Серия
Дарвин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darwin’s Radio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015-2016)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Грег Беър

Радиото на Дарвин

 

Американска, първо издание

 

Greg Bear

Darwin’s Radio

The Ballantine Publishing Group

 

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „БАРД“ ООД, 2003

 

ISBN 954-585-408-1


8.
Лонг Айланд, Ню Йорк

Върху невисокия хълм се издигаше бяло-зелена къща в колониален стил, заобиколена от стари дъбове и тополи, както и от рододендроните, които Кайе бе посадила преди три години.

Тя се обади на Сол още от летището и получи съобщение от него. Бил в една лаборатория на техен клиент във Филаделфия и щял да се прибере късно вечерта. Наближаваше седем и вечерното небе над Лонг Айланд бе красиво както винаги. Пухкави облаци плуваха над сивата океанска мараня. Сред дъбовете пееха щурчета.

Кайе отключи вратата, изрита вътре куфарите, въведе кода и дезактивира алармата. В къщата миришеше на развалено и влага. Посрещна я Криксън, една от двете котки. Кайе я вдигна, почеса я по гръбчето и зад врата и се наслади на дружелюбното й мъркане. От Темин, другата котка, нямаше и следа. Вероятно бе излязла навън да ловува.

При вида на всекидневната сърцето й замря. Навсякъде бяха разхвърляни мръсни дрехи. На масичката за кафе имаше купчина картонени кутии от пици, друга подобна се мъдреше върху ориенталския килим. Върху голямата маса бяха нахвърляни изписани листа и откъснати от справочници страници. А кухнята направо вонеше, ето откъде идваше миризмата: в мивката гниеха стари зеленчуци, примесени с използвано кафе и найлонови пликове.

Сол пак му беше отпуснал края. И този път Кайе си бе дошла тъкмо навреме, за да почисти.

Първо отвори входната врата и всички прозорци.

 

 

Когато най-сетне свърши, си изпече една пържола и си направи зелена салата с дресинг; Докато отваряше бутилка червено вино, забеляза запечатан плик върху поставката до кафемашината. Остави виното да „подиша“ и разкъса плика. Вътре имаше цветна картичка с бележка от Сол:

„Кайе,

Най-сладка Кайе, обичам те, обичам те, обичам те и съжалявам. Липсваше ми и сигурно си личи из цялата къща. Недей да чистиш. Утре ще извикам Кейди да го свърши и ще й платя допълнително. Почивай си. Спалнята е недокосната. Лично се постарах.

Сол Лудия“

Кайе сгъна бележката и вдигна очи към рафтовете и чекмеджетата. Погледът й попадна върху прилежно подредена купчинка със стари списания, поставена, кой знае защо, върху дъската за рязане на месо. Тя вдигна най-горното. Под него се натъкна на втора бележка:

„Кайе…

Значи си надзъртала! Тези списания са нещо като опит за извинение. Много са интересни. Взех ги от «Вирион» и попитах Ферис и Фаракан Мкембе какво знаят за тях. Не искаха да ми кажат всичко, но мисля, че ще го откриеш вътре, точно както предсказвахме. Наричат го АЧЕРВ — активизиране на разпръснати човешки ендогенни ретровируси. В Мрежата не намерих нищо интересно, но в списанията има дискусия по въпроса.

С любов и обожание: Сол“

Без да знае защо, последните думи я накараха да се разплаче. Тя запрелиства списанията през сълзи, после ги остави на подноса до салатата и виното. Беше твърде изморена и изстискана. Отнесе подноса на масата пред телевизора и седна да се нахрани.

Преди шест години Сол бе спечелил малко състояние с патентоването на една особена разновидност на трансгенна мишка, на следващата година двамата се запознаха и се ожениха и той вложи всичките си пари в „Екобактер“. Родителите на Кайе също заделиха значителни средства малко преди да загинат при автомобилна катастрофа. Трийсет работници и петима административни служители изпълваха сега правоъгълната синя сграда в индустриалния парк на Лонг Айланд, където мереха сили или работеха рамо до рамо с десетина други биотехнически компании. Паркът бе само на четири мили от дома им.

