Грег Беър
Радиото на Дарвин (38)

38.
Балтимор, Централният офис на „Америкол“

28 февруари

Мардж Крос стоеше в левия край на подиума, а Кайе бе подредена на опашка с още шестима учени, които чакаха реда си да отговарят на въпросите.

Четиристотин и петдесетте репортери изпълваха залата докрай. Лора Нилсън, директорката на отдела за връзки с обществеността, приемаше въпросите и нервно отмяташе дългия си черен бретон.

Първи беше научният редактор на Си Ен Ен.

— Имам въпрос към доктор Джексън.

Робърт Джексън, ръководителят на програмата за разработване на ваксина срещу АЧЕРВ към „Америкол“, вдигна ръка.

— Доктор Джексън, ако споменатият вирус е разполагал с милиони години за еволюция, как е възможно „Америкол“ да обяви за пускането на пробна ваксина след по-малко от три месеца от началото на проекта? Или вие сте по-умни от майката природа?

Из залата се разнесе смях, чуха се закачливи подвиквалия. Вълнението беше осезаемо. Повечето от младите жени носеха предпазни маски, макар тази мярка да бе доказала неефективността си. Други смучеха специални таблетки от мента и чесън, за които се твърдеше, че предпазвали от АЧЕРВ. Кайе долавяше специфичната им миризма дори на подиума.

Джаксън застана до микрофона. Петдесетгодишен, той приличаше по-скоро на рок музикант, с правилни черти и дълга, побеляла на слепоочията коса.

— Започнахме нашата работа години преди появата на „иродовия грип“ — почна той. — От доста време ни интересува последователността на ЧЕРВ, защото, както сами сте забелязали, там се крият тайни, които могат да ни изведат до нови хоризонти. — Спря, оставяйки думите му да окажат търсения ефект. — Истината е, че през последните двайсет години научихме по какъв начин повечето болести вършат мръсната си работа, как действат техните агенти и кои са слабите им места. Чрез създаването на празни микрочастици на АЧЕРВ и постепенно нарастване на процента на неговия неуспех, ние синтезирахме напълно безвреден антиген. Но микрочастиците не са съвсем празни. Натоварихме ги с рибозоми, РНК с ензимна активност. Рибозомите се прикачват към няколко фрагмента от РНК на АЧЕРВ, които още не са били сглобени в заразената клетка. АЧЕРВ се превръща в системата за доставка на молекулата, като блокира собствената си болестотворна активност.

— Господине… — опита се да го прекъсне репортерът от Си Ен Ен.

— Не съм приключил с отговора на въпроса ви — каза Джексън. — Той беше наистина много добър! — Присъстващите избухнаха в смях. — Основният ни проблем до този момент беше, че хората не реагират по какъвто и да било значим начин на антигена на АЧЕРВ. Успехът дойде, когато установихме, че бихме могли да усилим имунния отговор, като добавим гликопротеини, свързани с други патогенни организми, към които човешкото тяло е развило защитна реакция.

Репортерът направи опит да зададе друг въпрос, но Нилсън вече бе посочила следващия от списъка — млад кореспондент от „Сай-тракс“.

— Отново към доктор Джексън. Имате ли представа защо сме толкова уязвими на АЧЕРВ?

— Не всички хора за уязвими. Мъжете например показват силна имунна реакция към чуждия АЧЕРВ. Това обяснява броя на случаите на „иродов грип“ при тях. За разлика обаче, жените са открити за всякаква подобна инфекция.

— Добре, но защо жените са толкова уязвими?

— Предполагаме, че стратегията на АЧЕРВ е дългосрочна — в пределите на хиляди години. Може би това е първият познат на съвременната наука вирус, който разчита при разпространението си на растежа на цялата популация, а не на отделни индивиди. Предизвикването на силен имунен отговор може да се окаже контрарепродуктивно, ето защо АЧЕРВ се появява само тогава, когато популацията е или подложена на стрес, или се е задействал друг, непонятен за нас механизъм.

Следващият беше научният кореспондент на „Ню Йорк Таймс“.

— Доктор Понг и доктор Субраманиан, вие се занимавате с разпространението на „иродовия грип“ в югоизточна Азия, откъдето пристигнаха сведения за над сто хиляди случая поне досега. Чухме, че в Индонезия имало размирици. Говори се, че се касае за друг провирус…

— Не е вярно — прекъсна го Субраманиан с любезна усмивка. — АЧЕРВ е забележително еднообразен. Ще ми позволите ли една малка поправка? „Провирус“ означава само вирусна ДНК, въведена в човешки генетичен материал. Веднъж проявил се, той става вирус, или ретровирус, какъвто е и в нашия случай.

Кайе се зачуди как Субраманиан успява да се съсредоточи върху научния аспект на въпроса — в нейните уши отекна само зловещата дума „размирици“.

