объркали посоката? Ние открихме токсичното вещество на около 100 километра в обратната посока.

— По-добре е да не разлайваме кучетата. Веднага щом бъдем на безопасна дистанция от Гао, ще поема на юг, ще заобиколя през пустинята и отново ще съм на 30 километра от реката.

— Защо не кацнем на летището да вземем Руди и да се измъкнем от тази адска страна?

— По определен брой причини — обясни Пит, — за да прелетим повече от 200 километра. Второ: Масар и неговото протеже Казим ще изпратят своите изтребители и ще ни принудят или да кацнем, или ще ни взривят във въздуха. И това може да стане следващите петнадесет минути. Трето: Казим смята, че сме само двама. Разстоянието, което оставяме между нас и Руди, ще му даде по-голям шанс да се спаси с пробите.

— Това сега ли ти светна, или беше плод на дълбоки терзания? — подхвърли саркастично Джордино.

— Считай го като резултат от дългото ни приятелство и съжителство! — отговори Пит в същия тон.

— Ти да не си прослушван за цирков жонгльор? — изрече сухо Джордино.

— Аз те измъкнах от парната баня и от дяволската яхта, нали?

— За това сега летим през средата на пустинята Сахара, докато останем без гориво. След това ще тръгнем пешком през най-голямата пустиня в света, за да търсим токсичното вещество, което познаваме, но не знаем къде се намира, докато грохнем или ни заловят части от малийските военновъздушни сили, за да ни подложат на мъчения, ако не сме умрели преди това.

— Действително не ти липсва талант за художник на апокалипсиса!

— Тогава остави ме на мира!

— Достатъчно! — отсече Пит. — Веднага щом установим местоположението на замърсяването, ще се отървем от хеликоптера.

— Как, като го потопим в реката? — изгледа го Джордино.

— Ти вече имаш закалка!

— Никакво топене повече в тази шибана река — никакво! — Той поклати глава отрицателно. — Ти си по-смахнат от Уди кълвача.

— Всяка дума е добродетел, всяко движение — сюблимно — подхвърли Пит шеговито и след това съвсем сериозно добави: — Всеки малийски самолет може да ни засече във въздуха. Ако подпалим хеликоптера над реката, те няма да имат отправна точка, откъдето да ни издирват. В такъв случай там където ще бъдем, на север в пустинята, в търсене на токсичния замърсител, Казим едва ли би се сетил да ни търси.

— Измъкна се! — каза Джордино. — Това ти е хубавото.

Пит се наведе и извади картата, закачи я пред себе си и каза:

— Поеми контрола, докато уточняваме курса.

— Разбира се — отвърна с разбиране Джордино, поемайки управлението на хеликоптера.

— Издигни машината до 100 м височина, задръж курса над реката за пет минути и след това направи завой на 260 градуса.

Джордино следваше инструкциите на Пит и изравни височината на 100 метра, преди да погледне надолу. Под него се намираше реката.

— Хубава работа — звездите ли се отразяват във водата или аз не мога да видя къде, по дяволите, отиваме?

— Следвай само тъмните сенки на хоризонта, след като направиш завоя. Ние не искаме да се забием в някоя скала.

Само двадесет минути бяха изминали от техния преход над Гао, преди да се отправят в желаната от тях посока. Бързият хеликоптер на Масар се носеше в нощното небе като фантом — невидим, без навигационни светлини, с Джордино на щурвала, докато Пит извършваше навигацията. Пустинята под тях беше безлична и равна, тук-там изникваха сенките на малки скали или пясъчни възвишения. Това бе почти контраст, тъй като черните води на река Нигер се появиха отново.

— Какви са тези светлини пред борда? — попита Джордино.

Пит не се помръдна, гледайки картата.

— От коя страна на реката?

— От северната.

— Трябва да е Бурем, малък град, който отминахме с яхтата, малко преди да навлезем в замърсените води на реката.

— Къде искаш да се потопим?

— В горното течение на реката, точно където няма резиденти с остър слух.

— Някаква специална причина да бъдем на това място? — попита още веднъж Джордино.

— Днес е събота вечер. Защо да не отидем до града и да проверим дали са започнали да ни търсят?

Джордино сви устни, искаше му се да каже нещо, но се отказа и концентрира вниманието си върху управлението на хеликоптера. Приближавайки средата на реката, той намали газта, снижи машината и бавно започна да се подготвя за потапянето й.

— Приготви ли спасителния пояс?

— Никъде не мърдам без него! — отвърна Пит — Снижавай още.

Два метра над водата Джордино изключи двигателите, затвори резервоара за гориво, изключи и електричеството. Машината на Ив Масар запърха като ранена пеперуда във водата и започна много бавно да потъва. В това време Пит и Джордино вече бяха скочили в реката и плуваха към брега. Никой не видя, нито чу как потъна хеликоптерът.