Грег Беър
Радиото на Дарвин (90)

90.
Кумашка област, Източен Вашингтон

Юни

— Ще го наречем празненството на Прекрасния нов вид — предложи Уендъл Пакър още от вратата и подаде на Кайе букет рози. Оливър Мъртън го следваше с луксозна бонбониера и широка усмивка. Огледа любопитно вътрешността на караваната.

— Къде е малкото чудо?

— Спинка — отвърна Кайе и остави да я прегърнат. — Кой още идва?

— Уендъл, Оливър и Мария минаха контрабанда — рече Ейлийн Рипър. — Но виж още кой е тук…

И посочи към прашния пикап, паркиран под сянката на дъба. Кристофър Дикън тъкмо слизаше от предната врата. Взе си патериците от Мария Кьониг и се обърна към караваната. Единственото му зрящо око срещна погледа на Кайе и за миг й се стори, че ще се разплаче. Но той вдигна една от патериците, размаха я за поздрав и се усмихна.

— Ама че е неравно тук — чу го да се оплаква.

Кайе изтича и го прегърна. Ейлийн и Мич застанаха зад нея.

— Стари приятели? — попита Ейлийн.

— По-скоро сродни души — обясни Мич. Радваше се, че вижда Кристофър, но не можеше да потисне глождещата го мъжка ревност.

 

 

Всекидневната бе твърде тясна, за да ги побере, така че Уендъл седна на канапето в хола, откъдето участваше в разговора. Мария и Оливър се бяха настанили на кушетката под прозореца. Кристофър седеше в синия фотьойл, Ейлийн бе опряла ръка на рамото му. Мич влезе от кухнята с букети цветя в едната ръка и шампанско в другата. Оливър му помогна да раздаде чашите.

— От летището ли го взе? — попита Мич.

— Да, в Портланд — кимна Оливър. — Там няма кой знае какъв избор.

Кайе донесе Стела Нова, облечена в розов гащеризон, и я сложи на масичката. Бебето беше будно. Очите му щъкаха из стаята, от ъгълчето на устата му потече слюнка.

Кристофър се беше облещил в детето, сякаш виждаше призрак.

— Кайе… — заговори той разтреперано.

— Нищо не казвай — рече тя и го докосна по белега на ръката.

— Само това, че съм горд, задето съм тук с теб и Мич.

— Шшшт — сгълча го Кайе. — Ти беше с нас от самото начало.

Кристофър се засмя.

— Благодаря ти.

— На колко е? — пошепна Ейлийн.

— На три седмици — отвърна Кайе.

Мари се пресегна и пъхна пръст в ръчичката на Стела. Бебето я стисна силно и я придърпа към себе си.

— Има си го рефлекса — кимна със знаещ вид Оливър.

— О, я млъкни — сряза го Ейлийн. — Тя е още бебе, Оливър.

— Да, но изглежда толкова…

— Красива! — настоя Ейлийн.

— Различна — не се предаваше Оливър.

— Засега не виждам големи разлики — опита се да защити дъщеря си Кайе.

— Ние също сме различни — подчерта Мич.

— И двамата изглеждате много добре, дори със стил — засмя се Мария. — Голям хит ще станете, като ви покажат в някое модно списание. Малката хубава Кайе…

— И грубоватият красив Мич — добави Ейлийн.

— С олющени бузи — довърши вместо тях Кайе и всички се разсмяха. Стела се размърда и изчурулика нещо. Те млъкнаха и я загледаха. Стела огледа гостите един по един — отделяше на всеки по няколко секунди внимание. Накрая погледът й се спря на Мич и тя му се усмихна. Мич почувства, че бузите му поруменяват. Последните късчета от маската бяха паднали преди осем дни.

— Леле майчице! — възкликна неочаквано Оливър.

По бузките на Стела Нова трептяха златисти оттенъци, зениците, й лекичко се разшириха, орбиталните й мускули придърпаха клепачите встрани.

— Сега ще ни даде първия урок как се говори — обяви гордо Кайе.

— Тя е изумителна — кимна Ейлийн. — Не съм виждала толкова хубаво бебе.

Оливър помоли за разрешение да се приближи и да разгледа бебето.

— Отблизо очите й изглеждат съвсем нормални — отбеляза той.

— Оливър смята, че следващите човеци трябва да приличат на извънземни от НЛО — рече Ейлийн.

— Извънземни? — попита обидено Оливър. — Не съм твърдял подобно нещо, Ейлийн.

— Тя има съвсем човешки вид — рече Кайе. — Не виждам някакви съществени разлики. Стела е наше дете.

— Разбира се — потвърди Ейлийн и се изчерви.

— Има много сладко носле — рече Оливър. — Толкова нежно, и същевременно разширено в основата. И очертанията… знаете ли, сигурен съм, че ще е голяма красавица.

Стела го разглеждаше сериозно, после бавно отмести глава, сякаш бе изгубила интерес. Опита се да открие Кайе.

— Мама — произнесе, след като я зърна.

— О, Божичко! — възкликна Оливър.

 

 

Уендъл и Оливър отидоха с колата до супермаркета да купят сандвичи. После всички ядоха на малката масичка за пикник зад караваната. Следобедът бе приятно прохладен. Кристофър не бе казал почти нищо — от всички той бе най-мълчаливият. Седеше малко встрани от другите и отхапваше от сандвича.

Мич седна до него в тревата и каза:

— Стела заспа. Кайе е при нея.

Кристофър се усмихна, отпи от чашата и попита:

— Знаеш ли какво ме накара да дойда чак тук?

