Грег Беър
Радиото на Дарвин (60)

60.
Ню Йорк

Мич се качи на влака за Олбъни и веднага бе посрещнат от миризмата на човешки тела, напечени от слънцето дрехи, дезинфектант и нагорещена пластмаса. Имаше чувството, че току-що е избягал от земята на приказките. Ентусиазмът на Дейни да приеме „новия член на семейството“ едновременно го забавляваше и плашеше.

Човешката раса бе напреднала толкова много, особено в науки като биологията, че тази нова и неочаквана форма на възпроизвеждане, на създаване нов вариант на вида, можеше да бъде потушена в самия зародиш, или контролирана и насочвана, като че ли ставаше въпрос за някаква научна игра.

Той се загледа през прозореца към малките градчета, младите гори, по-големите селища с мрачни складове и почернели, бълващи продукция заводи.