Грег Беър
Радиото на Дарвин (45)

45.
Националният здравен институт, Бетезда

На летището в Балтимор я очакваше непретенциозен кафяв понтиак без правителствени номера. Беше прекарала три часа в телевизионно студио и още шест на борда на самолета.

В колата седяха двама агенти на Сикрет Сървис — един отпред и един отзад. Кайе се настани отзад. По средата седна Фара Тиги, новоназначената й помощничка. Тиги бе няколко години по-млада от Кайе, русокоса, с приятно широко лице, искрящи сини очи и закръглен ханш.

— Имаме четири часа до срещата с Марк Огюстин — припомни тя.

Кайе кимна. Мислите й бяха другаде.

— Помоли ме да уредя среща с две от бременните майки в НЗИ. Не съм сигурна, че ще успеем днес с всички задачи.

— Ще се справим — успокои я Кайе. — Не бери грижа.

Тиги я погледна и въздъхна.

— Първо ме откарай в клиниката.

— Чакат ни още две телевизионни интервюта…

— Ще ги пропуснем — заяви Кайе. — Искам да разговарям с госпожа Хамилтън.

От паркинга Кайе тръгна по коридора към Десети корпус. По пътя Тиги я бе запознала накратко със събитията от предния ден. Ричард Браг бил прострелян на няколко места в гърдите, докато излизал от къщата си в Бъркли. Починал на място. Арестувани били двама заподозрени, съпрузи на жени, бременни с иродови бебета в първия стадии. Мъжете били заловени няколко пресечки по-нататък, пияни, в кола, на пода на която се въргаляли кутии от бира.

По заповед на президента агенти на Сикрет Сървис щяха да охраняват всички ключови лица в Работната група.

Госпожа К., както бе известна майката на първия износен второстадиен плод в Северна Америка, все още била в болницата в Мексико Сити. Тя емигрирала в Мексико от Литва през 1996, но в периода деветдесета-деветдесет и трета била на работа в Азербайджан. В момента я лекували за шок и — според медицинския доклад — активна себорея на лицето.

Мъртвият плод бил транспортиран до летището и щял да пристигне още утре в Атланта.

Луела Хамилтън току-що бе приключила с леката вечеря и седеше на стола до прозореца, загледана към малката градина под сградата. Делеше стаята с още една бъдеща майка, която в момента бе откарана на преглед. На разположение на Работната група имаше общо осем бременни жени.

— Изгубих моето бебче — бяха думите, с които посрещна Кайе. Тя заобиколи леглото, наведе се и я прегърна.

Тиги стоеше на вратата и ги гледаше.

— Просто е излязла една нощ — продължи госпожа Хамилтън, без да сваля очи от Кайе. — Нищо не съм почувствала. Краката ми бяха мокри, имаше съвсем малко кръв. Бяха поставили датчик на корема ми и той задейства алармата. Събудих се, когато влязоха сестрите. Дори не ми я показаха. После дойде преподобният Акърли. Беше много мил.

— Съжалявам — каза Кайе.

— Преподобният ми каза за другата жена в Мексико — онази, с второто бебе…

Кайе поклати съчувстващо глава.

— Страх ме е, Кайе.

— Съжалявам, че не бях тук.

— Е, ти не си моят доктор, нали?

— Непрестанно мислех за теб. И за другите. — Кайе й се усмихна. — Но най-вече за теб.

— Ами да, нали съм черна и лесно се запомням — рече с мрачен хумор госпожа Хамилтън. — Говорих с мъжа си по телефона. Днес ще мине да се видим, но пак ще сме разделени със стъкло. Обещаха да ме пуснат, след като се роди детето, а сега казаха, че искали да ме задържат още. Казаха, че пак съм щяла да забременея. Знаели го със сигурност. Моят мъничък бебчо Исус. — Тя се разплака. — И какво ще правя сега? Не съм била с никой друг освен с мъжа си! Кълна ти се!

Кайе я стисна за ръката.

Всичко е много объркано…

— Искам да помогна, а семейството ми е в ужасни затруднения. Кайе, мъжът ми е като пощурял. Защо умните глави не измислиха нещо по-добро? — Тя се обърна към прозореца с насълзени очи. — Ти нали имаше достатъчно време да помислиш? Кажи ми какво става?

— Все още и ние не сме наясно — отвърна Кайе. — Мисля, че това е знак.

— От Господ Бог?

— Отвътре — рече Кайе.

— Ако е от Бога, значи ще измрат всички малки Исусчета освен едно — въздъхна госпожа Хамилтън. — Шансовете ми не са големи.

— Ненавиждам се — призна Кайе, докато двете с Тиги бързаха към кабинета на доктор Липтън.

— Защо? — попита Тиги.

— Че не бях тук.

— Не можеш да си навсякъде.

Липтън беше на съвещание, но го прекъсна, за да поговори с Кайе. Влязоха в нейния кабинет, където имаше множество стелажи и компютър.

— Снощи й направихме скенер и проверихме хормоналните й нива. Беше изпаднала в истерия. Въобще не е почувствала помятането. Плодът е с класически иродови признаци. — Липтън им подаде няколко снимки. — Ако това наистина е болест, тя е дяволски добре организирана. Псевдоплацентата не се различава особено от нормалната плацента, само дето е значително смалена. При амниона обаче има съществени различия. — Липтън посочи окръглен процес в единия край на сбръчкания и смален амнион, който не беше излязъл с плацентата. — Не зная как бихте го определили, но на мен ми прилича на малка фалопиева тръба.

— А другите жени в програмата?

— Две ще пометнат до няколко дни, останалите през следващите две седмици. Гледам да им създам нормални условия и да се срещат с всякакви хора, стига да не са мъже. Въпреки това са ужасно нещастни. Все пак се съгласиха да останат под наше наблюдение.

— Никакви мъжки контакти?

— Никакви — потвърди Липтън. — По заповед на Марк Огюстин. Някои от жените го понасят доста лошо. Не мога да ги виня.

— Сред тях има ли по-заможни? — неочаквано попита Кайе.

— Не. — Липтън се засмя мрачно. — Излишно беше да питаш.

— Омъжена ли сте, доктор Липтън? — попита с официален тон Кайе.

— Разведена преди половин година. А ти?

— Вдовица.

— Значи сме късметлийки.

Тиги почука с показалец часовника. Липтън я погледна озадачено, после се сети.

— Съжалявам, ако ви задържам. Всъщност мен също ме чакат.

Кайе отново посочи снимките на плацентата и амниона.

— Какво искаше да кажеш с това, че болестта била дяволски добре организирана?

Липтън се облегна на един от стелажите.

— Занимавала съм се с тумори, каверни, капсулирани процеси и всякакви други ужасни болести, които разяждат телата ни. Зад това нещо със сигурност се крие организация. Преподреждане на кръвната плазма, промяна на клетките. Амниотичният сак е високоспециализиран орган, но различен от нормалния при хората.

— Според теб не е дело на болестта, така ли?

— Не казвам такова нещо. Последиците са усукване, болка, страдание и аборт. Плодът от Мексико… — Липтън поклати глава. — Не зная как точно да го характеризирам. Това е нова болест, ужасно изобретателна.