— Хайде, да чуем.

— Изненадах се, че Кайе не ми се сърди.

— Изживяхме толкова много промени. В началото наистина смятахме, че си ни изоставил.

— Аз също преживях много промени. Сега се опитвам да върна нещата по местата им. Вдругиден заминавам за Мексико. Енсенда, на юг от Сан Диего. Съвсем сам.

— Не е ли почивка?

— Ще събирам сведения за латерална трансмисия на стари ретровируси.

— Това са глупости — махна с ръка Мич. — Измислиха ги, за да намират занимание на Работната група.

— Напротив, това е нещо съвсем реално. Петдесет случая досега. Марк не е чак такова чудовище.

— Не съм съвсем сигурен в това. — Мич се загледа мрачно в тревата.

— Според мен обаче причината не е само във вируса, който са открили. Преглеждах старите архиви за Мексико. Намерих подобни случаи отпреди трийсет години.

— Дано успееш да ги изясниш.

Кайе се появи на вратата на караваната. Мария й подаде сандвич и тя се присъедини към Мич и Кристофър.

— Харесва ли ти нашата морава?

— Той отива да търси мексикански болести — каза Мич.

— Мислех, че си напуснал Работната група.

— Така е. Това са действителни случаи, Кайе, но не мисля, че са свързани с АЧЕРВ. Напоследък имахме толкова много изненади — херпесът, Ъпщайн-Бар. Предполагам, че сте чели бюлетина на ЦКБ за анестезията.

— Нашата докторка го беше чела.

— Без него най-вероятно щяхме да изгубим Стела — добави Кайе.

— Все повече АЧЕРВ-бебета се раждат живи. Огюстин ще трябва да намери някакъв начин да се справя с това. Искам просто да изясня някои странични въпроси и за целта трябва да отида в Мексико. Всички случаи са оттам.

— Смяташ, че е някакъв друг източник? — попита Кайе.

— Ще открия на място. Вече мога да вървя, макар и със затруднения. Наех си помощник.

— Но как? Ти не си богаташ.

— Получих стипендия от един богаташ от Ню Йорк.

Мич го погледна ококорено.

— Да не е Уилям Дейни?

— Същият. Оливър и Брок се опитват да предизвикат журналистическо разследване. Смятат, че бих могъл да събера солидни доказателства. Вярвам, че от тази работа ще излезе нещо. Особено след като видях вашата Стела… Стела Нова. Тя ми вдъхна нови надежди.

Към тях се приближиха Уендъл и Мария. Уендъл извади едно списание и го подаде на Кайе.

— Това сигурно ще те заинтересува.

Тя погледна корицата и се разсмя. Беше копие на „Уиърд“. На снимката имаше свито като въпросителна бебе. Отдолу с големи жълти букви бе изписано:

„ЧОВЕК 3.0: НЕ Е ВИРУС, МОЖЕ БИ УСЪВЪРШЕНСТВАН МОДЕЛ?“

Оливър се присламчи към тях.

— И аз го видях — похвали се той. — От „Уиърд“ май не дават пукната пара за становището на Вашингтон. Оттам пък новините са от мрачни по-мрачни.

— Зная — въздъхна уморено Кайе.

— Има и нещо по-обнадеждаващо. Брок каза, че „Нейчър“ и „Нешънъл Джеографик“ ще публикуват статията му за Инсбрукското разследване. Ще го направят едновременно, след половин година. Вътре е споменал и за изследванията ви върху АЧЕРВ, макар основната тема да са неандерталците. Кристофър каза ли ви за Дейни?

Кайе кимна.

— Всичко, което искаме от Кристофър, е да проследи източника на вируса в Мексико.

— Ще го направи — каза Мич. — Той пръв тръгна по тази следа, още преди Кайе.

 

 

Гостите си събираха багажа за дългия път през северните територии на резервата. Мич помогна на Кристофър да се настани на седалката до шофьора, после двамата си стиснаха ръцете. Докато Кайе се прегръщаше с другите, стиснала в една ръка Стела, той забеляза пикапа на Джек да се приближава по прашния път.

Сю не беше с него. Спирачките на пикапа изскърцаха на площадката пред караваната. Джек отвори вратата, но не слезе. Мич се приближи към него.

— Как е Сю?

— Държи се още — отвърна Джек. — Чембърс не може да й дава никакви лекарства. Доктор Галбрейт я наглежда. Стоим и чакаме.

— Може ли да я видим?

— Не е в настроение. Скара ми се. Може би утре. Ако приятелчетата ти са готови, ще ги прекарам по обратния път.

— Благодарни сме ти, Джек.

Джек премигна и завъртя глава.

— Снощи е имало таен съвет — рече той. — Онази, каюската, пак се е заяла с нас. Неколцина работници от казиното са сформирали малка група. Направо са пощурели. Казват, че тази карантина ще ни изпразни джобовете. Въобще не щат да ме слушат. Казаха, че съм бил предубеден.

— Какво можем да направим?

— Сю ги нарече луди глави, но и да са такива, имат си кауза. Исках само да те уведомя. Трябва да сме подготвени. Сега да тръгваме.

Мич и Кайе помахаха на приятелите си. Стъмваше се и Кайе внесе Стела вътре. Време беше да я нахрани и да й смени пелените.

Още щом влязоха, Кайе го погледна въпросително.

— Какво ти каза Джек?

Мич й предаде накратко.

— Дали и ние да не си приготвим багажа? — попита тя.