Серия
Дарвин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darwin’s Radio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015-2016)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Грег Беър

Радиото на Дарвин

 

Американска, първо издание

 

Greg Bear

Darwin’s Radio

The Ballantine Publishing Group

 

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „БАРД“ ООД, 2003

 

ISBN 954-585-408-1


70.
Националният здравен институт, Бетезда

5 май

Доктор Таня Бао, директорката на Националния институт за детско здраве и човешко развитие, посрещна Дикън пред входа на централната сграда и го покани да влезе. Дребничка, елегантно облечена, със спокойно лице, по което не можеше да се съди за възрастта й, с тъничък нос и засмени устни, Бао би могла да е към четирийсетгодишна, но всъщност беше на шейсет и три. Вървеше забързано.

— Някога Националният институт беше отворен за всички — каза тя. — А сега сме заобиколени от въоръжени до зъби войници, които следят всяка наша стъпка.

Дикън повдигна рамене да покаже, че нещата са излезли извън контрол.

— Дойдох тук, за да слушам — каза той. — От мен се иска да запозная с мнението ви доктор Огюстин, но не мога да гарантирам неговото съгласие.

— Кристофър, какво е станало? — попита Бао. — Защо се инатят толкова? Слепи ли са за очевидното?

— Ти си много по-опитен чиновник от мен — отвърна Дикън. — Зная само това, което виждам и което казват по новините. А това, което виждам, е непоносимият натиск от двете страни. Групите за създаване на ваксина досега удрят на камък. Марк е готов на всичко, независимо от общественото мнение. Той иска да съсредоточим всичките си усилия в борбата срещу нещо, което според него е само особено заразна болест. За момента единственият рационален избор е абортът.

— Което според него… — повтори озадачено Бао. — А според теб коя е истината?

Вече беше лято, топло и влажно, добре познато, дори приятно за Дикън, защото му припомняше Африка, а той предпочиташе да е там, отколкото да се занимава с тази каша. Пъхнаха се под обезопасителните жълти ленти и се озоваха в Десети корпус.

Преди около два месеца в живота на Дикън настъпи неочакван и неприятен обрат. Осъзнаването, че някаква скрита досега част от него е в състояние да въздейства върху научната му преценка, да го държи в постоянно потиснато настроение, което не му бе присъщо, започна да го разяжда отвътре като червей. По някакъв начин той успя да съхрани външно спокойствие и да продължи да изпълнява задълженията си в Работната група, но знаеше, че няма да издържи още дълго.

— Аз вярвам в работата — каза той високо, сякаш отговаряше на някакъв вътрешен диалог.

Оттеглянето от Кайе Ланг, отказът да й окаже поддръжка в момент, когато бе изложена на атаките на останалите, начело с Джаксън, сега му се струваха непростима и неразбираема грешка. С всеки ден съжаляваше все повече за постъпката си, за това колко лесно бе допуснал да бъде прекъсната връзката между тях.

Качиха се на асансьора за седмия етаж, свиха наляво и се озоваха пред неголяма зала за срещи и съвещания по средата на дълъг, боядисан в бежово и розово коридор.

Бао влезе вътре и седна.

— Кристофър, познаваш Анита и Престън, нали?

Те го поздравиха с радостни усмивки.

— Боя се, че не ви нося добри новини — почна той, след като се настани до Престън Микър, специалист по неонатален растеж.

— Огюстин продължава ли да натиска за РУ-486? — попита Микър направо.

— По-скоро да го защитава — отвърна Дикън. — Но той няма друга алтернатива. Специалистите по ретровируси от ЦКБ са съгласни с теорията за активизирането и преустановяването.

— Децата като носители на непознати заболявания? — попита Микър и стисна презрително устни.

— Съществуват множество данни в подкрепа на това становище. Като се има предвид и вероятността повечето от новородените да са с малформации.

— Това все още не се знае — прекъсна го Хауз, заместник-директорката на Националния институт за детско здраве, и човешко развитие. Хауз бе назначена отскоро на този пост: напоследък всички ключови позиции, свързани с изследванията върху АЧЕРВ се оказваха доста ветровити. Дикън с мъка си спомни, че Кайе Ланг бе първата, която подаде оставка.

— Този въпрос не подлежи на обсъждане — обяви уверено Дикън, защото на всички вече бе известно, че досега нито една заразена с АЧЕРВ майка не бе родила нормално дете. — От двестате наблюдавани, повечето имат сериозни деформации. И всичките са мъртвородени. „Но невинаги деформирани“ — припомни си той.

— Ако президентът даде съгласие за стартирането на национална кампания в подкрепа използването на РУ-486 — заговори Бао, — имам съмнения, че ЦКБ в Атланта ще остане още дълго отворен. Жителите на Бетезда са интелигентни хора, но не бива да забравяме, че сме в една от най-религиозните области на страната. Кристофър, вече имах честта къщата ми да бъде обсадена от демонстранти. Сега живея заобиколена от охрана.

