Метаданни
Данни
- Серия
- Дарвин (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Darwin’s Radio, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015-2016)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Грег Беър
Радиото на Дарвин
Американска, първо издание
Greg Bear
Darwin’s Radio
The Ballantine Publishing Group
Превод: Юлиян Стойнов
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева
Формат 84/108/32
Печатни коли 28
ИК „БАРД“ ООД, 2003
ISBN 954-585-408-1
История
- — Добавяне
57.
Балтимор
Дикън се срещна с Кайе точно в десет в бюфета на „Америкол“. Началото на конференцията бе определено за шест, в последния момент към посетителите бяха добавени вицепрезидентът и научният съветник.
Дикън изглеждаше ужасно. Не беше мигнал цяла нощ.
— Сега е моят ред да съм баскетболен кош — оплака се той. — Мисля, че дебатите приключиха. Вече сме вън от играта. Не ни остава друго, освен да викаме колкото ни глас държи, но се съмнявам някой да ни чуе.
— А къде остана истинската наука? — попита Кайе. — Нали се опитваше да изясниш нещата около намесата на херпес-вируса.
— АЧЕРВ мутира — отвърна Дикън и започна да удря ритмично с пръст по масата.
— Това вече ти го обясних.
— Да беше успяла да докажеш, че е мутирал преди много време. Това е само един човешки ретровирус, доста старичък, с бавен, но доста хитър начин за възпроизвеждане.
— Кристофър…
— Ще имаш възможност да се изкажеш — прекъсна я Дикън, допи кафето и се надигна от масата. — Не го обяснявай на мен. На тях го обясни.
Кайе го погледна ядосана и учудена.
— Изглежда си си променил мнението.
— Започнах с търсенето на един вирус. Твоите статии, работата ти подсказваха, че зад него може да стои нещо друго. Това се нарича погрешна следа. Работата ни е да дирим доказателства, а когато са неоспорими, трябва да забравим личните си предпочитания.
— Все пак искам да ми кажеш, че всичко е заради науката. Кажи ми, че си се обадил на Мич след първата ни среща в Сан Диего.
— Не съм.
— И защо?
Дикън я погледна.
— След снощните събития на Капитолия чувствата ни нямат никакво значение, Кайе.
— Така ли?
— Не мога да представя на Огюстин човек като Мич и да твърдя, че в него се крие решението на нашия проблем. Мич разполага с интересна информация, но тя само доказва, че АЧЕРВ е с нас от много време.
— Той повярва и на двама ни.
— По-скоро повярва на теб — каза Дикън. Не смееше да я гледа в очите.
— И това ли те накара да промениш мнението си?
— А теб? Дори не мога да се изпикая, без някой да докладва, че съм ходил в кенефа. А ти — ти вкара Мич в апартамента си.
Кайе сви устни.
— Огюстин ли ти каза, че съм спала с Мич?
Дикън остана невъзмутим.
— Мразя тези гадости като всички нормални хора. Но изглежда, няма друг начин!
— Според кого? Според Огюстин?
— Огюстин също се опари. Ние сме в криза. За Бога, Кайе, трябваше вече да си дадеш сметка за това.
— Никога не съм твърдяла, че съм светица, Кристофър! Не вярвах обаче, че ще ме изоставиш, след като ти ме забърка в тази каша.
Дикън сведе глава и въздъхна.
— Надявах се да бъдем партньори.
— Партньори в какво, Кристофър?
— Виждах в теб… интелектуален събеседник.
— И приятелка?
За миг лицето на Дикън придоби изражението на малко момченце, което са хванали натясно. Кайе въздъхна. Нямаше смисъл да му се сърди — очевидно просто не бе оценила дълбочината на чувствата му.
— Никога не си ми признавал, че изпитваш нещо повече от любопитство — каза тя.
— Защото съм муден и не обичам да разкривам това, дето ми е на душата — отвърна Дикън. — Не мога да те виня, че не си се досетила.
— Но те нараних с това, че избрах Мич.
— Не мога да отрека, че ме заболя. Което не повлия на научната ми преценка.
Кайе поклати глава.
— Какво можем да спасим сега?
— Иди да представиш доказателствата си. Не вярвам обаче да са чак толкова необорими — Той се обърна и излезе от бюфета.
Кайе отнесе чинията и чашата си до шубера. След това си погледна часовника. Трябваше да поговори с Луела Хамилтън. Би могла да отскочи до НЗИ и да се върне навреме.
Обади се на охраната и поръча кола.