— Добре, но следващият ми въпрос е защо мъжете показват имунна чувствителност към вирусите на другите мъже, но не и към своите собствени, след като гликопротеините в обвивката, сиреч антигените, са прости и невариабилни?

— Много добър въпрос — кимна доктор Понг. — Имаме ли време за еднодневен семинар?

Смях. Понг продължи:

— Смятаме, че отговорът при мъжете започва след клетъчната инвазия и че поне един ген с АЧЕРВ съдържа леки вариации, или мутации, които предизвикват изработването на антигени върху повърхността на определени клетки преди пълномащабната имунна реакция и по такъв начин аклиматизират тялото за…

Кайе слушаше с половин ухо. От ума й не излизаха госпожа Хамилтън и останалите жени в клиниката на НЗИ. Краят на човешкото възпроизвеждане — това щеше да е непосилна отговорност за цялата наука.

— Оливър Мъртън, от „Икономист“. Въпрос за доктор Ланг. — Кайе вдигна глава и видя до микрофона млад червенокос мъж. — Сега, след като генното кодиране на АЧЕРВ върху различните хромозоми е патентовано от господин Ричард Браг… — Мъртън направи справка с бележките си. — От Бъркли, Калифорния… патент номер 8 564 094, издаден от Патентно-търговското бюро на САЩ на 27 февруари, тоест вчера, как вашата или която и да било друга компания се надява да създаде ваксина, без да поиска лиценз и да заплати съответните права?

Нилсън се изправи на подиума.

— Господин Мъртън, такъв патент не може да съществува.

— Така е — съгласи се Мъртън и сбърчи раздразнено нос. — Надявах се само госпожа Ланг да ни обясни връзките на покойния си съпруг с Ричард Браг и какво значение имат те за настоящата й съвместна работа с „Америкол“ и ЦКБ?

Кайе се надигна във възцарилата се тишина.

Мъртън се хилеше, горд от постигнатия ефект.

Кайе влезе в зелената стая след Джексън, следвана от Понг, Субраманиан и останалите учени. Крос седеше в центъра на широката синя кушетка и се мръщеше. Четирима от най-приближените й съветници се бяха подредили в полукръг зад нея.

— Какво означаваше всичко това, по дяволите? — подскочи Джексън и посочи с пръст стената зад тях. Имаше предвид залата.

— Онзи мръсник отвън е прав — отвърна Крос. — Ричард Браг е успял да убеди патентното бюро, че тъкмо той пръв е изолирал АЧЕРВ и е разчел генната му последователност. Още миналата година е подал молба за право на патент.

Кайе взе от Крос пратеното по факс копие на патента. В списъка на откривателите се споменаваше й Сол Медсън, „Екобактер“ бе сред поръчителите, заедно с „АКС Индъстрис“ — компанията, която първо бе закупила, а после ликвидирала „Екобактер“.

— Кайе, искам да ми кажеш честно — обърна се към нея Крос, — ти знаеше ли нещо за това?

— Абсолютно нищо — отговори Кайе. — Марджи, ужасно съм объркана. Вярно, че се занимавах с уточняване на отделните местоположения, но въобще не съм разчитала генната последователност. Сол никога не ми е споменавал за Ричард Браг.

— Какво значение има това за нашата работа? — ядоса се Джексън. — Ланг, как си могла да не знаеш нищо?

— Още не сме приключили с въпроса — спря го Крос. — Харолд? — Тя погледна към най-близкия съветник.

— Ще се позовем на „Генетрон“ срещу „Амген“: „Репрезентативно патентоване на ретрогени в геном на мишка“ от 1999 година — докладва юридическият съветник. — Дайте ми само един ден и ще намеря поне още десет причини да отхвърлим иска. — Той погледна Кайе. — „АКС“ или някой от останалите филиали използвал ли е федерално финансиране?

— „Екобактер“ кандидатства за една малка федерална субсидия — сети се Кайе. — Одобриха ни, но така и не получихме парите.

— Чудесно. Можем да използваме НЗИ, за да призовем „Бей-Доул“.

— Ами ако вече са си опекли работата? — попита Крос.

— Възможно е да извоюваме дял от патента на името на госпожа Ланг. Неправомерно изключване на първоначалния откривател.

Крос удари с юмрук по кушетката и каза:

— Дайте да мислим позитивно. Кайе, миличка, приличаш на уплашено магаре.

Кайе вдигна ръце.

— Мардж, кълна се, аз не…

— Чудя се защо моите хора не са го изровили първи. Искам веднага да разговарям с Огюстин и Шоубек. — Тя се обърна към адвокатите. — Проверете къде още си е завирал носа Браг. Все някога и негодниците грешат.