Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дарвин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darwin’s Radio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015-2016)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Грег Беър

Радиото на Дарвин

 

Американска, първо издание

 

Greg Bear

Darwin’s Radio

The Ballantine Publishing Group

 

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „БАРД“ ООД, 2003

 

ISBN 954-585-408-1

История

  1. — Добавяне

59.
Националният здравен институт, Бетезда

— Аз я пуснах — призна доктор Липтън. Седеше зад бюрото си. — Пуснах ги всичките. Шефът на клиничния център каза, че разполагаме с достатъчна информация и можем вече да прекратим изследванията.

— И просто… ги остави да си идат вкъщи? — попита изумено Кайе.

Липтън кимна.

— Кайе, разбери ме, бяхме престъпили всички човешки норми.

— Ами ако им е нужна помощ?

Липтън сведе поглед към бюрото.

— Предупредихме ги, че новородените ще имат тежки малформации и че едва ли ще оцелеят. Насочихме ги към съответните областни центрове. Ще поемем всички техни разноски, дори да има усложнения. Особено ако има усложнения.

— Те вземат ли РУ-486?

— По свой избор.

— Това не е разумно, Денис.

— Зная. Шест от жените настояха да го вземат. Искат да направят аборт. В този момент не можем да продължим.

— Ти каза ли им…

— Кайе, инструкциите ни са съвсем недвусмислени. Съществува ли и най-малка опасност плодът да увреди майката, предприемаме мерки за прекъсване на бременността. Аз подкрепям правото им на избор.

— Разбира се, Денис, но… — Кайе огледа кабинета, подредените по стелажите стъкленици с ембриони в различен стадий на развитие. — Не мога да повярвам.

— Огюстин ни помоли да спрем даването на РУ-486, докато не бъде изградено ясно становище по въпроса. Но нашият шеф каза, че ще поеме отговорността.

— Кои поискаха да вземат лекарството?

— Луела Хамилтън — отвърна Липтън. — Снабдихме я и тя обеща да ходи редовно на прегледи.

— Значи е свършено, така ли?

— Поне що се отнася до нас. Нямахме друг избор. Каквото и да правим, изложени сме на атаки. В такъв момент най-важни са пациентите. Всъщност днес получихме нови разпоредби от секретаря по здравни въпроси. Никакви препоръки и съвети за аборт, никакво разпространение на РУ-486. Измъкваме се сухи от водата.

— Нямам телефона и домашния адрес на Луела Хамилтън — каза Кайе.

— От мен няма да го получиш. Тя има право на спокойствие. — Липтън я погледна. — Кайе, не преминавай границата.

— Мисля, че всеки момент ще ме прокудят отвъд нея. Благодаря ти, Денис.