Трябваше да се яви в „Екобактер“ най-рано утре следобед. Надяваше се нещо да забави Сол, за да има повечко време за себе си — имаше нужда да обмисли всичко и да се приготви, макар че дори мисълта за това я караше да потреперва. Тя отпи от виното, ядосана на обърканите чувства, които я изпълваха.

Всичко, което искрено желаеше на Сол, бе да е здрав и да продължава да се развива. Искаше отново да се върне мъжът, когото бе избрала за свой постоянен спътник, този, който я бе накарал да погледне на живота от друг ъгъл, беше я вдъхновявал, беше най-сигурният й партньор и опора в този непрестанно менящ се свят.

Докато преглъщаше късчета от пържолата, тя почна да прелиства съобщенията на вирионската дискусионна група. Бяха над стотина, съвсем малко от учени, повечето от дилетанти и студенти, бързащи да споделят мислите си във връзка с горещата новина.

Покапа масата със соса и пое дълбоко дъх.

Това наистина можеше да се окаже важно. Сол бе напипал нещо интересно. Оставаше неясно обаче докъде са стигнали изследванията, къде се провеждат, дали скоро ще бъдат публикувани и кой е пуснал слуха.

Взе подноса и тръгна към кухнята и тъкмо тогава зазвъня телефонът. Кайе описа пирует, като балансираше подноса на едната си ръка, и вдигна слушалката с другата.

— Добре дошла! — чу дълбокия развълнуван глас на Сол. — Скъпа пътешественичке! Исках да ти се извиня за бъркотията. Кейди не можа да дойде вчера. — Кейди бе домашната им прислужница.

— И аз се радвам, че се прибрах — рече тя. — Работиш ли?

— Накиснах се тук. Не мога да си тръгна.

— Липсваше ми.

— Не почиствай къщата.

— Не съм. Почти.

— Чете ли разпечатките?

— Да. Бяха скрити на рафта.

— Исках да ги прегледаш със сутрешното кафе, когато си свежа. Надявах се дотогава да разузная още. Ще се прибера утре сутринта в единадесет. Не бързай да ходиш в лабораторията.

— Ще те чакам — обеща тя.

— Личи, че си изморена. Тежък полет?

— Аха. Потече ми кръв от носа.

— Бедничката ми madhen — въздъхна той. — Ще мине. Радвам се, че си дойде. Ами Ладо?…

— Така и не разбрах — отвърна Кайе. — Нищо не каза до края.

— Разбирам. Наспи се, утре ще ти се реванширам. Очакват те изумителни новини.

— Значи си научил това-онова. Казвай де.

— Още не. Помъчи се още мъничко.

Кайе мразеше тези игри.

— Сол…

— Непреклонен съм. Освен това нямам потвърждение за информацията. Обичам те. — Той млясна слушалката за лека нощ и след продължителни сбогувания прекъснаха връзката едновременно. Сол не обичаше да му затварят телефона.

Кайе огледа кухнята, взе една кутия със салфетки и почна да бърше прах. Не искаше да чака Кейди. Когато свърши, се изкъпа, изми си косата, уви я с кърпа, облече любимата си раирана пижама и запали камината в спалнята на горния етаж. След това седна в поза лотос на леглото и остави топлите вълни, които лъхаха от камината, да успокоят тялото й. Вятърът навън се усилваше, зад пердетата проблесна далечна светкавица. Времето бързо се разваляше.

Кайе се сгуши под завивките и ги вдигна до брадичката си.

— Поне вече не ми е мъчно — промърмори тя поободрено. Криксън се присъедини към нея — развяваше пухкавата си опашка като знаме. Скоро дойде и Темин, беше мокър. Все пак се съгласи да го изтрие с нейната кърпа.

И за първи път, откакто се бе върнала, се почувства спокойна и уравновесена. „Нещастното малко момиче — каза си примирено. — Чака да се върне мъжът й. Чака да си дойде истинският й мъж.“