— Мога да те разбера.

— Така де, но дали и Марк ще ме разбере? Не ми отговаря, като го търся по телефона, нито на писмата.

— И докъде могат да стигнат протестиращите? — добави разтревожено Хауз, която не сваляше от него разтревожен поглед.

Бао се надигна, взе един бял маркер и бързо изписа: „Два милиона първостадийни иродови аборта до края на миналия месец. Болниците са претъпкани.“

— Ходих в тези болници — рече Дикън. — Нали това ми е работата.

— Освен това посещаваме и тукашни пациенти — продължи малко раздразнено Бао. — Само в тази сграда имаме триста бъдещи майки, носителки на АЧЕРВ. С някои от тях се срещаме всеки ден. Ние не сме изолирани, Кристофър.

— Съжалявам — рече Дикън.

Бао кимна.

— До момента са потвърдени седемстотин хиляди второстадийни иродови бременности. Тук статистиката започва да буксува — ние не знаем какво всъщност се случва. Къде са отишли всички останали? А може би просто не съобщават на властите? Марк знае ли за това?

— Аз зная — отсече Дикън. — Което означава, че и Марк знае. Това е много чувствителен въпрос. Не искаме да признаваме колко знаем, докато президентът не обяви решението си във връзка с предложението на Работната група.

— Мисля, че мога да се досетя — подметна насмешливо Хауз. — Образованите и имотни жени си купуват РУ-486 на черния пазар или правят аборт в по-късен стадий на бременността. Никой не желае да докладва за подобни случаи на Работната група, защото законът забранява извършването на аборти. Сигурна съм, че Марк не би искал този проблем да стане достояние на обществото.

— Марк не разполага с контрол върху Сената — посочи Дикън. — Когато се опитва да им говори, те просто го игнорират. Всички знаем, че случаите на домашно насилие са се увеличили многократно. Много жени са прогонени от домовете си. Разводи, убийства дори. — Дикън млъкна, оставяйки ги да помислят върху последните думи. — Насилието срещу бременни също показва растеж. Някои жени дори прибягват до стерилизация, за да си нямат главоболия.

Бао натъжено поклати глава.

Дикън продължи:

— Много жени знаят, че най-лесният начин е да се прекъсне второстадийната бременност, преди да се появят страничните ефекти.

— Марк Огюстин и Работната група категорично отказват да ни опишат тези странични ефекти — спря го Бао. — По наши предположения става въпрос за лицеви кожни образувания и меланизъм и при двамата родители.

— А също плоско небце и носови деформации — добави Дикън.

— Но защо и бащите? — попита Бао.

— Нямам представа — отвърна Дикън. — Може би щяхме да знаем много повече, ако НЗИ не срещаше подобни затруднения в набиране и задържане на високоспециализиран персонал.

Бао припомни на Дикън, че никой от присъстващите няма нищо общо със спирането на клиничните изследвания на Работната група в тази сграда.

— Това го знам — отвърна Дикън. — Не казвам, че не съм съгласен. Всички бременни по правило прекъсват второстадийната бременност, освен най-бедните, тези, които не могат да си позволят лечение, а също и… вярващите…

— Кои? — повтори Микър.

— Вярващите.

— Вярващите в какво?

— В природата. В предположението, че на тези деца трябва да бъде даден шанс в живота, каквито и опасности да ги чакат.

— Огюстин, изглежда, не подкрепя това предположение. Защо? — попита Бао.

— Иродовият грип е болест. А срещу болестите се води борба.

„Колко още ще продължаваш така? — запита се той. — Да обясняваш на хората неща, в които вече не вярваш.“

— Кристофър, пак ще повторя — заяви Бао и поклати глава. — Ние не сме изолирани. Посещаваме всички акушеро-гинекологични заведения и хирургически клиники, срещаме се с жените, разговаряме с техните мъже. Необходим ни е рационален подход, който взема предвид всички гледни точки, всички тези проблеми.

— Марк се интересува само от медицинската страна на въпроса — отвърна твърдо Дикън. — Политическият аспект му е чужд. Но все пак — добави той, — живеем в опасни времена.

— Доста меко казано — отбеляза Микър. — Кристофър, според мен Белият дом е парализиран. Проклети да сте, ако в този момент си треперите за топлите местенца.

— Доколкото знам, самият губернатор на Мериленд подкрепя и участва в така наречения Щатски здравен бунт — осведоми ги Хауз. — Отдавна не бях виждала подобни религиозни изблици.

— Става въпрос по-скоро за граждански вълнения, а не за религиозни — поясни Бао. — Защото участва и китайската общност. Върнахме се на нивото на племенните съюзи.

Дикън огледа всички присъстващи. Клепачите му бяха натежали от умора.

— Всички ни боли — каза той. — Марк също носи своя кръст.

— Съмнявам се Марк да го боли толкова, колкото нещастните майки — почти прошепна Бао.