Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дарвин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darwin’s Radio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015-2016)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Грег Беър

Радиото на Дарвин

 

Американска, първо издание

 

Greg Bear

Darwin’s Radio

The Ballantine Publishing Group

 

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „БАРД“ ООД, 2003

 

ISBN 954-585-408-1

История

  1. — Добавяне

22.
Ню Йорк

Докато седеше в голямото кожено кресло на богато обзаведения офис, Кайе се чудеше защо високоплатените адвокати от Източния бряг толкова много си падат по елегантното и скъпо обзавеждане.

Даниъл Мънси, адвокатът на „АКС Индъстрис“, стоеше до бюрото на Дж. Робърт Орбисън, нейния семеен адвокат от трийсет години. Родителите й бяха починали преди пет години и оттогава Кайе не го бе навестявала. След изчезването на Сол и зашеметяващите новини от „АКС“ и адвоката на. „Екобактер“ за претенциите на първите, тя бе потърсила Орбисън почти в състояние на шок. Орбисън я посрещна любезно, дори мило, и веднага я успокои, че хонорарът му ще е скромен, защото все още се смята за неин семеен адвокат.

Орбисън бе мършав, плешив, с гърбав нос, покрита с тъмни петънца кожа, отпусната долна устна и мътни сини очи, но беше издокаран във великолепен, шит по поръчка костюм и широка вратовръзка, която почти закриваше разстоянието между реверите му.

Мънси бе около трийсетгодишен мургав красавец с вежлив тон. Носеше вълнено сако в тютюнев цвят и изглежда, познаваше биотехнологичната специфика почти толкова добре, колкото и Кайе — може би дори по-добре от нея.

— „АКС“ може да не е отговорен за неуспехите на господин Медсън — каза Орбисън със силен, но мек глас. — Но при сегашните обстоятелства ние смятаме, че компанията ви дължи на госпожа Ланг поне някакво овъзмездяване.

— Парично овъзмездяване? — попита Мънси и вдигна учудено вежди. — Сол Медсън не беше в състояние да убеди инвеститорите си да продължават да го подхранват със средства. Изглежда, бе съсредоточил всичките си усилия върху сделката с някаква грузинска научна група. — Мънси поклати тъжно глава. — Моите клиенти закупиха инвеститорите. Цената им бе доста щедра, като се имат предвид последвалите събития.

— Кайе е вложила доста пари в компанията. Само компенсациите за интелектуална собственост…

— Тя има общ принос в науката, но не и конкретен в разработките на определен продукт с потенциални възможности за пазара.

— В такъв случай нека обсъдим поне една разумна компенсация за авторитета, който си е изградила марката „Екобактер“.

— Госпожа Ланг не е законен съпритежател. Изглежда, Сол Медсън никога не е смятал жена си за повече от обикновен служител във фирмата.

— Неприятен пропуск, наистина — призна Орбисън. — Особено за госпожа Ланг. Тя е вярвала на съпруга си.

— Сигурни сме, че по закон тя има права върху всички техни съвместни придобивки. „Екобактер“ обаче не е една от тях.

Кайе отмести поглед встрани.

Орбисън сведе поглед към покритото със стъкло бюро.

— Господин Мънси, госпожа Ланг е много известен биолог.

— Господин Орбисън, госпожо Ланг, „АКС Индъстрис“ купува и продава перспективни начинания. След смъртта на Сол Медсън „Екобактер“ вече не попада в тази категория. Зад това име не стоят ценни патенти, нито съществуват ползотворни връзки с други компании, от които бихме могли да извлечем дивиденти. Единственият продукт, който би могъл да се продава, лечението на холерата, е по същество притежание на един от служителите във фирмата. Господин Медсън е бил доста щедър в договорите. Трябва да сме доволни, ако си възвърнем и десет процента от парите, които сме вложили в него. Госпожо Ланг, не можем да си позволим дори да ви изплатим заплатите за тази седмица. Никой не желае да купува вашата фирма.

— Ние смятаме, че за период не повече от пет месеца, като се има предвид репутацията на госпожа Ланг, тя ще бъде в състояние да събере необходимото количество спонсори, за да постави отново „Екобактер“ на крака. Лоялността на служителите във фирмата е на високо ниво. Мнозина са оповестили писменото си желание да останат на работа при Кайе, независимо от трудния период.

Мънси отново вдигна ръце: не става.

— Моите клиенти следват собствените си инстинкти. Може би господин Медсън е трябвало да избере друга фирма, на която да продава. С цялото ми уважение към госпожа Ланг, която наистина е много изтъкнат учен, разработките й до момента нямат пряк комерсиален интерес. Биотехнологиите са висококонкурентен бизнес, както вероятно добре знаете, госпожо Ланг.

— Бъдещето лежи в това, което можем да създадем, господин Мънси — отвърна Кайе.

Мънси тъжно поклати глава.

— Мен вече ме спечелихте, госпожо. Но фирмата, която защитавам… — Той остави изречението недовършено.

— Благодаря ви, господин Мънси — рече Орбисън и прихлупи носа си с длани.

Мънси не изглеждаше сконфузен от намека, че трябва да си върви.

— Ужасно съжалявам, госпожо Ланг. Все още имаме сериозни затруднения с нашите застрахователи заради странния начин, по който изчезна господин Медсън.

— Той няма да се върне, ако това ви безпокои — отвърна Кайе и усети, че гласът й трепери. — Открили са го, господин Мънси. Той няма да се върне, за да се посмее на пъкъла, в който превърна живота ми.

Мънси я погледна внимателно.

Тя обаче не можеше да спре. Думите сами излизаха от устата й.

— Открили са го на скалите на Лонг Айланд. Бил е в ужасно състояние. Наложи се да го идентифицирам по венчалната халка.

— Много съжалявам. Не знаех — каза Мънси.

— Опознаването беше извършено тази сутрин — добави Орбисън.

Мънси стана, излезе заднишком и затвори вратата след себе си.

Орбисън я наблюдаваше мълчаливо. Кайе избърса очи с опакото на ръката си.

— Нямах представа колко много значи за мен. Не знаех, че постепенно сме се превърнали в едно цяло, в организъм с общ мозък. Мислех си, че имам своя живот, своите идеи… но сега разбрах, че съм бъркала. Не се чувствам като пълноценно човешко същество. Той е мъртъв.

Орбисън кимна.

— Днес следобед ще отида в „Екобактер“ да поговоря с хората. Ще ги посъветвам да си намерят работа и ще им обещая да им помогна с каквото мога.

— Ти си умна и млада. Ще се справиш, Кайе.

— Зная, че ще се справя! — тросна се тя. После неочаквано се засмя. — Проклет да е. Този… копелдак. Това нищожество! Нямаше никакво право!

— Абсолютно никакво право — съгласи се Орбисън. — Евтин и мръсен трик, направо гаден номер.

— Така е — кимна тя и се огледа като подивяла. — О, Божичко, колко ще е трудно сега! Знаеш ли кое е най-лошото?

— Кое, скъпа?

— Това, че всъщност съм доволна — отвърна Кайе и заплака.

— Хайде, успокой се — уморено каза Орбисън.