Грег Беър
Радиото на Дарвин (23)

23.
Центърът за контрол и профилактика на болестите, Атланта

— Мумифицирани неандерталци — промърмори Огюстин и постави сгънат лист върху бюрото на Дикън. — Животът си тече. И „Нюзуик“ го следва неуморно.

Дикън бутна настрана снимките на отхвърлени фетуси за последните две седмици, които му бяха пратили от болница „Нортсайд“ в Атланта, и взе листа. „Потвърден праисторическият характер на замръзнала семейна двойка“ — гласеше заглавието.

Той прегледа съдържанието без особен интерес, колкото да не обиди Огюстин.

— Във Вашингтон обстановката се нажежава — продължи директорът. — Наредиха ми да сформирам работна група.

— Ти ли ще я ръководиш?

Огюстин кимна.

— Добри новини значи — рече предпазливо Дикън. Усещаше бурята.

— Използвахме статистическите данни, подготвени от теб. Направо им изкарахме акъла — дори и на президента. Здравната министърка му показа един от деформираните фетуси. На снимка, разбира се. После ми призна, че никога не го била виждала по-притеснен за нещо, свързано със здравните проблеми на страната. Иска веднага да излезем с официално изявление пред обществеността. „Умират новородени — така казал. — Трябва да се направи каквото може, час по-скоро.“

Дикън чакаше търпеливо.

— Доктор Кърби иска да привлечем всички необходими сили. Ще разполагаме с достатъчно средства да повикаме дори задгранични консултанти. Засега не желаят да ме отделят от работата, за да заема нейния пост — добави Огюстин навъсено.

— А Шоубек?

— Гледат го с добро око. Но президентът може да предложи своя кандидатура. Утре ще има официална пресконференция, посветена на „иродовия грип“. Под мотото: „Всеобща война на международния убиец“. Като в добрите стари времена на борба с полиомиелита. Все пак АЧЕРВ не е СПИН.

— Не виждам защо трябва да се нагнетява обстановката.

— И аз. Казаха ми да подготвя списъка на групата до утре следобед — за да бъде одобрен от Кърби и Шоубек. Ти, разбира се, си първият. Ще поговоря с неколцина от НЗИ, с познати учени от Ню Йорк. Всеки директор на институт би мечтал да участва в подобна програма. Можеш ли да се свържеш с Кайе Ланг и да й кажеш, че ще бъде призована в редиците на армията?

— Да — каза Дикън. Кой знае защо, сърцето му трепна. Беше се задъхал. — Аз също имам наум няколко души.

— Не цял стадион, надявам се.

— Не, поне в началото.

— Трябва ми група — заяви Огюстин, — не сбирщина от волни духове.

Дикън се засмя.

— Оркестър ли ще правиш?

— Стига да не пеят фалшиво. Марта и Карен ще се погрижат за подробностите. Искам нормални и спокойни хора, не хипита и бунтари.

— Разбира се — рече Дикън. — Значи и аз отпадам.

— Ти си моето вундеркиндче. — Огюстин вдигна пръст. — Имам право само на един. Утре в шест те чакам в моя кабинет. Донеси пепси и лед от лабораторията. Ама да е чист, нали?